– Г-н Ковачки, как виждате моментното изпълнение на европейските цели за декарбонизация в българската енергетика?

– Няма да излъжа, ако кажа, че на този етап изпълнениетона европейските цели за декарбонизациязависи до огромна степен от частната инициатива на „засегнатите“ предприятия.

За съжаление още не сме видели финален план за бъдещето надвете държавни предприятия в комплекса Марица изток, но е факт, че всички останали частни централи активно работят и инвестират за „случването“ на тази декарбонизация.

Наскоро и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″ обявиха, че обмислят различни варианти за трансформация на мощностите си. ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ работят по различни проекти в същата посока. При топлофикациите, за съжаление отново без общинската в София, трансформацията е в ход. Мисля, че няма централа, която вече да не е инвестирала в газови когенерации или друг тип модернизация, която да води до намаляване на въглеродния отпечатък.

Истината е, че преобразяването на въглищните централи успоредно с изграждането на нови атомни мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат онзи значим фактор, който ще позволи да се гарантира сигурността и балансът на електроенергийната система на България в контекста на очакваните нови ВЕИ проекти. А всичко това ще е изключителен стимул за икономиката, защото ще предизвика повече конкуренция.

– Има ли българската енергетика стратегически партньор в процеса на декарбонизация?

– Решенията за зеленото бъдеще на българска енергетика, която да е балансирана, сигурна и развиваща се, вече идват от американските компании „Дженерал електрик“ и „Уестингхаус“. Аз и моят екип работим по няколко различни проекта и виждам, че те предлагат отлични възможности, с които сигурността на електроенергийната система да се гарантира успоредно с изпълнение на общата и главна цел за постигане надекарбонизация.

По отношение на енергетиката „Дженерал електрик“ е добър стратегически партньор. Мисля, че съвсем скоро ще станем свидетели на такова решение в ТЕЦ „Бобов дол“. Това е централа, която може би има в най–голяма степен има готовност да замени въглищата в микса си с различни биоалтернативи. Вероятно има и други такива международни технологични компании, но мощности като например парогазовите двигатели наистина ще бъдат от особена важност за качествената и безпрепятствена работа на електроенергийната система.

– Многократно сте заявявали публично, че подкрепяте развитието на атомната енергетика и строителството на нови блокове по американски модел. Но какво мислите за малките модулни реактори, за които също доста се заговори в последните години?

– Моята прогноза е, че тези проекти трябва да бъдат част от бъдещето не само на българската, но и на европейската енергетика. Малките атомни реактори, които могат да се вградят дори в градска среда, са впечатляващо решение.

Технологията на работа на американските малки модулни реактори, която се предлага именно от „Дженерал Електрик“, предполага такова разположение на всички системи, че те да бъдат обединени в един общ моноблок. Това решение гарантира гъвкавост, икономичност, както и възможност за по-лесна експлоатация и поддръжка.

– „Дженерал Електрик“ предлагат и решения, които да заменят въглищните с газови мощности. Те ли ще предначертаят целия процес на декарбонизация на енергетиката на България?

– Добрата формула включва диверсификация, както на източниците, така и на суровинния микс, за която аз постоянно говоря през последните 20 години, като не забравяме и така важната модернизация и внедряването на иновации. Ние не просто трябва да изпълним европейската цел за декарбонизация, но да го направим така, че да излезем по-конкурентноспособни от тази индустриална революция. Това започва с промяна на начина на мислене и преформатиране с разум и дълга перспектива.

– Кога българските централи ще имат готовност да се откажат от въглищата в суровинния си микс?

– Не е новина, че България разчита на своята въглищна енергетика с един от най–големите проценти сред европейските държави – над 40%. Също не е новина, че заемаме едно от последните места по доходи. Всичко това са утежняващи обстоятелства за икономиката ни. Според мен до 2038 година енергийната ни система ще бъде в голяма степен реформирана, но трябва внимателно да прецизираме своите решения, такаче да не поставяме икономиката си в още по–тежка ситуация. Също много важно ми се струва да се създаде реална перспектива за хората и регионите.

– Вие сте учил в Русия, как гледате на това, което се случва там?

– Като на завръщане в мрачни периоди от историята на тази страна. Аз учих там, когато почти цялото руско общество говореше за демокрация, гласност и прочутата перестройка, когато, както пееха „Скорпиънс“, там духаше вятърът на промяната. Средата беше съвсем друга.

За съжаление Русия пое назад в своя исторически път, вместо да се превърне в част от европейското политическо пространство. Трагичната и неясна смърт на отявления опозиционер Алексей Навални е поредното доказателство за това. Той беше истински руски патриот и демократ, който имаше огромната смелост да се изправи срещу бездната на диктатурата и войната и да падне в тази битка.

– Защо смъртта му се възприе толкова болезнено в България, а и цяла Източна Европа?

– Защото хората от Източна Европа, и особено ние българите, може би по–добре разбираме какво се случва в Русия, отколкото човек, роден в Западна Европа. Мисля, че точно на това акцентира и премиерът Николай Денков на конференцията в Мюнхен. Ние имаме тесни исторически и културни връзки с украинците, руснаците, беларусите, а и с другите народи от бившия СССР.  45 години живяхме заедно в един съветски блок. Ние по-точно знаем какво е диктатура или авторитаризъм от съветски или имперски тип и по-ясно виждаме опасността от нейното завръщане.

– Смятате ли, че България има по-добър път от европейския, по който е поела?

– Не и няма как да има. Единият път дава възможности, другият ги отнема.

Самуил Огнянов, 24 часа