Хиляди се стекоха в сряда във Велико Търново, за да изпратят футболната легенда Трифон Иванов в последния му път. „Аплодисменти за тати!“, извика през сълза една от дъщерите на железният защитник, в момента в който служител на Министерството на младежта и спорта връчи най-високата национална награда „Венец на победителя“ посмъртно. Препълнената с близо 5000 души зала на Двореца на културата и спорта „Васил Левски” във Велико Търново избухна в тъжни аплодисменти.

Посмъртното отличие бе връчено на майката на железния защитник Маринка, която бе прикрепяна от близките си. Героят на САЩ 94 и почетен гражданин на Велико Търново бе изпратен за последно с националния химн и с химна на старопрестолния град.

Хиляди великотърновци, запалянковци, близки, приятели, героите от Световното в САЩ 94, колеги, треньори, представители на футболните среди дойдоха да си кажат последно сбогом с Трифон Иванов. Преди това бе извършено опело в тесен семеен кръг в църквата на Преображенския манастир. Церемонията бе отслужена от игумена светата обител отец Георги.

Траурната церемония и поклонението бе организирана от Община Велико Търново при засилени мерки за сигурност. Бе въведен пропускателен режим и промяна в движението на превозни средства до завършване на ритуала. Дворецът на културата и спорта „Васил Левски“ се пукаше по шевовете, всички сектори бяха запълнени от великотърновци с цветя, а десетки венци от приятели, институции и организации бяха изложени в залата. Още в 11, 30 часа заприиждаха черни лимузини с футболни деятели. Още час и половина преди началото на ритуала дойдоха съотборниците на Туньо. През служебния вход влязоха шефът на БФС Борислав Михайлов, Наско Сираков,националният селекционер Николай Петев, Даниел Боримиров. Всички те носеха цветя и венци, и не криех сълзите си.

Христо Стоичков пристигна с великотърновски джип и слезе от него разплакан. Той дошъл в болярския град рано сутринта , но дълго време останал затворен в колата си, без да иска да говори с някого. Почти всички съотборници от легендарния футболен тим, спечелил бронзовите медали на САЩ 94, още в 10 часа се събрали в кафенето на треньора Георги Василев край стадион „Ивайло“. Златните момчета на България се прегръщали разплакани и само мълвели „Бог да го прости“. Сред дошлите да изпратят железният защитник на България, бяха още неговите добри приятели и съотборници от „Етър“ Красимир Балков, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Бончо Генчев, треньорът му във ФК „Етър“ Георги Василев, бившия национален селекционер Димитър Пенев ,Христо Бонев /Зума/, Георги Велинов, Ивайло Йорданов, Петър Хубчев, Валентин Михов. Никой от тях обаче навлизане не пожела да се спре пред журналистическите микрофони.

Първият треньор на Туньо- Васил Матев си спомни, че за пръв път го е поел през 1976 г. когато се сформирала паралелката по футбол в Спортното училище във Велико Търново. „Той дойде тогава от село Горна Липница, сподели Матев. „Беше слабичко и крехко момче, но си личеше, че има футболен талант. Укрепна чак в казармата, порасна с повече от 10 см. Много съжалявам за него, това е един неизживян живот като на филм” , разказа Матев.

В залата до ковчега вляво бяха седнали най-близките от семейството на Трифон Иванов. Вдясно бяха застанали всичките му съотборници, представители на футболния свят и на организации и институции. Бяха прочетени съболезнователни адреси до опечалените близки от президента Росен Плевнелиев и от премиера Бойко Борисов.

„Отказвам да мисля и да говоря за Трифон в минало време, душата ми отказва този факт, се обърна в прощалното си слово кметът на Велико Търново Даниел Панов, който бе приятел и съмишленик с футболната легенда. „Трифон е велик футболист, железен защитник, така го познават всички не само в България, но и по света. Аз и моето семейство обаче го познаваме като добрият човек с голямото сърце, готов да помогне на всички, ангажиран с всички важни обществени каузи. Той е достоен и почтен българин и горд болярин!“

В словото си Панов припомни още: „Трифон Иванов не обичаше да се шуми около него, че е бил човек, който „строи мостове“, говори малко, но казва силни и точни думи.“ По време на церемонията градоначалникът обяви, че Общината ще учреди ежегодна награда на името на Трифон Иванов за най-перспективен млад футболист и ще организира международен турнир по футбол за деца и юноши.

„Скъпи Туци, скъпи Туньо, скпи приятелю, скъпи колега”, обърна се разплакан към покосения без време от инфаркт Трифон Иванов и към присъстващите неговият голям приятел и съотборник Бончо Генчев от името на футболните национали. „Ти си човекът, който ни даваше силата, вярата и духът и увереност в победата! Търсили сме през годините млади таланти, които да приличат на теб, но все още не сме ги намерили. Дано да сме живи и здрави, да намерим такива!“ , каза в словото си Бончо Генчев.

Христо Стоичков целуна за сбогом своя приятел и съотборник. Пред ковчега запалиха свещички всичките герои от Световното първенство от САЩ 94. “Ние, българите сме особен народ, оценяваме някой, когато си отиде от нас, Трифон Иванов беше много скромен човек и ако можеше да стане и да погледне колко много хора го изпращат сега, нямаше да се чувства комфортно. Той не обичаше показността и да се шуми край него“, коментира след като се сбогува с героя и бившия президент на БФС Валентин Михов.

Великотърновският спортен журналист Ангел Ганцаров пък припомни малко известни факти от спортната кариера на Трифон Иванов. По думите му, през 1979 той получава фанелката с №3 във ФК „Етър“ от блгарския защитник Кирил Ивков. Докато отбивал военната си служба в НВУ „Васил Левски“, Трифон станал републикански шампион с отбора на военното училище на армейско футболно първенство. Тогава играел като център нападател в отбора. По-късно отново играел отборът на НВУ отпътувал за Виетнам на международен турнир с отбори от соцлагера, където Туньо направил голям фурор и вкарал голове отново като нападател.

На излизане от залата , минавайки край журналистите, Борислав Михайлов само изрече: „Я, се разкарайте от тука”, метна се в джипа си и отпътува.