Не поставям под въпрос искреното намерение на ИТН да изчегърта „модела Борисов“. Но както са го подкарали, никога няма да се справят с наследството от мутренските години. Ето големите проблеми, които трябва да решат.

Само за месец при ИТН се оголиха очевидни дефицити от различен порядък. Ако тази партия иска да остане в политиката и да е полезна, тя трябва бързо да се заеме с преодоляването на тези дефицити. По думите на председателката на НС Ива Митева, да „се научи да играе” тази игра, която се оказва по-сложна, отколкото изглежда отстрани.

Неумение да излязат от старата си роля

Първият дефицит е социокултурен: неумението без драма да се преминава от една социална роля в друга. Накратко: след като в продължение на четвърт век си критикувал и си се подигравал на политиците, а после самият ти станеш политик, редно е да очакваш критики и подигравки и към себе си. Видяхме, че ИТН изобщо не са очаквали такова нещо да им се случи на тях. Редно е да се запитат: Какво отношение са очаквали? Но те не го правят. Вместо да поемат новата си роля на политици, скочиха обратно в обичайната си роля на подиграващи политиците – т.е. окарикатуряващи и себе си.

Презрение към всички правила

Вторият дефицит на ИТН е чисто културен. В последните години българското общество излъчва все по-ясни сигнали, че от всичко най-силно желае да излезе от балканщината и бабаитлъка на 90-те години, за да се настани, комфортно и без вдигане на излишен шум, в европейския 21-ви век.

Това желание лежи в основата на масовото отхвърляне на ГЕРБ като отломък от едно минало, в което вече никой не иска да живее. Слави Трифонов и сценаристите му, обаче, са точно толкова отломъци на 90-те, колкото е и Бойко Борисов.

Балканският бабаитлък и шумното презрение към всякакви правила, включително (както видяхме) и към Конституцията, извират от ИТН в същата мярка, в която извират от ГЕРБ. Това именно драстично разминаване с духа на времето им осигури не желаното от тях мнозинство, а една четвърт от гласувалите, т.е. към 12 процента от всички български граждани.

Отказ да познават политическата история

Третият голям дефицит на ИТН е незнанието или отказът да се знае  и най-проста политическа история. Пример е техният чутовен мисловен хаос, от който излиза, че ако у нас се въведе „френска” мажоритарна система, то партиите ще отмрат и в НС ще има само „личности”.

Истината е, че през 1958 година Франция въвежда тази система именно с цел да укрепи партиите, както и да ги направи по-отговорни и сговорчиви. По време на кратко просъществувалата следвоенна Четвърта република, пропорционалната система произвежда крайно фрагментиран политически пейзаж, в който всеки се кара с всеки и в крайна сметка важни решения не могат да се вземат, тъй като никой с никого не говори.

Тогава именно дьо Гол въвежда сегашната система, при която се гласува не за партийни листи, а за един партиен кандидат. При липсата на ясен победител (т.е. 50 плюс един от гласувалите и не по-малко от 25 на сто от всички с право на глас) на втори тур отиват всички с резултат най-малко 5 на сто.

Какво се случва в промеждутъка между двата тура?

Всички партии с класирани кандидати влизат в преговори помежду си, така щото накрая на терена да останат двама-трима реални кандидати, с реална организационна подкрепа зад гърба си. За да се стигне до това положение е необходимо някоя и друга партия да оттегли кандидата си, макар инак класирал се за прегласуването.

И тук най-ясно личи замисълът на системата. Партиите са принудени не само да преговарят, но и да стъпят на гърлото на собственото си его, оттегляйки своя кандидат (разбира се, в национален мащаб това най-често се компенсира на други места).

Френската система не унищожава, а стабилизира партиите. Преговори между партии и преодоляване на его – това е нейната цел. Ако ИТН наистина искаше тази система, щеше да прави това. А тя прави точно обратното: обявява всички партии за негодници и, вместо преговори, развява пред очите на публиката собственото си его. И вече почти не крие амбицията си да унищожи партиите като такива.

Недемократични действия

С какво смята да ги замени? Доколкото може да се види – с еднолично и безпрекословно управление от анонимен адрес, пред който дори не можеш да протестираш, защото не го знаеш, къде е.

Това е и четвъртият голям дефицит на ИТН. Тези хора не са демократи. Те си представят, че демокрацията, това е народът да каже „Слави да управлява, а останалите да ходят със зелени гащи” – и точка. Не бидейки демократи, ИТН реагират на кризисни ситуации с недемократични действия.

Агресия вместо дискусия

Петият голям дефицит е фокусирането върху агресия срещу личности за сметка на дискусия по принципи и ценности. Това ги прави съвършено непредсказуеми (днес си съюзник, утре си предател – да внимава Румен Радев) и наистина „токсични”.

Никой не иска да се докосва до тях, за да не бъде в следващия момент обявен за мръсник, лъжец, майкопродавец, джендър или комунист. Този дефицит ги лишава от всяка възможност за постигането на трайни резултати.

Защото те не са снабдени с концептуалния апарат, който да им позволи да действат в съответствие с препоръката на мъдрия Рейгън: „Ако не можеш да изчислиш ползи, стъпвай върху принципи”.

Дефицитите на демократичност и принципност, както и наследството от бабаитлъка на 90-те, дават като резултат характерното им не-цивилизовано поведение и речник. И това е шестият голям дефицит на ИТН.

В думата „цивилизация” отчетливо чуваме корена „civil”, т.е. учтив, уважителен. Същото е положението с „гражданско общество” („цивилно”, т.е. учтиво общество), както и с първия опит на англичаните да измислят дума за „гражданин” (“civilian”, т.е. цивилен, не-носещ оръжие).

А там, където няма учтивост, уважителност, дебат за принципи, преговори, отстъпки – там единственият регулатор остава силата. Да се остави доброволно, обаче, да бъде регулиран със сила – това българският народ никога не го е правил.

Не поставям под въпрос искреността на намерението на ИТН да изчегърта „модела Борисов”. Задкулисен комплот тук не виждам да има.

Поставям, обаче, на обсъждане въпроса, че както са подкарали работата, ИТН никога няма да се справят с наследството на балканските, бабаитски, мутренски, силови 90-те години, олицетворявани от Бойко Борисов.

Евгени Дайнов, Дойче веле