– Г-н Дайнов, главният прокурор Иван Гешев втори месец така се развихри, че започна да се превръща в най-важната политическа фигура. Така ли е?

– Иван Гешев стана най-ярката политическа личност, което е лошо. Той продължи линията на предшественика си Сотир Цацаров да си присвоява политическа власт, която не му принадлежи. Гешев играе политически игри и посочва политически противници, както и концентрира власт, която не е негова.

– Какво му дава това право, а оттам и самочувствие, да прави всичко това?

– Главният прокурор не подлежи на никакъв контрол. Фигурата му не е ограничена от нищо, а очевидно той е и от тези много некултурни хора, които не могат да си налагат самоограничения. Поведението му е типично нашенско. Баба ми казваше: „Дай на простия човек власт и му гледай сеира“. Подобен човек излиза извън всичките си ограничения. Той се развихря на вече подготвен терен.

Сотир Цацаров също беше политическа фигура. Присвои си политическа власт и сега наследникът му Гешев има контрол върху съдбите на всички хора в България, бидейки главен прокурор. Гешев акумулира политическа власт, за да има и контрол върху икономическите процеси. Очевидно смята, че ще стане като „краля-слънце“.

– Казвате „краля-слънце“. Но има ли противодействие, защото настъплението е повсеместно и навсякъде? Виждаме какво се случва с Васил Божков например.

– Да си спомним филма „Гладиатор“ с Ръсел Кроу и образа на младия римски император Комод. Той, връщайки се в Рим, започва да громи Сената и да го подчинява на себе си. Тоест да премахва ограничения върху властта си. Междувременно, за да няма всенародни бунтове, връща гладиаторските игри, започва да организира циркове. Точно това в момента прави и Гешев. Цирковете за населението са „аз хващам лошите, ето дългогодишен бандит съм го погнал и няма да е само той и пр.“, а междувременно установява своята власт над цялото общество.

Противодействие в Рим нямаше – Сенатът беше подчинен и трябваше Комод да бъде убит на арената. Защото прекалено много си беше повярвал.

При нас в съвременната демокрация би трябвало да има противотежести и ограничения върху който и да е овластен. Това обаче трудно сработва в България, защото още Бойко Борисов успя да събере цялата власт на едно място. Прокурорите обаче му я взеха, а той не се усети.

Опити за противодействие очевидно има. Има декларации на „Демократична България“, на съдиите, както и на адвокати. Само че противодействието не върви по линия на разделението на властите и демократичния контрол, а по линия на граждански и професионални общности, които не искат да има диктатура. Но това не работи. Очевидно Гешев мисли, че е укротил и американците и те го подкрепят. Затова е и толкова наперен, след като ходи до САЩ.

Гешев обаче ще се спъне и падне някъде. Не знам кога и къде.

– От думите ви излиза, че Гешев все повече засенчва Борисов.

– Гешев поне видимо има повече власт, отколкото Борисов. Може задкулисно да го държат с нещо. Дори и да има лостове, които ние не виждаме и с които да упражнява власт върху Гешев, публичната власт в едно общество винаги е по-силна от скритата. Гешев реално има повече публична власт, отколкото Бойко Борисов.

– В този контекст миналата седмица президентът Румен Радев сне доверието от правителството на Борисов. И това на фона на огласени от прокуратурата СРС-та по спряно досъдебно производство срещу съпругата на Радев.

– От гледна точка на политическия анализ ситуацията е проста. Президентът Радев е единствената властова институция, която не е подчинена на Борисов или на Гешев. Всички други власти, както и 90 процента от медиите са подчинени на тях и на тяхната воля. Държавният глава е единствената институция, която продължава да функционира като отделна. Затова и се случват определени събития. Огромното мнозинство от българските граждани все повече го виждат като единствен свой представител във властта. От него очакват да спре безумията, да налага вето и да прави чудеса от храброст. Което вбесява и Гешев, и Борисов, които са убедени, че са събрали всичко на едно място. Всичко ги вбесява, защото е един вид неподчинение. Един вид своеволие от страна на президента, който събира много повече гражданска подкрепа от тях.

В тази ситуация реалната гражданска власт започва да се оттича към президента. Какво прави главният прокурор като кандидат за едноличен владетел?! Той се опитва да измисли под детинско-нахална причина да го обяви за държавен изменник. Естествено, че при това положение Радев трябваше да отговори по някакъв начин. Ако си беше замълчал, щеше да изтърве огромното мнозинство от гражданите, които го припознават като свой изразител.

Радев е лош политик, но е научил поне нещо малко от политиката – не разпиляваш без нужда гражданско доверие. Затова и контраатакува.

– Ще произтече ли нещо смислено от тази контраатака? Защото не видяхме някакво голямо обществено въодушевление и подкрепа.

– Ако Радев беше се научил на политика, той щеше да надделява политически, а не Гешев. В настоящата ситуация Радев не е най-важният политически мъж в държавата, значи няма да може да я отиграе. Както би го направил опитен политик и най-вероятно, за огромно съжаление, ще се окаже в подчинено положение.

– Има и друго виждане, че битката Борисов-Радев е само привидна, а не съществува реално и че я водят само заради публиката.

– Според мен не е така и не може да бъде така. Като знаем вече достатъчно за Радев, Борисов и за Гешев, това е последното припламване на разделението на властите. Затова трябва да го отглеждаме, колкото можем. Защото и ако президентската институция бъде подчинена, то цялата власт ще се взриви. Когато тази власт е събрана на едно място, тя се взривява като супер нула и залива с диктат цялото общество. Затова и не бива да бъде събирана на едно.

Всеки, който се чувства гражданин, а не крепостен селянин, както българите често искат да бъдат, би трябвало да се замисли как да помогне поне президентската институция да остане в разделено положение и да не бъде покорена от кандидатите за „крал-слънце“.

– Като говорите за еднолична власт и диктат, бившият американски посланик в България Джеймс Пардю заяви, че го плаши еднопартийната система у нас.

– Ако еднопартийната система окончателно се превърне в диктатура, то тотално ще ни смачка… Пример – след този наш разговор тогава моментално ще бъдем привиквани, за да подписваме предупредителни протоколи. Пардю много добре знае историята ни, познава България, бил е в много тежки времена у нас и чудесно се е оправял. Знае, че сме на една крачка от пълна диктатура.

– От десетина дни се повдигна и друга тема – присъединяването към Еврозоната. Имат ли основания хората да се притесняват?

– Да. Тези притеснения нямат опора в някаква икономическа или технологична действителност, но произлизат от факта, че никой не вярва на една дума на правителството. Който и правителствен човек да излезе и да ти каже независимо какво, първата реакция е – „този лъже и иска да ми вземе нещо“. Много трудно намирам сили да анализирам каквото и да било при действия или говорене на представители на правителството. Защото знам, че 99% в случаите лъжат и искат да ми вземат нещо. В случая няма как да вземат каквото и от когото и да било, но степента на недоверие е огромна. Миналата седмица толкова много нормални българи, културни, образовани и възпитани, изтърчаха до банките, за да сменят левове в евра. Тотално недоверие е разяло цялата система на управление.

Всички представители на властта, до един, знаят, че никой не им вярва, и затова си позволяват още повече да лъжат и да ни будалкат. Вижте какво стана с източените язовири! Някой нещо внятно да казва, да му повярваме. Взаимно захранващи са нещата – недоверието на гражданите спрямо властта, а самата тя се превръща в наглост и презрение към гражданите. Този цирей трябва да се пукне рано или късно. Или тотална диктатура, или сваляне на правителството.

– Казвате сваляне на правителството. Къде е тази енергия и на кого да повярваме, че може да го направи?

– Правителствата падат по всякакви причини. Ценността на изборите като процедура е, че никога не знаеш резултата. Всички български избори през последните 30 г. и повече са пораждали промени. По-добре избори – хората да премислят, да се ориентират, отколкото да седим или пък да играем играта на Бойко Борисов – „Ще ме търпите, иначе ще дойдат комунистите!“ Изборите прочистват атмосферата – примери и в Европа, както и в Турция, има достатъчно напоследък. И те гонят старите бандити.

– Нашите „стари бандити“ ще изкарат ли до редовните избори догодина?

– От самото начало през 2017 г., като видях как Бойко Борисов събира властта на едно място, беше ясно в едно демократично общество, способно да се съпротивлява, няма как да изкара мандата. Сега като гледам рязко спадналия капацитет на обществото да се съпротивлява, продължавам да не виждам никакви канони в политическата наука как той може да изкара мандата, но вероятно ще го добута. Може и да допълзи по корем до последния ден на този мандат.

Таня Петкова, в. „Сега“