След като години наред подминаваше с пренебрежение спекулациите къде точно живее, министърът на финансите Владислав Горанов най-накрая през зъби призна, че обитава луксозен апартамент, който не е негов, но за който не плаща наем. Освен това сподели с публиката – с огромна неохота и очевидно омерзение, че щедрият му благодетел е неговият кръстник, чието име категорично отказа да назове.

Понеже се вдигна шум в част от медиите, които все още се чувстват свободни да критикуват властта, и замириса на колосален скандал, прокуратурата обяви, че ще провери обстоятелствата около жилищната ситуация на министъра. И онази комисия с дългото име – за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, ще трябва да изясни има ли конфликт на интереси. Въпреки че и тя отказа да отговори на въпросите на „Сега“. Все пак на 8 декември изтича срокът, в който тя ще трябва да се произнесе възможно ли е срещу ползването на имота

Горанов да прави услуги на своя кръстник от висотата на поста си. Около скандала има няколко смущаващи неща. По силата на своя пост министърът на финансите надзирава данъчните и може да се превърне в благодетел или проклятие за всяка фирма. Затова всички негови отношения, особено с хора с богата бизнес история, трябва да са ясни и прозрачни. В случая няма никакво значение чий е апартаментът, който Горанов обитава. Може да е на кварталния млекар. Ползването му без пари е потенциален конфликт на интереси, защото млекарят подлежи на проверки от данъчните. А апартаментът се оказа собственост на фамилия с мрежа от проспериращи фирми. Тайнственият благодетел е Иван Сариев, IT бизнесмен, книгоиздател, бивш служител на финансовото министерство, производител на биохрани, а освен това и висш масон.

Формално жилището в луксозния комплекс, построен от братята Домусчиеви, е собственост на съпругата му Снежана, която участва в девет фирми. Интересно дали някой е проверявал кръстниците, обгрижващи от сърце своя кръщелник? Дали, колко и какви проверки е правила НАП на техните фирми от 2012 г., когато Горанов се е нанесъл в жилището, досега? И ако има такива – какви са резултатите? Не може да не прави впечатление и фактът, че финансовият министър се държи доста подозрително. Той дълго време категорично отказваше да каже кой е собственик на апартамента. Не опроверга и бродещите слухове, че всъщност благодетели се явяват Домусчиеви, които заради размаха на своя бизнес в много отношения са зависими от благосклонността на държавата. И финансовият министър би трябвало да се пази от всякакви подобни обвързаности.

Затова пък, след като скандалът избухна, той веднага провидя атака срещу правителството и натърти, че сам бил декларирал апартамента. Всъщност въпросният факт стана известен не по благоволението на Горанов, а по силата на закона. От тази година принадлежащите към висшия ешелон на властта бяха задължени да посочват и ползването на чужди активи в имуществените си декларации. Затова Горанов бе длъжен да признае, че още от 2012 г. обитава 181 кв. метра, без да плаща. Ако ставаше дума за доброволна прозрачност, този апартамент трябваше да е отдавна деклариран, а министърът нямаше да бяга от обяснения. „Ако се притеснявах, щях ли да го декларирам?!“, пита на пръв поглед риторично Горанов. Но всъщност следва още по-логичен въпрос – означава ли това, че ако министърът има от какво да се притеснява, ще погази закона, който го задължава да обявява подобни обстоятелства? Да не говорим, че финансовият министър не е съвсем безимотен – има още два апартамента. Защо тогава е нужно да приема подобни дарове от бизнесмени, пък било то и близки?

Имат възможности хората – помагат, кое е лошото, кое е укоримото, ще попита някой. Много е просто – да се помага на властимащ не е като да се помага на социалнослаб. Именно затова се е родило правното понятие “конфликт на интереси“. То доста бавно и мъчително навлезе в българските закони и разбирания. Мнозина и днес недоумяват къде е нередното – вероятно защото е част от нашенския манталитет да „пускаме“ връзки, да правим подаръци и услуги и да очакваме същото в замяна.

Българските законодатели включиха графата „ползване на чуждо имущество“ в имуществените декларации с голямо закъснение и неохота, едва след като многократно ги подсещаха, че това се изисква по европейските правила. А защо се изисква? Много просто – защото това е една от формите, под които властта се поддава на греховни изкушения. Например някой дава на политика да ползва джип мечта, а след време го моли да помогне – да прокара поправка в закон, да даде рамо за обществена поръчка, да потули проверка или друга услуга. Услугата може да не е лична, може да е за някого от приятелския кръг, от фирмения обръч, от масонското братство – примерно да назначим едно „наше момче“ на хубав пост. Може да не е кола, може да е яхта, вила на морето или просторен апартамент в сърцето на града…

Заради вътрешната съпротива на всички, които би трябвало да следят за конфлик на интереси, битката с шуробаджанашката корупция у нас е пълен провал. Един от най-шумните роднинско-корупционни скандали бе аферата „Батко и братко“. През 2008 г. Брюксел временно спря европейските фондове за България заради разкрития, че тогавашният шеф на пътния фонд Веселин Георгиев е сключил договори за милиони с фирми на братята си. Едва през 2012 г. бе образувано дело по случая. След още четири години съдът не откри конфликт на интереси и Георгиев бе оправдан.

Но така е в България. В Германия например далеч по-дребен скандал свали не кого да е, а самия държавен глава. През 2012 г. президентът Кристиян Вулф подаде оставка след изобличения в медиите, че като премиер на Долна Саксония е ползвал за кратко изгоден заем от съпругата на свой приятел индустриалец и се е опитал да прикрие този факт.

Все пак, писан под европейски натиск, българският закон, по който работи комисията против корупцията, не е съвсем безобиден. В него пише, че конфликт на интереси има винаги, когато човек на висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху „безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“. В закона е дефинирано и понятието „частен интерес“ – то включва всякакъв вид облаги – материални и нематериални.

И дефиницията за „облага“ в закона е доста обхватна, като включва широк кръг ползи не само за висшия държавник, но и за свързани с него лица. За облага се считат всякакви доходи, независимо дали са в пари, или имущество, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, а също и „получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните“. В закона не пише, че ползването на апартамент, ако е на роднина, не е облага. Ясно и точно.

Сега остава да видим как КПКОНПИ и прокуратурата четат закона. Дано да не е по начина, по който дяволът чете евангелието.