Очаквано депутатите от т.нар. „хартиена колиция“ на ГЕРБ, БСП и ДПС отхвърлиха наложеното от президента вето върху приетите от тях спорни изборни промени. С това окончателно хартиените бюлетини се връщат в големите секции, а машинният вот се обезсмисля като устройствата се превръщат в обикновени принтери.

Промените в Изборния кодекс бяха повторно приети със 125 гласа „за“ (ГЕРБ, ДПС и БСП) и 101 гласа „против“ (ПП, ДБ, „Български възход“, „Възраждане“ и Явор Божанков).

Така окончателно в секциите с над 300 избиратели ще може да се гласува и с хартиена бюлетина. В края на изборния ден машините за гласуване няма да отпечатват протокол с обобщени данни, информацията от флашките на устройствата за самото гласуване няма да се използва и няма да е публично достъпна. Досегашните разписки от машините пък вече ще се наричат „бюлетини от машинно гласуване“ и ще се броят на ръка заедно с хартиените.

От ДБ вече обявиха, че ще атакува приетите текстове в Конституционния съд. За целта на формацията са ѝ нужни подписите на поне 48 народни представители, но това няма да е проблем, защото ДБ, ПП, „Български възход“ и „Възраждане“, които са срещу измененията, имат общо много повече народни представители.

„Машинното гласуване е фикция, такова няма, то е отменено“, подчерта доц. Атанас Славов от ДБ.

Според него гласуването с машина и с хартия е неравнопоставено най-малкото заради това, че отрязъкът от машинния вот е 10 пъти по-малък от хартиената бюлетина. „Има и противоречие между форма и съдържание – вотът с машина формално е машинен, но съдържателно не е. Нарушени са принципите на предвидимост и прозрачност на законодателството, нарушен е и принципът на обществено обсъждане“, добави Славов.

Дебатите по ветото протекоха без изненади. ГЕРБ и БСП защитаваха поправките, а ПП, ДБ, „Български върход“ и „Възраждане“ – подкрепяха аргументите на държавния глава и повтаряха досегашните си аргументи срещу измененията. Депутатите от ДПС предпочетоха да не се изказват.

„Наложеното от президента вето бе напълно очаквано и напълно логично. Нямаше как държавният глава да не реагира на острото погазване на демокрацията, на липсата на обществено обсъждане, обосновани мотиви и действия. То бе очаквано и от вносителите на промените в Изборния кодекс, които ги наложиха с диктата на мнозинството“, каза Милен Матеев от „Продължаваме промяната“ и добави, че формацията напълно подкрепя ветото.

Той повтори част от аргументите на президента, че с въвеждането на практика на два вида хартиена бюлетина се застрашава заложената в конституцията тайна на вота.

Матеев обвини ГЕРБ, ДПС и БСП, в „хладнокръвен диктат на мнозинството“, който цели да обслужи формациите при очертаващите се нови предсрочни избори.

„Това не е диктат, а конституционна процедура“, отговори му Йордан Цонев от ДПС, който по това време ръководеше заседанието.

„Човешката грешка е установима и е установявана. Тя е установявана много пъти в хиляди бройки бюлетини, но тя не е била поправяна. Ние всички знаем, че тази грешка я има, за разлика от софтуера, където не знаем, че я има, защото я няма. Тези грешки в човешкото броене не са били отстранявани“, каза Божидар Божанов от ДБ.

Той подчерта, че има проблем със защитата на хартията на „бюлетините за машинно гласуване“. Поводът за изказването му е решението на ГЕРБ, ДПС и БСП досегашните разписки от машините за гласуване да се смятат за „бюлетини“, които да имат съответните защити като хартиените бюлетини. От БНБ обаче посочиха, че това няма как да стане, ако изборите са през март, което продължава да изглежда най-вероятният сценарий.

Според Петър Кънев от БСП, който държи една от печатниците у нас, проблем с хартията нямало. „Има едно вярно нещо – да, минимум 6 до 8 месеца отнема изработването на специализирана хартия с воден знак. Искам обаче да ви попитам какъв воден знак има сегашната бюлетина? Никакъв, най-обикновена осетова хартия. След което на нея са отпечатани защити, за които знае само печатницата на БНБ“, посочи той.

„С това, което направи 48-то НС, вие взривихте доверието в изборния процес. Взривихте го, защото приехте изменения, които влошават условията за упражняване на прозрачен и честен изборен процес, а същевременно го направихте с аргументи, които или липсваха, или бяха фактически неверни“, каза Надежда Йорданова от ДБ по време на дебатите.

Георг Георгиев от ГЕРБ пък заяви, че изборният процес бил взривен при въвеждането на изцяло машинното гласуване в големите секции. „Тогава трябва да търсите детонацията, когато силово беше наложено само и единствено машинното гласуване. Тогава беше потъпквано всяко право на българските граждани да избират, защото дебатът, който ние водим тук е за това“, добави той.

„Ветото на президента основно разбива основната теза на ГЕРБ, ДПС и БСП, че по този начин давате право на избор. Въведените промени са единствено по технологията на гласуване“, каза Александър Николов от „Български възход“, като подчерта, че заложеното в конституцията право на избор се отнася до това кой да бъде избран, а не как.

Кристиан Вигенин от БСП реши да обясни, че с приетите промени Изборният кодекс е станал по-добър и дори изброи защо, но повечето от споменатите от него изменения не са част от президентското вето.

Съпредседателят на ПП Асен Василев пък му обърна внимaние, че не е казал и дума за връщането на хартиените бюлетини. „Вместо да затворим вратичките, ние отворихме една порта към манипулациите, които на последните избори доведоха до 500 000 невалидни бюлетини“, добави още той.

„Не съм вярвал, че точно БСП ще реанимира ГЕРБ с промени в изборното законодателство и се надявам, че с тази последна възможност, която ни дава президентското вето, колегите няма да го причинят на себе си, на БСП и на България, защото това е всичко, срещу което се борихме 6 години“, каза независимият депутат Явор Божанков, който бе изгонен от групата на БСП не само заради позицията си срещу Русия и за предоставяне на оръжия на Украйна, но и заради подкрепата му за изцяло машинния вот.