Пред журналисти в Брюксел Бойко Борисов разказа за какво си говори с европейските лидери по време на Срещата на върха.

За отношенията на Европа с Турция и ролята на България в този деликатен процес Борисов обясни, че другите държави в Европа бутали България в някакъв адски казан, когато искали да спират преговорите с Турция и най-вече парите, които дава Европа, за да удържа Ердоган бежанците. Следват отломки от изказването.

***

Бойко Борисов: На практика, когато изградихме и защитното съоръжение – препятствено, то не е защитно – знаете колко ноти получихме от Турция и успяхме да ги убедиме, че всъщност това е препятствено съоръжение, което да помогне на българската и турската гранична полиция при огромен натиск да може в първия момент да защити границата. Това не е Китайската стена или съоръжение – да му пуснеме ток, в което да не може да припари никой. Искам да правиме разлика. Съоръжение, което допринася да помогне на граничната ни полиция – на България и Турция.

…Всички държави заявиха претенции (към Турция) относно свобода на слово или правата на човека, но и всички отчитат, че Турция спазва споразумението и че откакто го има това споразумение, мигрантският натиск в пъти е спаднал… Колкото и в нашия казан на ада да се опитват да ни вкарат, всички (държави от ЕС), до една във всяко едно изказване, България е пример как се справя с границата с мигрантския поток… А парите по споразумението с Турция,­ тези милиарди, които се дължат, за да се държат мигрантите на територията на южната ни съседка, не се пипат. А по предприсъединителните фондове (Турция все още води преговори за членство в ЕС) мнението е около 75% да се плащат, за да не пострада гражданското общество. За да може тези процеси, които вървят за демократизация и приближаване на Турция до ЕС да продължат. Така или иначе всички се обединихме, че Турция е най-­големият ни съсед, изключително важен партньор не само за Съюза, а и в този регион на света, където всеки ден танкове и войници влизат от една в друга област.

…ЕС за радост този път показа доста сериозна твърдост и отстояхме споразумението с Иран да се спазва… Знаете, за разлика от споразумението за климатичните промени – и той Господ ни наказа всички! – не се спази, но тук всички отчетоха, че Иран не е Ирак и споразумението, което ЕС толкова трудно постигна в този регион, трябва да бъдем единни. Включително и Великобритания,­ всички застанаха зад него. Много изказвания имаше, но това е решение. За Северна Корея е ясно, че надали някой ще има различно мнение, че незабавно това, което се върши там, трябва да се прекрати и да се върнат на масата на преговорите и по мирен път да се решават проблемите.

***

Антарктикът проф. Христо Пимпирев пък разказа пред „Фокус“ докъде стига величието на Дупница.

Радио „Фокус“: Проф. Пимпирев, в началото на нашия разговор обяснете на нашите слушатели защо символите на Дупница – релеф на герба и знаме бяха доставени до българската станция на Южния полюс и се развяват на ледения континент, за което днес всъщност ще получите и почетен знак на общината?

Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт: Защото Антарктида е вече и българска, като това е най­-вече в района на остров Ливингстън, на Южно Шетландски острови. Всъщност на остров Ливингстън, България имаме полярна база повече от 25 години. Като нация ние имаме привилегията да кръщаваме географски обекти, много ярко изразени в релефа, които досега не са наименувани, с наши имена. Един такъв много красив скален нос е Дупнишкият нос, който се намира на югоизточния бряг на остров Смит… Всъщност носът бе кръстен на Дупница, защото това е град, който много е допринесъл за историческото минало, но и сегашното развитие на България. Дупница е град с една изключително добре развита фармацевтична промишленост, с много будни хора. От града и общината през Възраждането са произлезли много личности, които са допринесли за това страната ни днес да е такава, каквато е. Заради всичко това в Географската комисия по наименованията, която е към МВнР, счетохме, че трябва да наименуваме този скален остров на град Дупница!