Българската народна банка не се е възползвала от правото си да увеличи капитала на Корпоративна търговска банка поради липса на политическа воля, породена от неяснотата относно качеството на активи за над 3,5 млрд. лева.

Тази своя теза повтори управителят на Българската народна банка Иван Искров пред депутати от временната парламентарна комисия, която се занимава с уточняване на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на институциите около казуса с КТБ.

При поставянето на КТБ под специален надзор по искане на изпълнителните директори, никой не си е мислил, че ще стигне до ситуация с отнемане на лиценза, подчерта Иван Искров. Напротив, той многократно е посочвал, че БНБ ще направи всичко възможно банката да отвори врати на 21 юли. „За да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори, беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на КТБ поради съществените съмнения по отношение качеството на активите. За наша голяма изненада и неудоволствие, одиторите в рамките на 10 дни активна работа установиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активи в размер на повече от 3,5 млрд. лева“, преразказа доклада на БНБ Искров.

Поради тази причина никой от политиците не е искал да поеме риска „да се пълни каца без дъно“, тъй като не е било ясно какво има в тази банка, обясни гуверньорът на БНБ. Оказало се, че трябва да има допълнителни провизии за 4,2 млрд. лева, посочи Искров и обясни, че са изготвени надзорни отчети, след което УС на БНБ е отнел лиценза на КТБ. След като е станало ясно, че няма как да има капитализация при тези обстоятелства, се е пристъпило към варианта за разделяне на банката на „добра“ и „лоша“, обясни Искров. Такъв вариант е използван на други места в Европа, например Португалия, но политически сили не постигнали консенсус той да се приложи и у нас, подчерта Искров.

БНБ е имала план за действия институция по институция и разчети колко пари трябва да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, колкото от Министерство на финансите, колко от БНБ, обясни Искров. „Бяхме готови с интеграционни планове, но не се постигна политическа воля да се гласуват съответните поправки“, каза Искров и настоя, че този въпрос не е бил в правомощията на БНБ, тъй като няма централна банка в света, която сама да се оправи с подобен казус без решение на суверена, представен от Народното събрание и правителството.

Иван Искров бе категоричен, че има стенографски протоколи от срещи с акционерите, от които става ясно, че всичко е било игра за печелене на време, като в последните месеци е станала ясна причината за тази игра. Тази причина беше адресирана от премиера Бойко Борисов, като в следствие на това се приеха измененията в Закона за банковата несъстоятелност, обясни Искров.

Най-важният е да се изясни бизнес модела, по който е действала Корпоративна търговска банка, обяви по време на заседанието на комисията Йордан Цонев от ДПС. Цонев посочи, че самият той не е очаквал чрез едно свое интервю самият Цветан Василев да осветли обществеността относно този бизнес модел. Василев отговаря на въпроса защо не можем да видим в активите на КТБ закупените с пари от банката дружества, които днес се продават за едно евро, посочи Цонев. Той цитира интервюто на Василев, в което мажоритарният собственик на КТБ обяснява как въпросните активи са закупени от дружеството SPV. Ако това е било така, то веднага след влизането на одиторите е щяло да стане ясно, че въпросното дружество е получило кредит, с което е закупило например акциите на БТК. „Такова нещо няма – едно дружество получава кредита, предоставя го на друго, на трето и някъде в четвърти ред се появява покупката“, обясни моделът Цонев. Според него 70% от портфейла на банката е раздаван на такива фирми „бушони“, а в света наричат това „финансова пирамида“.

Йордан Цонев посочи, че в случая трябва да се отговори на ключов въпрос – как са плащани лихвите по тези кредити. Въпросът е дали са плащани от икономическа дейност или са плащани от други кредити на други дружества. Отговорът на този въпрос ще даде яснота и относно информацията, която е предоставяне на „Банков надзор“ към БНБ. Оказва се, че няма лоши кредити, защото когато трябва да се погаси лихвата, тя се погасява чрез взимането на нов кредит, каза Цонев и настоя, че ако това е така, то става дума за класическа пирамида.

В отговор един от квесторите, изпратени в КТБ Станислав Лютов коментира, че именно това е въпросът, който е трябвало далеч по-рано да бъде повдигнат и чут, защото е основополагащ за модела. „Няма статистика каква част от лихвите и главниците са правени чрез рефинансиране. Масовият случай на дружествата е да бъдат добри кредити чрез постоянно рефинансиране. Отпуска се нов кредит, предоговаря се, имаме случай на над 20 пъти предоговаряне“, призна Лютов. Това според него показва и защо при влизането в банката на квесторите е нямало лоши кредити. „Всичко е в бяло, но започва срутване – срутването е показано в доклада за дейността ни, той много добре илюстрира този модел“, каза Лютов.

Ръководителят на „Банков надзор“ до 2013 година Румен Симеонов също призна, че събираната от управлението информация не дава представа за финансовото състояние на дружествата, нито за източниците за погасяване на лихвите. Това принуди председателят на комисия Десислава Атанасова да попита не са ли правени проверки на кредитни досиета на място, които да покажат това многократно предоговаряне и рефинансиране. Отговор от нито един представител на БНБ обаче така и не последва, като въпросът остана да се изясни евентуално на следващото заседание.

Всички тези процеси са били видими с години наред, обяви от своя страна представителят на БСП в тази комисия Румен Гечев. Има грубо нарушение на принципите за свръхконцентрираност, като на 20 души са раздадени 1,5 млрд. лева кредити, а на 138 фирми – кредити за 6 млрд. лева. Нещо повече, кредитополучателите са фирми на един адрес. Освен това, както става ясно, не са били използвани от кредитополучателите, а са преотстъпвани, каза Гечев. Той коментира, че на третия ден квесторите разбират всичко това, но преди това пет години „Банков надзор“ не може да го направи“. Той поиска и писмена и заверена с подпис и печат информация на кои дати, от кого и какви проверки са извършвани в КТБ за целия период от 2009 година досега. Какво е правил банковият надзор, многократно попита Гечев – или е бил излъган, или някой си е затварял очите, анализира той.

Румен Гечев повдигна и въпроса относно отнемането на лиценза на одиторската фирма KMPG, която е предоставила „в бяло“ ситуацията в КТБ и очевидно е излъгала държавата. Лицензът на KMPG е обсъден от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, но не е отнет след гласуване. Как е гласуват представителят на БНБ в тази комисия, попита Гечев гуверньора на БНБ. Тази комисия е независим орган, който се избира от Народното събрание, отговори Искров и призна, че техният представител не се отчита пред УС на БНБ и лично той не знае как е гласувал относно лиценза на KMPG. Това е най-малкото странно, защото ако вие не сте го упълномощили, тогава кой и с какви подбуди е гласувал по съответния начин, каза Румен Гечев.

По време на заседанието стана ясно, че „Банков надзор“ е разполагал с шест екипа със състав от пет души, които са се занимавали с надзор над всички банки. „Вие решавате колко души да правят проверката, държавата ви е дала възможност да назначите колкото хора искате и нас не ни интересува, дали са били пет или петдесет души. Интересува ни, че не сте си свършили работата“, каза Румен Гечев. В тази връзка от БНБ са потърси становище от експерти на Световната банка и Международния валутен фонд, които скоро трябва да дадат своите препоръки за „Банков надзор“.

„Даваме си сметка, че сигурно има пропуски в надзорния процес. Веднага след поставянето на специалния надзор стартирахме вътрешен анализ и оценка. Незабавно се инициира диалог с МВФ и СБ, с тях беше съгласувано и договорено стартиране на такава оценка. Тя стартира на място преди две седмици. В момента екипа е към приключване на своя анализ и оценка. Утре е планирана вътрешна презентация на техните констатации. Не смятаме наивно, че няма пропуски. Констатациите ще бъдат публично достояние“, обяви настоящият директор на „Банков надзор“ Нели Кордовска.