Шайяра Бано е скромна 28-годишна домакиня от индийския град Кашипура, която тези дни се оказа в светлините на прожекторите, след като отправи призив към имамите, богословите и милионите ислямисти за отмяна на шериата, по който и до ден днешен живеят 165 милиона индийски мюсюлмани. Медиите тутакси обявиха младата жена за национална героиня.

През 2002 г. тя е омъжена за богатия търговец от Аллахабада Ризван. Той всекидневно я пребива, принуждава я да взима хормонални контрацептиви и да прави аборти, досега 6 на брой. Не издържайки на този начин на живот, Шайяра избягала при родителите си, а Ризван й изпратил телеграма, с която й съобщил, че бил произнесъл три пъти думата „талак“ (развод) и тя вече е свободна жена. Бившият съпруг така и не й изплатил никакви пари, а двете им деца – син на 13 г. и дъщеричка на 11 г. – остават при него и майката разбира, че повече никога няма да ги види. За разлика от милионите други индийки мюсюлманки, оказали се в подобна ситуация, тя обаче не се примирява, а се обърнала към Върховния съд с молба да отмени обявения от Ризван развод.

Процесът предизвика огромен обществен интерес – ако смелата домакиня успее да извоюва правата си, нормите на ислямското право, регулиращо живота в индийските мюсюлмански общности повече от пет века, ще се окажат сериозно застрашени. Основната битка се разгръща около две положения в шериата – полигамията и т.нар. „троен талак“ – правилото, според което, след като мъжът три пъти произнесе думата „талак“, жената се смята за разведена. И двете положения отдавна са отменени в съседните мюсюлмански държави Пакистан и Бангладеш, но не и в Индия.

Зад Шайяра застават различни организации за защита правата на жените, журналисти и обществени активисти, както и по-голямата част от населението на страната, на което му е дошло до гуша да живее по средновековни закони, без да се признават нормите на светското право.

В защита на Ризван пък се обявяват богословите от индийския Комитет за защита на мюсюлманското персонално законодателство – един консервативен орган, създаден още през 1973 г., който се прослави с оправдаването на детските бракове и с критиката си срещу всеобщото безплатно образование. Имамите твърдят, че шериатът не бива да бъде отменян. Според тях, докато гражданският кодекс на Индия е дело на човека, то нормите на ислямското право са послания на Аллаха и правителството на страната, бидейки временен орган, не може да ликвидира това, което е установено свише. Шериатът бил ключов символ на идентичността на мюсюлманската общност и премахването му е нарушение на конституцията, гарантираща свобода на религиите, упорстват богословите.

Призивите към реформа на шериатското законодателство все по-често се чуват в последните години из самата ислямска община. Но след идването на власт на партията „Бхаратия Джаната“, борбата за шериата прерасна във въпрос за запазване на самобитността на мюсюлманската общност. Индийските националисти настояват, че на страната е нужен единен граждански кодекс, че това „изискване на времето“ е необходимо за „запазването на националната цялост“. Такива изявления наскоро направи правосъдният министър Садананда Говда. Мюсюлманите обаче се страхуват, че след отмяната на шериата властите ще поставят на дневен ред и въпроса за изкореняването на исляма в Индия.