През март, когато в рудник „Ада Тепе“ са извършени 9 взрива, компанията превежда 3,28 млн. лв. за общината

Чужденците копаят половината от златото, среброто и медта на България, чистата им печалба е 427 млн. лв.

Общините до мините на „Дънди Прешъс“ обезлюдяват, показа проверка на „Филтър“ в данните на Националния статистически институт. Въпреки мащабната кампания на канадската фирма, че облагородява районите, в които копае злато за милиарди. Канадската компания има само две находища по света и те са в България. Едното е до Челопеч, а другото е на 3 километра от Крумовград. Докато хората от двете общини намаляват, „Дънди“ прави огромни инвестиции в медийно влияние и особено във фейсбук групи, които имат за цел да покажат грижата им за хората и за природата.

„Филтър“ се свърза с жители на Крумовград и околните села, за да провери как живеят. Находището „Ада тепе“ до града е открито, за разлика от това до Челопеч, което е под земята. Според тях пораженията над природата и особено ландшафтът в района стават все по-големи, а институциите не контролират работата там. Те се оплакват от периодични взривове, които разтърсват околните села редовно. Чрез взривовете „Дънди“ отваря нови възможности да копае злато от земята.

Само през март в открития рудник на „Дънди“ до Крумовград е имало 9 дни с взривове, показа проверка на „Филтър“. По закон компанията е длъжна да предупреждава със съобщение до общината, но малцина от жителите са обърнали внимание. Повечето научават кога ще се тресе земята от уста на уста. От 2 до 30 март взривовете са били всеки вторник и четвъртък от 14 до 16 ч. За целта се наема външна фирма. По документи опасната зона е в радиус от 450 метра, но взривовете се чуват на десетки километри от находището. Съпроводени са със силни звукови сигнали като на война. Преди март напрегнат за местните жители е бил и декември. Тогава „Дънди“ са взривявали земята до Крумовград 8 пъти.

„Дънди Прешъс“ разработва находището „Ада тепе“ до родопския град от 2014 година насам. Въпреки че се рекламират за мащабен инвеститор и крупен работодател, цифрите на статистиката за демографията в района са показателни за влиянието им върху местното население. Според официалните данни в община Крумовград живеят 16 909 жители. През 2015 година например са били 18 307. Това са хората, които живеят постоянно в общината. Намалението, откакто „Дънди“ копае злато в общината, е с 1398 души. Точно толкова са служителите на канадската компания, с която парадират в официалните си съобщения. Освен намалението на постоянно живеещите в Крумовград и селата около него показателна е и разликата между хората с постоянен адрес и тези, които наистина го обитават, или т.нар. настоящ. Първата цифра е 45 000, а втората е 16 909. Това означава, че над 28 000 души живеят и работят в чужбина, в София или в други големи градове, но не и в общината, където „Дънди“ взривява земята и копае злато.

Канадците копаят там от 2014 година, а в Челопеч са от 2004.

Населението там за това време е намаляло незначително, но според местните това е заради близостта му до София, а не заради мащабната дейност в рудниците на „Дънди“.

Пораженията върху демографията и природата „Дънди“ се опитва да компенсира с милиони, които инвестира в медийния си образ в социалните мрежи, както и в дарения за засегнатите населени места.

Така например през март, когато в рудник „Ада тепе“ са извършени 9 взрива, „Дънди Прешъс“ обявява, че е дарила 3,28 милиона лева за общината само за една година. Огромната сума е без прецедент, или поне сред тези, обявявани публично. Много фирми даряват средства за различни каузи, но „Дънди“ го прави само за община Крумовград. Според местните така изкупва греховете си към тях и природата им. Освен това дарителската кампания е съпроводена с фанфари, включително от официални лица, което е нетипично за много други компании. Те предпочитат благотворителността им да остане в тайна.

Неслучайно 500 хиляди лева са дадени на местната болница в Крумовград, въпреки че копачите на злато тръбят за безопасните технологии в добива и производството. С парите се спасява лечебницата и се осигуряват пари за заплати на лекарите, за да не бягат от Крумовград.

1 милион лева са отделили „Дънди“ за инфраструктура в родопското градче и селата около него. Асфалт с парите от златодобив са получили и отдалечените махали. Финансирано е водоснабдяването на село на село Чал. Там живеят 42-ма души. Голяма сума е отделена и за удобства в кметството. 362 хиляди са отпуснати от частната фирма за басейн, летен бар и обслужваща сграда в общината. Футболният клуб на Крумовград е субсидиран от „Дънди“ със 750 хиляди лева за година. Останалите пари на канадците са отишли за лични асистенти за хора в нужда на 20 души, 25 хиляди са дадени за местни фолклорни състави, различни културни мероприятия, обзавеждане на хижа в планината и други.

Но само в Крумовград, където населението е най-ощетено от дейността на фирмата. За да няма протести на местните срещу „Дънди“, категорични са хората от региона, с които „Филтър“ разговаря и които пожелаха анонимност по разбираеми причини. Отделно от това „Дънди“ имат мрежа за влияние в медиите и социалните мрежи чрез създаване на фейсбук групи, щедро спонсорирани от печалбите на компанията. А те са повече от сериозни, както „Филтър“ изчисли наскоро.

427 милиона лева е чистата печалба на „Дънди Прешъс“ след данъци и такси според последните отчети на компанията. Сумата е сбор от чистите печалби на двете им дружества у нас. Първото е това, което копае в закрития рудник в Челопеч, а второто е на открития в Крумовград. На двете находища копаят огромното количество злато, което добиват от концесиите си в България. След това го изнасят за преработка в Намибия. Плащат концесионна такса само 1% от стойността на добитото злато, а десетки специалисти твърдят, че никой не ги контролира за количествата изкопани и изнесени зад граница ценни метали. Само приходите на „Дънди“ от двете им кариери у нас за 2021 година са 952 милиона лева. Близо половината от тях влизат по сметките на акционерите като чиста печалба, което е непосилно за никоя друга компания от бранша.

Чистата печалба на двете фирми на „Дънди Прешъс“ е впечатляваща и няма как да се сравни с останалите. Над 12 тона злато за 1,5 милиарда лева изнася „Дънди Прешъс“ от България. За огромните количества подземни богатства канадската компания плаща концесионна такса на държавата, която за счетоводната 2021 година е само 26 милиона лева. Общо за 2021 година концесионните такси от всички предприятия, които добиват ценни метали, са 52 милиона лева, което показва, че само „Дънди“ копае половината от златото, среброто, медта у нас. Случайно или не, компанията добива злато само в България и в никоя друга държава по света. А преработката е в завода им в Третия свят – Намибия, но според природозащитници щетата за природата от предприятието там е в пъти по-малка от тази у нас заради добива и копаенето за проучвания.

И прокуратурата безсилна пред канадците

Няколко пъти държавни институции са се заемали с проблема, но без успех, както се случи и с разследванията на прокуратурата. Преди 3 години имаше образувано досъдебно производство. В него имаше данни за петима бивши министри, които са проявили безстопанственост и са позволили безконтролен добив на злато, от което държавата е ощетена с милиарди.

В постановлението бяха посочени имената на Петър Жотев от синьото правителство на Иван Костов, Лидия Шулева от НДСВ, Петър Димитров от БСП, Трайчо Трайков от първото правителство на ГЕРБ и Теменужка Петкова от второто и третото. Сметната палата също откри несправедливост при плащането на концесионната такса от „Дънди“. Това се случи с доклад от проверка през 2016 година, но и след това нищо не се случи, за да се повиши.

Одиторите бяха написали, че само от 2011 до 2013 година компанията е добила от мината до Челопеч 5 милиона тона руда, в нея е имало 67 хиляди тона мед, 19 хиляди тона злато и 50 тона сребро.

Заради скандалното експлоатиране на златото на България от канадската филма „Филтър“ започва серия от разследвания. Освен това ще сезираме компетентните институции, сред които прокуратурата, където ще подадем сигнали за дейността на „Дънди“, съсипването на природата и здравето на хората и прането на имидж чрез дарения и медийни публикация.