И тъй като сме в навечерието на поредната холивудска сапунка, посветена на тазгодишните филмови награди „Оскар“, нека се опитаме да пренесем братския американски опит и на наша земя.
По размах на въображението и неочаквани сюжети българската действителност често пъти превъзхожда и най-щурите сценарии, филмирани на световния екран. И всичко това без да спечелим и стотинка в полза на изтърбушената ни държавна хазна.

Спорен остава въпросът къде отиват печалбите от почти всекидневните екшъни и трилъри, които се въртят на тукашните екрани. Холивудските сценаристи, режисьори и продуценти са истински бедняци в сравнение с кукловодите, създаващи нашенските сюжети и налагащи ги в живота на целокупното българско население. Най-новата продукция от последните дни бе широко рекламирана като супер проект с бюджет около 850 млн. лв. Две бандитски групировки се канят да присвоят колосална сума от държавната хазна, имитирайки справедлив търг за построяване на поредната магистрала в Страната на икономическите чудеса, където властва Принцът на златния асфалт.

Въпреки че дълго време се прави на ударен, този истински защитник на народа в последния момент залавя подлите мафиоти и възстановява справедливостта. От тези кратки сюжетни рамки не става ясно дали филмът ще разкаже за продължилите с години топли връзки между разбойниците и техния разобличител, за луксозните хотели и безкрайните софри, на които всички заедно пият и пеят юнашки песни хайдушки. Подобни интригуващи продукции най-често се превръщат в сериали поради „изключителния интерес“ на медии и на онези сеирджии, свикнали да се радват на „справедливата“ разплата с богатите и успелите.

Без да усещат, че екранното лустро е само поредната парлама, след която преследвани и преследвачи се прегръщат зад кулисите и вдигат братски тост за прословутата наивност на търпеливия и често пъти лъган български зрител. Поради огромния обществен интерес вече трета седмица от националните екрани не слиза мега продукцията „Империята отвръща на удара – анадолският султан Реджеп срещу Боянския сокол Ахмед“.

Този филмов хит завладява със своя широкообхватен размах на сценарийното въображение, както и с внушителното присъствие на разнообразен политически, икономически и шпионски миманс, който на моменти рязко променя сюжета и създава допълнителен драматизъм на повествованието.
С гордост трябва да кажем, че с този епохален съспенс удряме Холивуд о земята и само липсата на технологическо време ни лишава най-малко от „Оскар“ за чуждестранен филм, който можехме да получим в края на февруари в Лос Анджелис.

Оттатък Океана охкат и ахкат за гениалното изпълнение на сладникавия красавец Леонардо ди Каприо, който броди измръзнал и гладен из снежните пущинаци на Америка и повече от два часа се бори за живота си както с природата, така и с местните бандити. Превъзнасят смъртоносния му двубой със свирепата мечка и още преди церемонията около наградите в неделя му предричат пълен триумф на сцената на „Кодак тиътър“. Всъщност филмът „Завръщането“ с глезеното дете на Холивуд Леонардо е поредната американска дъвка за отегчената публика в Меката на световното кино. Друго нещо си е българското „Завръщане“, и то не на кой да е, а на османските султани, възкръснали като онези легендарни мумии в египетските пирамиди, на които Холивуд посвети няколко второкачествени филми за масова употреба.

В нашенската продукция най-смелото съчетание история и действителност, шпионски трълър и мафиотски екшън и най-накрая – гигантски геостратегически Армагедон, с участието на почти всички велики сили, вчепкани в смъртоносна разправа за бъдещето на най-древната нация в Европа! Найс, а! Както бе възкликнал Коцето Калки в една друга нашенска кинокомедия. И наистина – къде ще срещнете по-готини и щури истории от тези, които всекидневно се сервират на българското общество.

И най-важното, всичко като че ли се случва напълно естествено, без да е изсмукано от пръстите на бездарни пиари, с които се напълниха държавните институции напоследък. Естеството на българската действителност и героите на днешното време са най-креативните източници за възхода на политическия и криминален трилър в нашето съвремие. Хората, които ни управляват, са напълно завършени екранни герои, способни да преминат без каквото и да е усилие от кабинета на властта в кинолентата на поредния екшън, изстрелващ ги във високата орбита на обществения интерес.

И тук се крие истинската трагедия на нашите сънародници. Заслепени от екранния блясък и суматохата на безкрайните спектакли с участието на властта, малцина от нас разбират в края на краищата, че са жертва на добре изпитана пропагандна измама. И това ще се повтаря дотогава, докато не се намери следващия смелчага, който да извика на висок глас „Царят е гол!…“ А и не само той!

Иначе, както казах по-горе, нашенският екшън винаги ще превъзхожда холивудските стереотипи. За разлика от Леонардо, ние се борим с много по-опасна мечка – московската. Пред която подвива опашка дори и свирепият падишах Реджеп от Анадола, докато местните храбреци Юнак Местан и Крали Бойко са готови винаги да се преборят със смъртоносния звяр, използван най-активно от княз Владимир Кремълски, за да всява ужас и паника на планетата.

В сравнение с вехтите американски постановки в стил „шок и ужас“, нашите творчески колективи със сигурност ще се наредят на първите места в световния паноптикум за най-сочни пропагандни  иновации в историята на съвременното човечество. На времето някой беше казал, че и ние сме дали нещо на света. Абсолютно е прав, особено когато става дума за световните човешки комедии. Там изобщо нямаме реални съперници.