Втора поредица атаки удари сайтовете на институциите в деня на балотажа. Още от сутринта падна сайтът на ЦИК www.cik.bg, съобщиха от комисията. По-късно спря и сайтът на президентството, но по обяд се възстанови. Почти по същото време падна и parliament.bg. По-късно бе последван от този на КЕВР, ДАНС и на „Информационно обслужване“. За кратко е спирал и сайтът на НАП.

Сайтът на ЦИК е оборудвам с допълнителна защита, обясниха от „Информационно обслужване“. На моменти в последните часове сайтът беше достъпен за кратко. Експерти на фирмата и представители на специалните служби работят по отстраняването на проблема, каза по-рано Михаил Константинов, от „Информационно обслужване“. „Има претоварване. Не се наемам да кажа дали е хакерска атака, но по всичко прилича на това, което стана миналата седмица. Сайтът не е блокиран, съветвам всички да поизчакат малко“, каза Цветозар Томов, говорител на комисията.

На първия тур на местните избори – 25 октомври, сайтовете на ЦИК, МВР, МВнР и ГРАО бяха блокирани от хакерски атаки. Оказа се, че причина за срива са 530 милиона влизания в рамките на 10 часа.

Една четвърт от тях са били от IP адреси от Виетнам, Турция и САЩ. Това е обичайно за такъв тип атаки – изпълнителите прикриват следите си, като прекарват атаката през няколко сървъра в няколко дължави. Атаката беше най-силната, правена у нас.

От петък пък същата DDoS атака тече и срещу сайта на президентството president.bg. Тази сутрин интернет страницата на държавния глава отново беше блокирана за известно време. Към обяд тя вече се отваря нормално.

Сайтовете на ГРАО, МВР и МВнР работят нормално днес. Президентът Росен Плевнелиев обяви „странните“ хакерски атаки за „нов Костинброд“ и съобщи, че е сезирал за тях ДАНС и очаква обяснения.

Според специалисти, DDoS атаките са толкова често ползвани, тъй като са най-директни и прости и дори сайтове със защита, каквато има ЦИК, не могат да издържат на удара от достатъчно количество заявки. Такива атаки обаче не могат да се поддържат твърде дълго време. Не могат и да се ползват срещу огромни системи като Google, Facebook и други – техните сървъри просто имат капацитета и защитите да поемат повечето подобни посегателства.