До миналата седмица положението в Родината бе дори оптимистично. В София пуснаха парното, ток си имаше, магазините са пълни, пенсионерите ще получат още някой лев за празниците, а „ЛУКойл“ дори обеща да внася в хазната стотици милиони. Хората се успокоиха и трайно седнаха да гледат мачовете от Световното. Спокойно, безметежно, все едно сме се измъкнали от кризите по терлици.

Всичкият този рахат се чувстваше още по-силно на фона на стягането на коланите в западните столици. В Европарламента в Брюксел гасят парното в четвъртък вечерта и го пускат в понеделник, че да се сгреят залите до вторник. На „Шан-з-Елизе“ лампите вече ще се изключват преди полунощ. Най-голямата търговска верига в Европа – „Карфур“, намали осветлението в магазините, „Алди норд“ пък намали работното време, за да пести ток, във Великобритания плувните басейни работят с намалено работно време, а румънската „Термоенергетика“ спира парното в Букурещ, ако навън е над 10 градуса. Тук такива грижи нямаме. Коледна украса пак нямаме, щото тази година нито един европейски град не ни подари. Тук имаше критики що не проявяваме грам съпричастност, като не свалим температурите, поне в учрежденията, примерно на 19 градуса. Когато преди няколко седмици Румен Радев заяви, че не иска избори „през най-тежкия период – януари и февруари“ и затова ще тупка топката на мандатите и след Нова година, никой не го разбра. Какъв тежък период? Хората обедняха още преди година, после обедняха още веднъж и тази пролет, газ намерихме въпреки руснаците, с войната свикнахме, пенсиите бяха вдигнати… какъв тежък период ни чака? От руснаците ще вземаме пари, на украинците няма да даваме…

Сега обаче нещата не стоят толкова розово, както преди седмица

Първо, удариха ни за Шенген. „Полицаят на Европа“ Марк Рюте попита верно ли, че границата ни може да се мине срещу 50 евро на калпак, и нас ни заболя страшно заради тази люта обида. Не че Марк Рюте е казвал някога нещо друго за държавната ни граница… освен веднъж, когато дойде тук и обясняваше: „Ние подкрепяме напълно България за влизането в Шенген. Искаме да поздравим премиера Борисов и правителството за всичко, което е постигнато до този момент. Напредъкът е много голям“. След като месеци наред българската политическа класа се кълнеше, че тоя път – ти майка, ти баща – ще ни вземат в Шенген, накрая ни плеснаха шамар. Разбира се, вместо единни да посрещнат мъката, политиците ни моментално се изпокараха кой е по-виновен за издънката. Все едно бай Иван от Горно Нанадолнище е виновен за провалите във външната политика, която по конституция е работа на президента  и правителството, което, мил пардон, е все работа на Румен Радев.

Тук е мястото за една скоба – драмата с Шенген не бива да ни отклонява нито за секунда от другата национална цел – еврозоната. И по нея се чуват само бодряшки реплики от типа на „страната ни покрива добре изискванията за размерите на дълга и дефицита“, но яснота по нея все още няма. Т.е. ние може да си имаме план за въвеждане на еврото към 1.1.2024 г., но някой Рюте може да не е запознат с него.

Поуката тук е, че това, което говорят тук политиците, са

приказки за вътрешна употреба,

които нямат никакво отношение към реалността, още повече към европейската такава. Подпоуката пък е, че всякакви такива неща като критерии и „една ограда да измажем и сме готови“ са абсолютно безсмислени, след като една партия в една страна може да спре разширяването на Шенген или на еврозоната.

Тъй като от поуки няма смисъл, българското правителство на Румен Радев се закани да предприеме ответни мерки срещу Австрия и Нидерландия. Можем само да гадаем какви ще са тези страшни ответни мерки. Най-вероятно ще ги лишим от достъп до евтина бира на Черноморието и няма да им стъпим на Пратера. Австрийците и без това сън не ги лови, като си спомнят визитата на ген. Владимир Стойчев в Клагенфурт.

Важното е, че денят стана по-сив, след като г-н Рюте ни наказа

По същото време ЕС, Г7 и дори Австралия наложиха пределни цени на руския петрол, който идва по море. Това не зарадва Путин, не зарадва Зеленски, очевидно не зарадва и нашите министри, които седмица по-рано обясняваха как „Лукойл“ ще ни засипе със свежи 700 млн. лева, щото съвсем доброволно е решил да плаща корпоративните си данъци в България. Сега, седмица по-късно, въобще не е ясно не само дали „Лукойл“ ще плати догодина тези пари, а дали „Лукойл“ въобще ще работи догодина. Ако руснаците решат, че 60 долара за барел е ниска цена, ще спрат доставките. А ние ще изпищим жестоко, тъй като ще имаме проблем с бензина и докато намерим алтернатива, положението ще бъде от трудно до ужасно. Успокоителните приказки – ама тая пределна цена е колкото пазарната, въобще не трябва да се слушат, защото Путин може да направи каквото си иска непазарно действие. С природния газ не постъпи ли точно така – нелогично? Врътна кранчето на Европа, цената скочи и той се опита да компенсира през азиатските пазари. Що да не направи така и сега? Ще каже: „Няма да раздавам петрол без пари. И тогава на световните пазари цената ще скочи от сегашните 95 на 150 долара“. Всъщност този цитат е от шефа на „Тотал“ Патрик Пуйен.

И денят ни стана още по-мъгляв.

А докато правителството на Радев броеше бъдещите руски рубли,

всички рафинерии в Румъния започнаха да преработват само неруски петрол, но това е само за сведение.

А седмицата си течеше и ние още повече затъвахме. На терена се появи политическият Меси, който като инфрачервена лампа облъчваше пространството със страхотно словоблудство. Хорът на момчетата от ГЕРБ му припяваха: „Не ни трябва Ди Мария, имаме си Бойко“ и накрая от ръкава бе изваден… неврохирург, който да обедини зад себе си политическите сили. С което за сетен път бе оправдано предположението, че на тая държава й трябват лекари – анестезиолог, реаниматор и патолог.

Студ нахлу покрай подозренията на Асен Василев за срещи между Борисов и Радев. Радев отрече, че съгласува с Бойко бъдещето на държавата, но Бойко обясни в прав текст: „На президента му казах, че двама по-добре теглят каруцата от блатото, той избра да я тегли с Киро и Асен. И сега си плаща за грешките“. Явно все пак са се разбрали как да теглят каруцата…

Безметежните времена свършиха, идва зимата на Румен Радев. Той управлява страната – не ПП, не ГЕРБ – негова е отговорността. Точно преди празниците партиите ще бъдат заети с редене на правителство, с евентуално вето върху творбата на хартиената коалиция и тем подобни адски „важни“ неща. После? После ще стане още по-зле. Страната ще навлезе в безвремие поне до следващите избори, които пък ще се проведат според правилата на новия Изборен кодекс – буламача на хартиената коалиция. Но все пак някой ден ще дойде пролетта и ще решим, че има надежда вятърът да издуха сивите облаци.

Петьо Цеков, Сега