Европейската помощ за спрените ядрени реактори не достига и затова е необходимо харченето на собствени средства за извеждането им от експлоатация. Така страната ни ще трябва да даде 1,6 млрд. евро за спрените малки блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Това става ясно от доклад на Европейската сметна палата. Ако се включат и разходите, свързани с окончателното погребване на отработено ядрено гориво, сметката ще набъбне до 2,697 млрд. евро.

 Отказът от тези реактори беше едно от условията за присъединяването ни към ЕС. Първите два от тях бяха спрени през 2002 г., а трети и четвърти блок – в края на 2006 г. България трябва да отдели повече пари от бюджета си, за да покрие окончателното спиране на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“, пише в доклада на палатата, предаде БНР.

Документът обхваща разходите за закриване на съветските реактори у нас, в Литва и Словакия. Европейската помощ от почти 3 млрд. евро не достига и затова трите страни трябва да заделят повече собствени средства, за да закрият безопасно мощностите в атомните централи „Козлодуй“, „Игналина“ и „Бохунице“, смятат одиторите. Отказът от тези реактори беше едно от условията за присъединяване към ЕС. Тъй като и към 3-те държави има счетоводни критики за общото планиране на нужните разходи, Сметната палата прави своя сметка, според която плащанията може да скочат двойно и да достигнат 11,4 милиарда евро. Най-много за проектите харчи Литва, следвана от Словакия. Сред причините са липса на експертен персонал, инфлация, лошо планиране и забавяне на редица важни инфраструктурни проекти.

За извеждане от експлоатация на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ ще се похарчат 1,59 млрд. евро, сочи прогнозата. Ако се включат разходите, свързани с окончателното погребване на отработено ядрено гориво, сметката ще набъбне до 2,697 млрд. евро. За текущия бюджетен период България ползва 731 млн. евро от ЕС и според разчета на одиторите за пълното приключване на дейностите не достигат над 1,6 млрд. евро.

Сметната палата препоръчва след 2020 г. Брюксел да спре програмите за подпомагане на трите страни, а София и останалите да започнат да плащат повече още от догодина. Съфинансирането дава по-голям стимул на получателите да търсят най-добро съотношение качество-цена и да постигат напредък по програмите, пише в доклада.

Цитира се международна конвенция, според която Литва, България и Словакия трябва да спазват принципа „замърсителят плаща“, което означава, че производителите на отпадъци следва да поемат разходите за управлението им, за да се предотврати увреждане на човешкото здраве и околната среда.

Сериозен проблем на България е закъснението с изграждането на национално хранилище за дълготрайно съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. По план то е трябвало да бъде готово до края на 2015 г. „Процесът обаче изостава с 6 години. Крайният срок за завършването на това съоръжение вече е 2021 г.“, пише Европейската сметна палата.