Мон Дьо, НТВ: Днес всички се питат: защо отидохте в ДПС?

Слави Бинев – таекуондист, архонт, патриот, депесар: Истинският лидер обича хората с качества. Крепи ги, насочва ги, подкрепя ги, мотивира ги, не се дразни от тях.

МД: С една дума, вие ми казвате, че сте разочарован от патриотите, защото са ви подценили.

СБ: Не става дума само за подценяване. Аз смятам, че имаше ясна договорка. Не трябва да се забравя: конструкторът на формата „Патриотичен фронт“ седи пред вас. Аз съм го организирал. Но! Това не е толкова важно. Не става дума за обида или за каквото и да било друго. Става въпрос за това, че не е проблемът да допускаш грешки, а да не ги поправяш. Аз смятам, че просто бях спазарен.

МД: Срещу какво или срещу кого?

СБ: В края на краищата всички знаеха много добре, че аз съм, така, отявлен противник на Борисов. Понякога тези, които те критикуват, те са най-добрите ти приятели, те са най-силните опори. Те не ти дават възможност да сбъркаш. При това, когато цялата ти конструкция за влизане в парламента е анти-ГЕРБ, и изведнъж отидеш (при ББ) – как съм се чувствал аз?!

…Според мене всички трябва да се смирят – Божи закон! Тука не може да се работи по клишета: „Ние с тия не играеме“! Чакай, бе! Тук става дума за България, не за собственото ти самочувствие. Това ще бъде тест за политиците – дали са само политикани, дали са празнодумци или наистина са готови да издигнат България над всичко. Включително и над личното си его.

МД: Запомнете тези думи, защото след изборите на 26 март ще ви пусна това интервю!

СБ: Съгласен съм, аз съм живото доказателство, че не само ги помня, но и действам по тези думи, защото направих нещо, за което включително и интелигентни хора ме упрекнаха. И чак след като говорих с тях, ми се извиниха.

МД: За това, че влязохте в ДПС?

СБ: Аз не мога да повярвам! Интелигенти хора робуват на стереотипи. Аз направо… Аз се шашнах!

МД: Кои стереотипи?

СБ: Приемете, че ДПС е така етикетирано, както съм етикетиран аз. И никой не се опитва да ме опознае – аджеба, такъв ли съм!… Тук не става дума за любов, тука става дума за приятелство. Може би ще шокирам публиката – и то без да съм го съгласувал, но моето приятелство с почетния председател Ахмед Доган е от години. Мога да кажа, че то е изградено единствено и само на чисто човешко приемане. Чисто човешко уважение. Говоря за годините още от 1991-92.

МД: Вие ли му звъннахте, за да му кажете, че искате да разговаряте с него и да отидете в партията, и да влезете в тая партия?

СБ: В интерес на истината чисто от емоционална гледна точка аз бях консервирал този контакт по времето, когато съм бил с Волен Сидеров. Защото това би било малко некоректно и в двете посоки. Но човек в края на краищата не може да каже – бе аз не съм приятел с еди-кой си, след като го чувства за приятел! Нихат Кабил се майтапеше – щото той има много приятно чувство за хумор между другото, изключително ерудиран човек – и понякога хората си казват истината в шеги и закачки. Той каза: добре бе, вие, патриотите, като сте такива големи патриоти, що при вас нема един Хасан? Що при вас нема един Исмаил? Или – това са истинските патриоти, които нямат комплекси!

МД: Тоест Нихат Кабил ви е подхвърлил да…

СБ: Ми ние много пъти сме се майтапили с него и т.н. Общо взето той беше линията на тази връзка, която така или иначе естествено се случи.

МД: Когато влязохте вече в ДПС или решихте да влизате, говорихте ли с Ахмед Доган?

СБ: А, да, аз съм се виждал, виждал съм се с него, разбира се, как! Той е човек, само от когото можеш да вземеш разум. Можеш да вземеш и афоризми, можеш да вземеш и решения. Това е човек, който, ако го превърнеш в собствен ментор, ще бъдеш изключително способен човек.

МД: Той ваш ментор ли е?

СБ: Ние не сме контактували много отдавна. Времето е изключително динамично. Човек трябва да е потопен в една по-комфортна ситуация, за да може да докосне душата на някой.