През последните дни поведението на управляващите е чудесна илюстрация на мъдростта, че каквото сам си направиш, и най-злият враг не може да ти го причини.

Безспорно най-зрелищното самопрострелване на ГЕРБ бе свързано с неадекватната, почти истерична реакция на критичната оценка за положението в България на американските сенатори Боб Менендес (демократ, председател на комисията по външна политика към Сената на САЩ) и Джим Риш (републиканец, най-старшият представител на партията в комисията).

В позицията им, неслучайно публикувана точно в първия ден на предизборната кампания у нас, се казва: „Съединените щати и България имат стабилни и възходящи отношения, които, подобно на алианса НАТО като цяло, са най-силни, когато почиват на споделени демократични ценности. Бихме искали да видим, че тази връзка продължава да се развива … но постоянната корупция, влошаването на медийната свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България”.

Управляващите реагираха като бик на червено и Борисов веднага изпрати двама ентусиазирани младежи да громят коварните американци. Единият е действащ заместник-министър на външните работи, а другият дори бе начело на това министерство в кабинета „Борисов 2”, но това не им попречи

да надробят още по-горчива попара.

В нескопосан опит да омаловажат демарша на сенаторите, те си забиха не един, не два, а цели три неспасяеми политически автогола.

Първо, с квалификацията, че ставало дума за „лично мнение” за пореден път те разобличиха склонността на ГЕРБ да лъжат колкото нагло, толкова и глупаво. Запознатите реагираха незабавно и скоро и най-незаинтересуваните имаха възможност да се убедят, че въпросната позиция е качена не само на сайта на сенатската комисия по външна политика, но и на страницата на посолството на САЩ в България. Стана ясно, че обръщението на Менендес и Риш не само изпраща ясно политическо послание за ситуацията в България, но и демонстрира двупартиен консенсус – нещо твърде рядко в днешните изострени отношения между демократи и републиканци. Анонимното съобщение от външно министерство за някакви постъпили уверения от (неидентифицирана) американска страна за „непроменено положително отношение” само подсили впечатлението за зле скалъпена лъжа.

Второ, младите външнополитически „светила“ на ГЕРБ си позволиха грубо да уязвят двама уважавани и влиятелни американски сенатори, и то не само квалифицирайки поведението им като необосновано лично пристрастие. Още по-оскърбително бе обвинението, че позицията на Менендес и Риш е „поръчана” от български политически фактори; оттук нататък скандалът вече не е само личен. Обвинението, че някой в България дърпа конците на ключови фигури в американския политически естаблишмънт, едва ли ще бъде посрещнато радушно на Капитолия.

Трето, опитът да се минимизират щетите чрез омаловажаване и персонифициране даде обратен ефект, защото на практика означаваше безсилие да се спори по съществото на констатациите. А тези констатации, както е добре известно, не само отразяват доказани факти, но и отдавна са формулирани в оценките на президента Радев, част от опозиционните партии, всеизвестната резолюция на Европейския парламент и, което е най-лошо за управляващите – на мнозинството от българските граждани.

Както знаем, гафовете на ГЕРБ са като лавината – тръгнат ли, спиране няма. Ако провалът с неадекватната реакция на позицията на американските сенатори бе донякъде логичен (нека припомним гърчовете на ГЕРБ след резолюцията на Европарламента), то

следващият автогол бе напълно неочакван,

защото бе причинен от конфузен пробив в коронната схема на ББ – излъчванията на живо от „Джипка ТВ”. Отдавна е известно, че посрещащите министър-председателя по строителни площадки и паланки ентусиазирани групи от работници и селяни са всъщност персонално подбрани и режисирани герберски активисти. Ето защо гафът с подареното от премиера на „редови труженик” скъпо сако (с бонус запалка в джоба) бе не само изненадващ, но и симптоматичен за това, че управляващите напълно са забравили да ходят по земята.

Нека припомним: само ден след трогателната сцена „Бойко подарява сако на човек от народа” се оказа, че „редовият труженик” е общински съветник от ГЕРБ. Да се чуди човек на „професионализма” на партийните пиари при подбора на участниците в потьомкинското мероприятие – въпросният деятел е сред най-редовните участници в различни партийни мероприятия и старателно е удостоверявал активността си във всички възможни социални мрежи. За броени часове журналистите от местните медии го разконспирираха и направиха самодейното театро за посмешище.

Последният автогол (засега и в рамките само на няколко дни) бе отбелязан от бързо преминалия от аматьорските в професионалните политически игри здравен министър Ангелов.

Увлечен в желанието да достигне и надмине началника си в авторекламното шоу „Ние сме най-добрите и всички ни подражават”, Ангелов заяви, че „в Европа вече се говори за български модел за решаване на кризата”. Аргументите? Моля – страната ни е успяла да постигне „най-добри резултати в областта на заболеваемостта и смъртността”. Но в същия ден бяха публикувани актуализираните данни, според които България потъва стремително и вече е на шесто място по смъртност сред 30-те държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.

Конфузът бе подсилен от видимото противоречие между необходимостта да се оправдава конюнктурното популистко разхлабване на ограничителните мерки и тревожните данни за надигането на третата вълна на пандемията у нас. В стремежа си да легитимират тоталното отваряне от началото на март, министърът на здравеопазването и ръководителите на НОЩ непрекъснато повтарят, че всичко е под контрол, „притеснения няма, болниците вече имат абсолютно всичко”.

Но в същото време премиерът започна да се чуди кой подвежда обществото, че всичко е наред.

„Вчера пак беше препълнено с хора. Такова е отношението на хората и не знам кой им внушава, че всичко е преминало.” Престореното тюхкане на ББ е нелепо – ясно е какво можем да очакваме, след като се развихри „българският модел”. Американският център за контрол и превенция на заболяванията неотдавна констатира: „В районите, където бяха отворени ресторантите, има увеличение в броя на случаите и на починалите”. Едва ли България ще бъде изключение от правилото.

Министърът на здравеопазването все пак се опита да се застрахова, заявявайки, че „както ситуацията изглежда под контрол в настоящия момент, тя трябва да остане максимално дълго време такава и това зависи само от разума на хората”. И веднага след това заби най-тежкия автогол във врата на властта: „Отговорността я носим само ние.”

Най-после и ние да можем да кажем: „От устата на министъра – в Божиите уши”.

Александър Маринов, Банкер