В събота се проведе Национална конференция на ДПС. Този форум от години се очакваше с интерес. Но така ли бе и този път? Защо почетният председател Ахмед Доган не го уважи с присъствието си? Какви ще бъдат взаимоотношенията между двамата съпредседатели Делян Пеевски и Джевдет Чакъров? По тези и други въпроси разговаряме с Гюнер Тахир, някогашен зам. председател и говорител на ДПС, днес – лидер на НДПС – Национално движение за права и свободи.

– Ахмед Доган е известен със знаците в политиката, които дава. Какъв знак според вас бе отсъствието му от Националната конференция на ДПС, която бе доста различна, защото за първи път се избираха двама съпредседатели, господин Тахир?
– Не само е различна. По принцип един човек, който има претенциите, че е създал и ръководил официално или неофициално една партия в продължение на 34 години, да не се появи на неин национален форум е най-малкото неуважение към делегатите, избрани от различните области на страната. И второ – неуважение към тези, които той предложи да бъдат съпредседатели на партията, както и към гостите от чужбина и посланиците, които бяха на форума.

– А защо все пак Доган не се появи?
– Причините може да са повече от една, но това, което разбрах от средите на ДПС е, че се е очаквала някаква провокация най-вече от делегатите от изселниците в Турция, които са искали да вземат нещата в свои ръце. Не случайно в последния момент Доган е взел решение да не присъства физически, дори не е имал време да подготви едно видеообръщение, а само един текст, който беше прочетен не случайно от Искра Михайлова.

– Защо точно от нея? 
– Казвам не случайно, защото по принцип подобен род изявления на Доган се четяха от хора като Филиз Хюсменова, хора, които ако не са заместник-председатели на партията, то поне са членове на Централното оперативно бюро. Сега тази възможност се даде на Искра Михайлова не защото е библиотекарка по специалност, евродепутат и бивш заместник-министър на регионалното развитие, а защото тя и Йордан Цонев са от много близкия кръг на феномена Пеевски.

– А каква е връзката между Пеевски и Михайлова?
– Читателите ви сигурно ще се сетят, че навремето когато Делян Пеевски бе заместник-министър на Емел Етем в правителството на тройната коалиция и отговаряше за държавния резерв, негов изпълнителен директор беше съпругът на Искра Михайлова господин Коларов (на изборите за Европейски парламент през 2014 Михайлова е пета в листата на „ДПС“, но стана евродепутат след отказа на Делян Пеевски, б. р.).

– Едно от посланията на Доган бе, че не трябва да има избори 2 в 1, защото може да се очаква протестен вот с непредвидими последици. От какви непредвидими последици може да се страхува почетният председател на ДПС? 
– Никога едни избори не трябва да бъдат определяни така, както Доган и че след тях ще настъпи някакъв колапс. Може да се повтори същото разпределение като сегашното. По-скоро според мен Доган си дава сметката, че едни избори 2 в 1 първо ще бъдат по-сложни от гледна точка на ДПС, тъй като на евроизборите изселниците в Турция не могат да участват. На тях ще бъде твърде сложно да им се обяснява, че в една урна имат право да гласуват, пък в друга нямат. А ДПС по моя прогноза на евроизборите, без вот от Турция, ще загуби между 25 и 30 процента от гласовете, които получи на последните парламентарни избори.

– В същото време обаче постави задачата ДПС да стане втора политическа сила, а според социолози за това са нужни поне още 200 000 хиляди гласа…
– Ами няма как да се получат. Вчера видях една публикация за новите партийни лидери на ДПС в Северозападна България, за където трябва да отговаря Делян Пеевски. Това се предимно хора от криминалния контингент. Така че ако те мислят, че чрез купуване на гласове, заплахи и изнудване ще съберат гласове, това може да стане веднъж-два пъти, но не може да се потрети.

– Как според вас българските турци приемат Делян Пеевски да им бъде лидер? 
– Прави впечатление, че конференцията този път бе по-малко от един ден. А досегашните форуми на ДПС винаги са били в два дни – събота и неделя. Сега обаче решиха, че няма нужда от такова разточителство, защото решенията така или иначе вече бяха взети предварително. Делегатите не бяха истински делегати, които трябва да вземат стратегически решения, те просто бяха екскурзианти, които идват от различни краища на страната да пият по едно мазно софийско кафе и ако Делян Пеевски е отделил някой лев от джоба си – да хапнат по някой сандвич и се връщат обратно. И аз не знам с какви впечатления, защото този път дори конференцията не беше в центъра на София, а в Интер Експо Център на „Цариградско шосе“, за да могат по-лесно да се върнат обратно. Отварям една скоба – може би колегите им от ГЕРБ са им съдействали за Интер Експо Център, защото напоследък ГЕРБ там провеждат своите форуми, на които съм присъствал. В различните медии бе посочен различен брой делегати. Според кърджалийски сайт са присъствали 1 200, които избухнали и станали на крака при речта на кмета Ерол Мюмюн, който изглежда е планинар, защото казал, че по пътя към Еверест двама са били осемхилядниците в българската политика – Доган и Пеевски! Ако бях в залата, сигурно щях да умра от смях… А бройката е 910 делегата от общо избраните 937.

– Които са скандирали „ДПС“ при влизането на Делян Пеевски в залата…
– Но никога не трябва да забравяме, че това са платените партийни функционери, които получават заплатата си и чрез Делян Пеевски и не само ще му ръкопляскат, но ако трябва, ще му целуват и ръка. Това не трябва да бъде критерият. Истинската реакция е долу, сред масите. И тя се видя през последните два месеца, когато се провеждаха общинските и областните конференции. За пръв път колегите от ДПС, с които имам пряк контакт казват, че за толкова много години няма нови кандидати за председатели на местните структури. Навсякъде има отлив и самите хора, когато са ги предлагали, са казвали – тези, които оплетоха конците в София, те да си ги оправят. Т. е. имали са предвид решенията на Доган. И 90 процента са останали предишните председатели поради липса на нови кандидати. Това означава затлачване на структурите – няма нова енергия, няма нови хора, на които да им се работи да изкарат повече гласове на изборите. Според мен това ще се отрази на резултатите на ДПС на следващите избори независимо дали са европейски или предсрочни парламентарни.

– Според вас кой от двамата съпредседатели ще бъде действителният – Делян Пеевски или Джевдет Чакъров? 
– В отговора на този въпрос не може да има колебание – недвусмислено водещият ще бъде Делян Пеевски. Според мен Джевдет Чакъров бе предложен от Доган не само заради реакцията, която се получи от местните структури в България и от изселниците в Турция, но и защото винаги трябва да имаме предвид как Пеевски щеше да разписва финансовите документи на ДПС, след като той подлежи на санкции по закона „Магнитски“ и не може да оперира дори с личните си финанси, камо ли с партийните. Това щеше да бъде проблем на ДПС и доколкото разбрах, е направена една поправка в устава на партията и всички документи ще се подписват от Джевдет Чакъров.

– При това положение все пак някаква борба между двамата очаквате ли да има?
– Не очаквам борба между Пеевски и Чакъров. Джевдет Чакъров е много по-обран, много по-интелигентен и няма да влезе в излишна конфронтация. Според мен битката и борбата ще бъде между Делян Пеевски и Ахмед Доган.

– О-о-о, възможно ли е Пеевски да се опълчи на създателя и почетен председател на ДПС, господин Тахир?
– Възможно е, защото ако вярваме на това, през последните години Делян Пеевски е плащал лично заплатите на областните председатели на ДПС, които са пряко зависими от него. И не случайно имаше масова номинация на Делян Пеевски отначало за председател, а след това – и за съпредседател. Ако приемем, че Кърджали е бастион на ДПС показателно е, че когато Пеевски бе номиниран еднолично за председател, веднага в областният клуб на ДПС в града бяха махнати снимките на Мустафа Карадайъ и сложени портрети на Пеевски, преди още да бъде избран. А вижте от колко време Чакъров е номиниран за съпредседател, но негови снимки няма по клубовете. Дори самите структура на ДПС приемат, че ролята на Чакъров ще бъде поддържаща, на фигурант.

– Защо според вас бе сменен Карадайъ? Не чухме адекватно обяснение…
– За голямо мое съжаление той няма топки да излезе и да каже истинската причина. Едва ли ще посмее някога да го направи. Според мен причините са комплексни, не са една и две във всякакъв план – и организационен, и международен, и финансов, и направени издънки, които Доган не може да му прости. Но Карадайъ си остава верен на Доган и дори портиер да го сложат в централата на ДПС, той няма да има нищо против.

– Вие бяхте първият депутат с турско име, който влезе в парламента в листите на българска партия…
– Да, от СДС в 38-то НС. Има един голям проблем в българската политика и той е следният. Ако погледнем листата с депутати от ПГ на ДПС в различните народни събрания ще видим, че в някои от тях една трета са с български имена. Сега са 12 от 36 депутати. Това означава, че ДПС дава възможност с негови бюлетини да бъдат избирани една трета етнически българи. Въпросът е – има ли такава пропорция в останалите български партии? Няма и никой дори не се замисля. В сегашното НС има трима депутати в ПГ на ГЕРБ български турци, от категорията на т. нар. йесмени без свое мнение дори по въпроси, които засягат турското малцинство. Има и още един, който влезе на мястото на премиера Денков от шуменската листа на ППДБ. Значи от 36 депутати от ДПС има 12 с български имена, а от останалите 204 – само четирима са с турски! Пропорцията е диспропорция…

– Вашата формация НДПС май взе няколко общини в Североизточна България…
– На последните местни избори имахме реалната възможност да спечелим в три общини – Антоново, Омуртаг и Никола Козлево. В Омуртаг спечелихме безапелационно още на първия тур. В Антоново направиха всички възможни и невъзможни шашми да не успеем. В Никола Козлево загубихме с разлика от 83 гласа и оспорихме изборите там, защото имаше секционна комисия, където председателят u гласува вместо дъщеря си, която живее в Англия. Имаше и редица други фрапантни нарушения. Съдът не уважи нашите искания. В Омуртаг ДПС оспориха избора на кмета, разликата между нашия и техния кандидат бе 1 800 гласа. Какво оспорват като разликата е толкова голяма? Въпросът е да има някакъв тормоз и наистина го има.

– Смятате ли, че НДПС е конкуренция на ДПС поне в Североизточна България? 
– За съжаление – да, и единствената, но както казва народът – и сам войнът е войн. През годините се създаваха различни формации, но нито една от тях не издържа, особено тези, които бяха създадени дистанционно от Анкара – имам предвид партиите на Касим Дал и Лютви Местан. В момента, в който им спряха финансирането, те приключиха. През годините ние не получихме подкрепа от собствените си партньори, но въпреки всичко оставаме в българската политика, явяваме се на избори, печелим общини – през последните 25 години имаме кметове, съветници. Така че хората, които са недоволни от това, което става сега в ДПС, ще намерят правилния път и ще дойдат при нас.

– А имате ли намерение за някакво обединение с Орхан Исмаилов, с Касим Дал и други, които напуснаха ДПС през годините?
– Коментираме тези въпроси, но някои от тях се отказаха от политиката, дори не са членове на създадените от тях самите партии.

– Преди време бяхте задали въпроса защо и на какво основание НСО охранява Ахмед Доган. Отговор май още няма?
– Попитах, но няма кой да ми даде отговор. Защото тази охрана трябва да бъде оправдана. С какво е заплашен Доган, питам аз, тъй като той за 34 години не е направил нищо за своите избиратели. Кой да го заплашва? Ако някой го заплашва, това трябва да бъде по линия на парите, там, където е обещал, взел и нищо не свършил. Тука няма български етнически модел, няма противопоставяне на етноси. Ние знаем, че няма такъв модел, това е измислено в главите на глашатаите на Доган, че видите ли – Доган е гарант на мира в страната. Това са фантасмагории в главите на онези, които иска да оправдаят излишните харчове на държавни средства, за да опазят Доган.

Тодор Токин, Труд