Второ поредно социологическо проучване показва, че дистанцията между ГЕРБ и БСП се скъсява. Според национално проучване на „Афис“, което проучва политическите нагласи в края на първия парламентарен сезон в 44-то Народно събрание, ако се стигне до предсрочни избори в момента, ГЕРБ биха получили 31,7, а БСП ги следва с 28,6 на сто. Патриотите събират подкрепа от 7,1%, ДПС има малко над 6 процента, а „Воля“ – 4. Реформаторският блок е с 2,6 на сто, а други партии и коалиции събират само 4 процента. Евентуални нови избори няма да доведат до никакви съществени размествания и едва 12 на сто от запитаните искат такива, смятат от социологическата агенция. При нов вот в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции.

Апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите вземат връх, продължава и ерозията на доверието в основните институции, показват анализите на „Афис“. Според заключенията на социолозите кабинетът се крепи най-вече на баналността и поведението на управляващата партия, което, макар и неодобрявано, е добре познато. Българите вече не се впечатляват дори от корупционните и другите скандали около властта, коментират социолозите.

Най-високо доверие сред обществото има президентът Румен Радев – близо 69%. След него сред институциите се нареждат Европейският съюз, армията, медиите, полицията и правителството. Само президентът и ЕС са получили по-голям дял на доверие, отколкото на недоверие. На дъното в класацията са съдебната власт и парламентът.

Проучването е засегнало и актуалния проблем за запазването на паметниците от времето на социализма. Оказва се, че близо половината българи смятат, че те трябва да бъдат опазени, всеки трети иска някои от тях да бъдат защитени, а по-малко от 10% са категорични, че всички трябва да бъдат премахнати.
Резултатите от проучването показват, че няма нито една тема или актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране и одобрение от гражданите. Това важи и за икономиката, и за социалната политика, и за международните отношения. Мнозинството от хората смятат, че живеят по-зле в сравнение с миналата година, и нямат по-добри очаквания за близкото бъдеще.
Във всяко българско домакинство има най-малко един човек, който е емигрирал или в близко време ще го направи. През миналата година това е било валидно за всяко второ домакинство. Увеличават се и хората, които са губили работата си през годината. Все повече българи се оплакват и от забавяне на заплатата и трудно обслужване на кредити – съответно 23,9% и 28,1%. По-често хората изтъкват като важни проблеми, освен бедността и безработицата, финансовата нестабилност на държавата, демографската криза, здравеопазването и битовата престъпност.