От началото на февруари е налице нова ситуация – сборният младежки национален отбор по политика, който криво-ляво управлява в момента страната, взе да губи информационната битка. Взе да тича след събитията, които започнаха да се задават от опозицията, от медиите, от политолозите и въобще – от всеки, който иска. Даже партньорите на ПП раждат напоследък повече новини, отколкото управляващата партия. От правителството на Кирил Петков

вече не излизат новини, а обяснения и оправдания 

Това е малко изненадващо, тъй като ПП взе да губи точно там, където преди половин година бе безспорен лидер – в начина на формулиране, споделяне и налагане на послания. В комуникацията с обществото. Преди половин година неродената партия ПП имаше двама говорители – Кирил и Асен, които с добър PR надграждаха ежедневно имиджа си, за да се стигне до последните парламентарни избори и раждането на новата, коалиционна власт. Тогава те диктуваха дневния ред на обществото. Даваха интервюта, обикаляха студията денонощно. Казваха – „пари има, но много се краде“ – и всички разбираха посланието. Казваха – „Цацаров и Гешев са за смяна“ – и хората схващаха за какво става дума.
Сега нещата не стоят така. Сега, по определението на регионалния министър Гроздан Караджов, някакви хора постоянно

хвърлят пиратки в краката на новата власт,

бомбички, които на теория не са нищо друго освен дим и звук, но пък са достатъчни всички да се смеят за сметка на новите политици. Бомбичките избухват ежедневно, а неопитната власт не показва умение да ги избягва, да ги прескача, камо ли да ги връща с шут в полето на противника. В информационната битка новата власт показва пълна аматьорщина.

За една-две седмици Кирил Петков бе превърнат в “цар Киро”, бе потопен в някаква гей афера и завлечен в някакъв напълно неразбираем конфликт с президента. Вместо да излезе тихо от блатата, Петков се колебаеше, обмисляше, бездействаше, а после правеше някакви некоординирани движения – колкото да затъне още малко.

Три дни Кирил и Асен се чудеха защо президентът не харесва смените в „Булгаргаз“ и разговорите със Северна Македония. Накрая Асен Василев каза, че абсолютно не разбира за какво говори Радев, а Кирил Петков реши да приеме думите му за… съвет, предупреждение или нещо такова… Така решава ли се проблем? Не, така

проблемът се оставя да виси като прани гащи на простора

Две тричленки на ВАС решават, че законът “Магнитски” не може да се прилага в България, Пеевски и онзи смешен човек от ДПС, който говори като в мъпет щоу, се радват и държат да покажат тази радост на цял свят, а Асен Василев говори баш в този момент мъдро: “Необходим е закон, който да уреди прилагането на санкциите у нас”, с което просто прави резултата 0-2 за Пеевски. Да, необходим е закон. Даже Асен Василев взе да го пише още като финансов министър в служебния кабинет. Но в парламента нищо не е внесено.

ПП толкова не може да се справи с публичния си имидж, че Кирил Петков – за когото никой няма съмнение, че е 100% западняк и евроатлантик, днес изглежда като колеблив демократ ала Виктор Орбан. НАТО иска да спретнем един батальон, който най-вероятно за нищо няма да послужи, а българската позиция е, че ще го направим със собствени сили и средства – точно както заявиха унгарците. Това разбраха всички. Никой не разбра, че Йенс Столтенберг ни смята за „ангажиран съюзник в НАТО, който дава своя принос за колективната отбрана“. Никой не обясни позицията на правителството, че „дефицитите в българския батальон ще бъдат попълнени от съюзническите сили“…

Новата власт не може да обясни реформите, които смята да проведе

Когато става дума за реформа в прокуратурата, единственото, което се чува, е, че правителството е пратило някъде в Брюксел своя проект за промени и чака той да бъде одобрен, преди да бъде показан в България… Т.е. комуникация с Белгия има, но с България – не. В същото време членове на правителството, да кажем – спортният министър Радостин Василев, атакуват съдебната власт, която май не била безпристрастна, щото два пъти не уважавала желанието му да впише нови членове на УС на тотото. Пак по това време Кирил Петков се среща с главния прокурор Иван Гешев, без да дава кой знае каква гласност на това. Но пък Гешев си беше даже осигурил фотограф от приятелска медия. Защо е необходимо всичко това?!

Когато става дума за сливането на ВУЗ-овете, един куп говорители просто се чудят това каква реформа е, а деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев, който бе министър на образованието, просто казва – добра идея, ама няма да се случи, пък и какво ще се промени… Действащият министър на образованието най-вероятно е напълно прав, когато казва: “Колкото пъти е започвал такъв дебат, се изваждат аргументи, които

торпилират цялата работа и накрая нищо не става“ 

Но вместо да констатира този факт, акад. Николай Денков можеше просто с цифри да нарисува до какво се надява да доведе тази промяна.

Сливането в БДЖ е друга необяснена и неразбрана реформа. Обединение на „Холдинг БДЖ“, „БДЖ-Пътнически превози“ и „БДЖ-Товарни превози“ в общо БДЖ хем е ”мащабна промяна“, хем е нещо, което сме го играли до 2007 г. Констатират се отново ежегодните огромни загуби в жп транспорта, пожелаваме си жп-то да не тежи на фиска, наясно сме, че цените на билетите не могат да се вдигат, преди да имаме реална и качествена услуга, но… всичко това може да го констатира и човек, който не е виждал влак. Как ще стане реформата – още не е ясно.
Ако в началото на правителството бяхме наясно, че то си е поставило за цел да построи 4 моста и два тунела, сега сме на ниво – абе да довършим магистралата и тунела под Шипка. Амбицията да бъдат изхарчени над 8 млрд. за инфраструктурни проекти е прекрасна, но това няма как да се случи в България.

Тук могат за година да се откраднат 16 млрд, но да се построи нещо за 8…

И друго – всички могат да ходят по студията и да говорят колко престъпни са договорите на ГЕРБ за АМ “Хемус”, но Гроздан Караджов е прав, когато казва, че щом съдът не е казал такова нещо за тях, по тях трябва да се плаща. Тук някъде приказките за престъпните договори трябва да изчезнат, щото така стоят нещата в правовата държава. Но те не спират – министри ги разпространяват.

Един след друг кметове започнаха да се оплакват от липса на средства за осветление и медиите веднага започнаха да чертаят мрачни картини, а ПП… сформира работна група и обвини кметовете, че те не могат да управляват добре средствата си. Некадърници са, затова хората са на тъмно. Точка.

Проблемът е, че докато властта бодряшки обяснява, че пари има, цените на тока са под мораториум, а ако нещо не е наред, то непременно ще се оправи, телевизиите вече канят

експерти, които да обясняват на хората как да пестят ток,

щото сметките станаха непосилни.

Объркването в информационната политика на ПП личи най-вече от изказванията на Кирил Петков. От една страна, той е човек, който съвсем ясно и високо казва, че промяната е процес, че тя ще става стъпка по стъпка. Че преди да се стигне до големите промени, трябва да се започне с малките. Примерно в преговорите със Северна Македония Петков залага първо на решения, свързани с малки и безспорни казуси. В същото време Кирил Петков е наясно, че никой няма да го чака, че нещата не търпят отлагане и протакане. По отношение на Северна Македония “ние сме закъснели“. По отношение на други актуални казуси – също: „Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков, и им казвам: „Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести. Хората са спрели да вярват на идеи и планове“.

А може би тук е отговорът на въпроса – Петков не е наясно дали води правителството на бързата промяната или правителство на малките стъпки. И затова комуникацията му куца.

Петьо Цеков, Сега