„Интересите на Исландия са по-добре осигурени извън ЕС“, заяви външното министерство в сайта си. Премиерът Сигмундур Давид Гюнлаугсон припомни, че „никоя от партиите“ на власт не е имала намерение да продължи работата, която би трябвало да се свърши преди присъединяването към 28-те държави членки на ЕС.
„Правителството няма намерение да провежда референдум“, заяви министерството на външните работи. И дори повече „ако процесът трябва да се повтори в бъдеще, правителството смята за важно да не се направи без предварително допитване до нацията“.
Дори мнозинството от избирателите да предпочетат референдума, изглежда трудно да си представим какво би могло да ги накара да гласуват с „да“ един ден, тъй като страната вече има много предимства, благодарение на връзките си с ЕС, без да страда от недостатъците.
Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и прилага Конвенцията от Шенген, което позволява свободно движение на хората. Това позволява на страната да изнася морския улов към сушата без тарифната бариера, въпреки че това я вкарва във „войната на скумрията“ с ЕС.
Откакто Исландия увеличи своята квота за улов през 2010 г., с мотива, че глобалното затопляне е накарало скумрията да мигрира на север, конфликтът не е решен, въпреки многобройните срещи. На острова изглежда немислимо да се остави Брюксел да определя исландската риболовна квота.
Шенгенското пространство стимулира друг важен отрасъл за страната – туризма, който е от решаващо значение за валутните постъпления. Повече от шест години след рухването на финансовия сектор, рухване, което потопи острова в рецесия, основната грижа на по-голямата част от исландците не е ЕС, а заемите, сключени през годините на икономическия „бум“, които трудно се връщат.
„БВП на глава от населението остава по-нисък, отколкото през 2008 г., и въпреки че няма недостиг на работа, ни липсват добре платени работни места, особено за младите специалисти“, каза за АФП Асгеир Йонсон, професор по икономика в Исландския университет.
