За християнския свят възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Първите християни са наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах (в превод „преминаващ”), а българите сме го утвърдили в народната култура като Великден.

Във всички храмове минути преди полунощ свещениците с кръстна процесия изнасят Благодатния огън, от който всички присъстващи палят своите свещи. Процесията обикаля около църквата и пее пасхалния тропар: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Всички се поздравяват с Христос воскресе! – Воистинa воскресе!

По традиция пред множеството се чете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание: Възлюбени във възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква, отново е Пасха и Църквата ликува! Животът тържествува, а смъртта е победена! Отново ни залива вълна от онази радост, за изричането на която думите не достигат, но която всички верни чувстват в сърцата си в утрото на Христовото Възкресение! Христос воскресе!

След обявяването на Възкресението вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. В народната традиция Великден се свързва и с възкръсването на природата за нов живот, с победата на пролетта над зимата.

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело, израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото. На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода.

На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.