Ако денят си личи по заранта, очаква ни обичайна година по отношение на словесното житие и страдание на Бойко Методиев Борисов. Вторникът на настоящата седмица бе показателен. „Ситуацията в страната се нормализира. Към момента няма язовири, които да представляват опасност за хората”, декларира премиерът по обяд. Успоредно с изявлението му автомобили се превърнаха в лодки заради прелял язовир в Бургаско, хора бяха евакуирани след придошли реки в Югозапада, стотици селища останаха без ток на север. Така стана ясно, че всичко е постарому  – Бойко Борисов продължава да е

несъвместим с околния свят.

Едно говори, друго се случва, не е ясно единствeно защо учебникът по „Човекът и природата” в 6-и клас го пренебрегва като феномен.

Разбира се, тази лъжа нито е най-голямата, нито фантазиите се творят спонтанно. Става дума за целенасочена политика на принципа на Гьобелс, според която измислиците се превръщат в истина, повтаряни упорито. Светът като „воля и представа” по Борисов напоследък дори надминава Гьобелсовия, защото иначе трябва да отрази грозната реалност за лошото управление на България. Избори идват, което още повече нахъсва премиера. Но той следва да почерпи. Зловещият немец е раздавал радиоприемници безплатно на населението, а на него не му се налага да подарява нещо, защото социалните мрежи са безплатни – и прочутият джип ги експлоатира триумфално.

Най-впечатляваща е мантрата, която излиза директно от сърцето му – „строя заводи”, особено „сега в пандемията”. Тя звучи така: „Правя пътища, правя нови заводи, правя суперкомпютри. Толкоз”. Или пък: „Почти всеки ден откривам нови заводи”. А може и тъй: „”Графикът за откриване на нови заводи до края на годината е пълен”. Това са само част от излиянията му през последните месеци. А всъщност

колко точно са новите заводи,

става ясно още при първия цитат. Той касае Пазарджик, където през лятото Борисов преряза лента. Но не на нов завод, както повтори сто пъти, а на логистичен център. Старото наименование на подобен обект е „складова база”. Но Борисов гледа наедро нещата, не само защото е непрестижно да открива складове. В действителност цялото „икономическо оживление” край магистрала „Тракия” (където е и Пазарджик), касае складовата дейност – тя цъфти с международния транспортен коридор, не заводите. Този факт взривява в основата икономическите триумфи на Борисов, табу е. Впрочем, никой до този момент не е чул за скок на заплатите в индустрията. Да не би тия толкова много нови заводи да са без работни места? Иначе търсенето щеше да вдигне цената на труда.

Друга разновидност на Борисово-Гьобелсовата пропаганда насред пандемията гласи, че българската икономика се справя най-добре от всички. Чак за най-процъфтяваща в света не я е обявил още, но европейците определено ни дишат прахта. „Приключихме  годината с най-нисък дефицит в цяла Европа, първи сме по най-нисък дълг”, провиква се премиерът от джипа. И съвсем убедено твърди, че западните икономики буксуват, а нашата пори небето. В този случай той просто вади на показ едва два от многобройните икономически показатели. Но понякога животът е несправедлив. В един септемврийски ден например Евростат регистрира скок на българското промишлено производство от 2.3%. Борисов веднага разтръби, че с такива успехи „не могат да се похвалят много страни в Европа”. След няколко часа обаче излязоха нови данни на Евростат. От тях стана ясно, че европейските икономики растат повече от два пъти спрямо българската. Като цяло темата „Управлявам страната по-добре от западните лидери”

действа на Борисов като опиат.

Иначе нямаше да каже през есента, че през лятото България нарочно пуснала коронавируса да се разпространява свободно – поради което се справила за разлика от другите държави в Европейския съюз. Изявлението бе направено малко преди държавата ни да оглави черните класации.

Ако някой си мисли обаче, че този ръст в производството на лъжи е разстлан равномерно във времето, бърка. Понякога се постигат ударни успехи само за час. Така бе на 7 януари, когато Борисов брутално прекъсна пресконференцията на Националния оперативен щаб, за да излее в тирада всичките си болки около президента Радев, датата на изборите и Делян Пеевски. В рамките на този час той

буквално изби рибата.

Каза, че: Радев се изплашил от високия рейтинг на ГЕРБ, затова се чудел как да изтегли парламентарния вот по-късно, а не на посочения от него 28 март; президентът се заиграл с етническия мир и проявил недобросъседство към Турция (в отговор на паралелите, които държавният глава направи между Реджеп Ердоган, ДПС, Борисов, а и във връзка с намесата на Анкара в изборния процес у нас); и било отвратително Радев да притиска медицинските специалисти, за да кажат кога ще утихне вирусът, че да може да се гласува. А всъщност истината е, че президентът настояваше за избори още есента, но Борисов се криеше като мишок, за да ги протака. Преди Радев да даде заден за 28 март, депутати от ГЕРБ (Георги Марков например) също не харесаха датата. А за намесата на Ердоган в изборите открито е говорил не друг, а самият Борисов, без, естествено, да се самообвинява в недобросъседство и рушене на етническия мир: „Турският президент всеки ден заплашва Европейския съюз, включително и България. Аз знам колко твърди и внимателни трябва да сме с този човек” (Борисов, март 2017 г.). Колкото до натиска върху медицинските специалисти, няма друг, който да им стъжнява живота повече от него. Не беше ли именно Борисов човекът, който

казваше на лекари по-бързо да изписват пациенти

(за пловдивския кмет Здравко Димитров)? Не беше ли той, който непрекъснато ги притискаше за отваряне на кръчмите? Брои ли някой колко точно пъти Борисов каза, че излизаме от пандемията, а само два дни по-късно, най-често след посещение в Брюксел и „сверяване на часовника”, твърдеше обратното – че най-трудното предстои?

Специално за Пеевски той рече, че не го е виждал отдавна. Тук следва да се отчете, че Гьобелс би бил по-изобретателен в разграничаването.

Разбира се, в политиката никога не се знае къси ли са въобще краката на лъжата. И в социалните мрежи, и край джипа се трупат достатъчно много българи, които си харесват Борисов такъв, какъвто е. Харесват го, дори след като си позволи да мами за свещеното – новата конституция, която уж много искаше за „рестарт” на България, а всъщност чрез нея се притаи, докато отмине протестната буря.

Истински рестарт, а и всеобщо облекчение биха настанали единствено, ако този човек излезе от властта. Дали, ама надали – такова е положението с излизането, което само преди 3 месеца изглеждаше сигурно. Ако не се разиграе истински протестен вот напролет, бъдещето на България изглежда още по-лъжовно и  трагично.

Николай Иванов, Сега