Той е многолик войник на Партията /БКП/ и нейния ударен отряд Държавна сигурност /ДС/ – в казармата е „Ангел”, като студент във ВПИ – Шумен агент „Сергей”, а в Софийския университет, където е прехвърлен за заслуги, става „Сава” и така продължава в Института по философия на БАН. По-късно ДС му създава легенда на репресиран и след промените „монтира” Доган за председател на ДПС, като елиминира истинските лидери на движението. Следва изстрелване във властта и парадигмата и може да се изрази с една дума:

Кьорсофра

На нея „Сава” внедрява бизнесмодел, познат още в Османската империя като „аванта” – корпорацията ДПС със своите ортаци блажат яко от „тлъсти”-те обществени поръчки, от приватизацията, хармонизацията, мелиорацията … и въобще от всеки източник на държавни средства.

Парите у нас правят чудеса и превръщат  медийните, социологическите и политически мекерета в „аргати” на Ахмед, обявен за втория пророк след Мохамед: най-умният, най-прозорливият и успелият политик, „инструментът на властта”, който раздава „порциите от бюджетната баница”.

Подмазването няма граници: той е стратег, гадател, повелител, господар на обръчите, изследовател на векторите, конструктор на парадигми, енергиен идеолог и накрая собственик на сараи с пристанище, на ТЕЦ, на хотели и … липсва му само летяща чиния, но има време.

Захапало здраво властта Движението за Прослава на Сава /ДПС/ се движи устремно по финансовия вектор. Когато не крадат, прославят „Сава” или хем крадат, хем го прославят. Нали той ги уреди! А пред всяка Коледа Пророкът се обръща към правоверните си последователи с програмно слово, нафрашкано с

„мъчни” алабализми

Тази година речта му бе посветена на Прехода. Уводът е поносимо изкуствен: „тази година е маркер”, „резултатите от местните избори са надстроечен капацитет”, но анализът на изминалите 30 години е потресаващ. Не поради моралните ни претенции към този „надут герой”, който се превърна от консултант лаик в милионер или от милионер в  консултант, което все означава, че е лапнал най-голямата порция. А заради наукообразните му изрази и фалшивите тези, с които е изпъстрено обръщението:
„Няма нужда от ретроспективен анализ на генетичната политическа връзка на Прехода с появяването на ДПС в социалното пространство, защото субективното изместване на ролевата значимост в този процес ще бъде неизбежно”. А не бива, защото като дълбинен философ на всичко във всичко и на нищо в нищо Доган е открил, че ДПС е феномен на колективната пулсация при ускорен темпоритъм на глобалната политическа тектоника. Затова „ се оказва, че … да пишеш История е равносилно, дори по-значимо, от това да правиш История”, но връх е отговорът му на собствения въпрос:

 какво ни дадоха тези 30 години

За него е ясно какво му дадоха, а за абдалите е иносказателна мъгла: „Ако има категоричен отговор … ще бъде погрешно, защото няма да издържи очевидните екзистенциални реалности и тестването на времето.”

Много мъка за многострадалният читател – трябва да издържи още тъпоумни твърдения като „нямало визия за технологията на реформите и вместо нея били внесени отвън различни модели и нормативни реалности, които имаха над 200 – годишна история”. Да се чудиш толкова ли са слабоумни НАТО и ЕС, та ни приеха с тези изостанали „модели”?

С този пасаж батакът става пълен: „взаимодействие на импортираните реалности /на български означава внос на действителност / с наличните”, „изкривени опции”,  „продуциране на дефектирани социално-икономически и политически реалности”, „дефектиране на демократични правила, норми и реалности”. Чак замирисва на дефекация.

Ако оцелеете с тази вартоломеева сеч над смисъла ви чака забавен абзац за предсрочните избори, който напомня анекдота за помачето, описвало баща си като метереолог: „Стане сутрин, седне на пруста, опъне пресняк и рече: днес ще вали или ня. И позна.” Тъй и Мислителят на прехода, който опъва по-качествено питие отсъжда „: Предсрочни избори няма да има или да.” И ще познае. Но се подгответе за финала:  рестартирането на политическия модел на обществото …, който се отлага във времето, внимание: „Защото рисковите фактори за продуциране на „критичната точка” на хаоса в партийните структури се явява проблемният възпиращ фактор за подобно радикално решение”.

Не знам за партийните структури, но

хаосът в главата на Пророка е очевиден

и той изглежда въодушевява абдалите. Това сакато или може би шифровано изречение ще бъде разгадано само от някое препъващото се мисловно Карадайре, което ще го ориентира по вектори и претвори в технологии чрез надстроечния капацитет. А ние, неправоверните избиратели, дори не можем да се забавляваме.
„Легенда”-та за втория след Мохамед продължава – щом милионерът с наши пари се величае като емблема на прехода и вместо с възмущение го заливат с шербет, значи тотално „сме в киреча” по звучния турцизъм за беда.

*„Абдал” е разговорно наименование на „Глупак”.

––––––––-

Д-р Панайот Ляков, „Фактор“