–Инж. Георгиев, ще плащаме ли по-скъпо парно и ток през тази зима?

–Според мен да. Резкият скок в цената на природния газ на световните пазари и на стойността на въглеродните емисии ще доведат до поскъпване на парното и тока. Както виждаме, цяла Европа е засегната от високата цена на тока. Шоковото поскъпване оказва влияние както на отделните домакинства, така и на цялата европейска индустрия. Все пак Ви уверявам, че битовите потребители няма да усетят толкова поскъпването, защото КЕВР като регулатор прави всичко възможно да намери баланс между интересите на хората и топлофикациите. Ценовият скок на енергията ще доведе до осезаемо повишение на производствените цени на много стоки и услуги. България е член на ЕС и няма как да реши проблемите си самостоятелно.

–Нека поговорим за ролята на природния газ в контекста на актуалните политики на Европейската Зелена сделка?

–Европейската Зелена сделка и произтичащите от нея промени се задават все така бързо. Политическите лидери поставят екологичната енергия в центъра на европейското енергийно развитие. Самите граждани и бизнеса се стремят към създаване на сигурно и зелено производство. Всички европейски страни се опитват да постигнат климатичните цели, инвестирайки огромни средства в развитието на възобновяемите енергийни източници като соларните панели и ветрогенераторите. Природният газ също е горивото, което заема голям дял от енергийния микс, особено в развитите държави. Той се приема като ключов елемент за постигане на нисковъглеродна икономика или както често редица експерти го определят, като преходно гориво. На практика той е по-чист изкопаем източник на енергия. Природният газ генерира два пъти по-малко емисии от въглищата. Газът оказва по-слабо негативно въздействие върху качеството на въздуха и се интегрира по-добре със слънчевата и вятърната енергия. Според анализи на международни агенции преминаването от въглища на природен газ е спестило 58 млн. тона въглеродни емисии в световен мащаб/в Европа.

Климатичните промени са актуална тема през XXI век. За смекчаването на ефектите от тях, европейските държави започнаха да правят плановете за енергийна трансформация. Декарбонизацията или пълното намаляване на емисиите на парникови газове от енергетиката и останалите икономически сектори вече не остава само в сферата на препоръките за развитие, а е поет ангажимент от всички държави.

Енергийният сектор е сред основните източници на въглеродни емисии в световен мащаб. Стремежът на Европа е тяхното намаляване и смекчаване на ефектите от климатичните промени. Преходът от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за ограничаване на замърсяването на въздуха.

–Да разбирам ли, че нашите базови мощности на въглища можем да ги заместим с газови централи?

–Можем да прочетем различни мнения по този въпрос -от пълно затваряне на централите до желанието за тяхната трансформация. Лично аз смятам, че въглищните предприятия имат бъдеще, в което трябва да инвестираме. В държави като България преходът от въглища към възобновяеми източници ще бъде извървян през използването на природен газ. Включвайки газа в стратегията ни за поетапна замяна на въглищата, ще се намалят значително емисиите въглероден диоксид. По този начин ще изпълним заложените цели от Европейската комисия за намаляване на вредните газове с до 50-55% до 2030 г.

Множество органи на местно и национално ниво са ангажирани в процеса на енергийната ни трансформация. Това ще спомогне за осъществяването на нашата енергийна трансформация.

–Как ще се отрази на енергетиката, ако срокът за затваряне на въглищните централи бъде съкратен? В медиите се появи като година 2036 г., а някъде дори циркулира датата 2030 г.

–Страхувам се да не стане така, че вместо на природен газ да не минем на старите газови лампи. Надявам се политиците да проявят разум и да не обещават реално неизпълними цели. Те трябва да бъдат реалистични и същевременно конкретни, измерими с възможностите ни.

Затварянето на въглищните централи не е възможно веднага, защото ще изложи на риск енергийната сигурност и независимост на България. Напълно съм съгласен със стремежа на ЕС за намаляване на вредните емисии. Надали има някой, който да иска да диша мръсни изпарения било то от производствени предприятия или автомобили. Смятам, че преход не може да бъде осъществен без да се вземат предвид спецификите на отделните държави членки. Както може да се очаква, енергетиката на всяка една страна е изправена пред различни предизвикателства, свързани с трансформацията към производство на електроенергия от алтернативни горива.

Има страни, които са главни центрове на потреблението на твърдите изкопаеми горива. Като пример мога да дам Германия, Полша и Чехия. България е една от страните в ЕС, които най-много разчитат на въглища за производство на електроенергия. Въпреки амбициозните цели на ЕС, замяната им няма как да се случи от днес за утре, колкото и да искаме. Редуцирането на дела на въглищата при производството на енергия трябва да бъде поетапно, за да не пострада икономиката. Преходът трябва да се реализира без да остави негативен социален отпечатък. Индустрията трябва да остане работоспособна. Лично аз считам, че плавният справедлив пpexoд oт въглищa ĸъм пpиpoдeн гaз и дpyги възoбнoвяeми изтoчници нe caмo щe имa въздeйcтвиe въpxy oĸoлнaтa cpeдa, нo и щe дoнece coциaлни и иĸoнoмичecĸи пoлзи зa бългapитe.