…ВМРО-ДПМНЕ управлява (Македония) вече десета година, като постепенно овладяха прекрасно технологията за фалшифициране на избори. И чрез подобни избори няма кой да ги помръдне от властта. Така Македония постепенно се превръща в тоталитарна полицейска държава. Корупцията достигна до небето, а в същото време властта е в ръцете на едно семейство – семейството на премиера Никола Груевски с многобройните му братовчеди, племенници, стринки и т.н. Така македонците отново дадоха доказателство, че са от български произход. Корупцията и непукизмът са характерни за нашето общество още от времето на края на 19 и началото на 20 век и така хубаво са описани от нашите писатели. (…)

За Груевски се говори, че е много тъп човек. Дори македонците се шегуват, че на младини той играл бокс без каска и от ударите в главата нещо му е станало, иначе едва ли би говорил така открито, не допускайки, че могат и да го запишат. Нашите политици в това отношение са по-печени. Може ли да говориш така на министъра си: “Купете ми един автомобил за 600 000 евро, с телевизорчета на задната седалка, за да може и децата да гледат.” Това дори и най-тъпият наш политик няма да го каже. Същият този Груевски, установявайки такъв тоталитарен режим, не се сеща, че ако не подаде оставка в близките дни, може да бъде разстрелян като Чаушеску или като севернокорейския министър на отбраната.

Моите приятели в Македония от различни партии смятат, че падането на Груевски е въпрос на дни. Дано на премиера му е останал акъл и скоро да подаде оставка. Груевски е толкова глупав, че си призна за акцията в Куманово. Той каза, че осем месеца са ги наблюдавали и сега ги неутрализират. Защо сега, а не преди 6 месеца?! Нахлуването на една група от Косово на 40-50 отлично въоръжени мъже при всички случаи е опасно за правителството. Защо само са ги наблюдавали, а не са ги парирали например 10 дни по-рано? Повече от очевидно е, че тази акция е за отвличане на вниманието. (…)

…Като млад историк публикувах книги в издателство “Наука и изкуство”. Документите и картите, които снимах във Ватикана, бяха на най-добрия материал тогава – “Кодак хром”. В издателството художниците оформители Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев много ми се радваха, защото такива диапозитиви бяха просто радост за тях. Имаше едни конкурси за оформление и те ги печелеха две години поред с мои книги. Дойде ред да ми издават трета книга и дадоха на една млада коректорка, току-що завършила, да я прочете. Та тя попитала Жеко какъв е този млад историк, дето три поредни години издава луксозни книги. Той решил да се пошегува и най-сериозно казал: “Ама ти не знаеш ли? Той е незаконен син на Тодор Живков!” Девойката новобранка повярвала.

След този разговор аз усетих, че тя започна да ме гледа някак по-особено, но не така, както младо момиче гледа мъж, когото харесва, а някак си угодливо. Като приключихме работа по книгата, имаше традиция авторът да покани коректорката си на почерпка. И аз го направих. След третата водка тя ме попита: “Всичко разбирам, другарю Димитров, само не разбирам кога другарят Живков в началото на 1945 г. е намерил време да прескочи до Созопол или пък майка ви да дойде в София?”. Аз се опулих. “Е, хайде, хайде, всички знаят, че сте незаконен син на другаря Живков!…”. Аз избухнах: “Кой ти каза?”. Тя: “Ами Жеко Алексиев!”. Казах й, че не е вярно, отидох и хванах Жеко за врата: “Ти що разправяш тези глупости?”. Той се уплаши не по-малко от мен и попита: “Ама тя повярвала ли е?”. Ами младото момиче е повярвало. Той й каза, че се е пошегувал, но мисля, че жената продължи да смята, че съм син на Живков.