– Г-н Савов, как приехте вие новината за това знаково убийство посред бял ден, на знаков бизнесмен като Алексей Петров?

– Определено новината е учудваща от гледна точка не толкова на времето и мястото на извършване на деянието, а на самото покушение. Защото, ако трябва да бъдем честни, Алексей Петров в последно време беше в сянката, не беше в така да се каже активния политически, икономически и публичен живот в България, и като че ли беше останал така на заден план. Определено, бизнесмен, известен със застрахователните си компании, но и човек със спорно минало, което е свързано и с ъндърграунда, което минало пък като че ли беше поизостанало назад вече и беше поизмил имиджа си. И изведнъж действително това покушение…

– Знак за какво е това убийство?

– Ако може малко по-философски да подходим, според мен е знак за това, че човек не може да избегне съдбата си и не може да избегне миналото си, защото най-вероятно се касае за убийство, свързано естествено с дейностите, които Алексей Петров развиваше. И вероятно и възможно с някое от така по-тъмните части от тези дейности. Стана ясно, че все пак е бил с охрана, но ето виждате: Дори и човек, който взима мерки за сигурността си, който се счита за експерт по темата „Сигурност“, не може да се опази.

– Да, стана ясно вече, че трима охранители са били с него. Политиците вече коментират, че това е знак отново, че трябва да бъдат извършени реформи, че правосъдието не работи, а ако преди са били хванати извършителите, нямало е да се стигне до тук въобще.

– Не, не, вижте, това са евтини спекулации на хора, които наистина се говорят ангро. Ако трябва да бъдем малко по-конкретни, първо, физическият извършител на това деяние най-вероятно е нает – човек, на който е платено, за да го извърши. В историята на България след 10 ноември до днес мисля, че не се сещам за такъв извършител, който да е хванат. И най-вероятно за съжаление и този няма да го хванат. Друг е въпросът кой би могъл да бъде поръчителят на това деяние, и там, в тази посока според мен следва да се проведе разследването. А какво значение има съдебна реформа за това, че в България традиционно 30 и няколко години вече периодично ставаме свидетели на подобни покушения?

Съдебната реформа има значение за цялостното социално спокойствие на обществеността, тя има значение за това най-разпространената битова насилствена престъпност, тази, която за съжаление е бич за обществото, да бъде ограничена максимално. А по отношение на това хора като лицето Алексей Петров, да бъдат някакви фактори – държавата, тук вече политиците носят пряка отговорност. Защото българският политически пейзаж, за съжаление, все още е изпъстрен с лица подобни нему. И ще спра дотук.

– А според вас в политически план това убийство ще има ли отражение?

– Ами то вече има, защото чета тук по медиите, че всеки от водещите политици спекулира. А няма какво да се лъжем, г-н Борисов би могъл да бъде един от хората, които да бъдат посочени като ползващи се от това, че г-н Петров е убит, и аз подозирам, че ще станем свидетели на разни такива нападки, и за съжаление за пореден път на ниско махленско ниво. Според мен в случая става въпрос за разчистване на сметки, които са свързани изцяло с дейности, които нямат общо с политиката.

– Какво имате тук предвид?

– Ами, например бизнеси, конкуренция, опити за натиск от страна може би на г-н Петров спрямо някой, а не изключвам и нещо, свързано с миналото на г-н Петров, и с това, което някога е вършил и което всъщност беше в сферата на ъндърграунда.

– Сценариите, които могат да бъдат направени, са наистина спекулативни, защото не са ясни много неща. Но кои ситуации според вас могат да бъдат навързани към това убийство?

– Алексей Петров беше човек, който успя да стабилизира бизнеса си, и той е един от малкото останали от онова време. Хора, които успяха да легализират дейността си, като на всичко отгоре фирмите му се радват на доста голям успех, и то съвсем нормално и легално.

Той беше човек с обществена позиция, преподавател в Пловдивски университет, с научно степен. Освен това, беше обвързан и с работодателските организации и с позиция в тази посока. Т.е. тука виждате, че има няколко успоредни линии, в които г-н Петров се е развивал във времето, и всяка една от тях би могла да доведе до нещо, което да бъде евентуален мотив. Със сигурност той беше човек, който имаше позиции по разни въпроси, включително такива, които бяха парещи картофи за обществеността.

– Неслучайно, може би, е определян и като политически архитект.

– Ами човек с позиция не винаги се харесва от всички. Така че – да, със сигурност в някои моменти през изминалите 15-20 години е участвал в пренареждането на политическия пейзаж. В този момент исторически трудно може да се даде еднозначно определение защо някой би желал да го убие този човек.

– По-скоро икономическо или политическо е това убийство?

– За мен е по-скоро икономическо.

– Защо?

– Ами защото в крайна сметка той беше доайен в някои бизнеси в България, особено застраховането, и това бе най-силното му място. Надали някой от студентите му в Пловдивския университет му е имал зъб, защото го е скъсал на изпит, примерно. Това в кръга на шегата. Но със сигурност това е подготвено деяние, той е следен въпреки мерките, които е взимал ежедневно: сменял е автомобилите си; до последно не е било ясно с кой от охранителите си ще се движи същия ден и т.н. В крайна сметка са установени неговите навици, местопрестъплението е такова, че всъщност извършителят за съжаление се е оттеглил доста лесно.

– Започнахме разговора с вас за това, че хрониките на жестокост, насилие, убийства продължават. Коментари сега има във връзка с това, че времената за саморазправа може би и ъндърграундът се връщат. Как според вас подобни убийства влияят днес на нашето общество?

– Ъндърграундът го е имало винаги, има го и ще го има. Специално този тип убийства ги е имало също винаги назад във времето. За мен в момента не трябва да се изпада в някаква такава излишна истерия, че се връщат мутренските години, защото слава Богу, хората не се стрелят по улиците, както беше 90-те години, и слава Богу, медиите колкото и често да съобщават за инциденти, не са от тежката криминална хроника, с която бяха изпъстрени вестниците от 90-те години.

Задължително трябва да кажем обаче, че у нас има общо чувство за безнаказаност. За съжаление витае едно усещане, че може да бъде направено нещо, което в други държави не би могло да бъде. Т.е. да кажем относително по-лесно може дори и да се организира едно покушение върху някой. Така че сигнал има, сигналът е, че службите ни за сигурност и цялостната система за сигурност, която е имунната система на държавата, при нас не работи добре. Сигнал има определено и към Държавната агенция за национална сигурност, с която по ирония, г-н Петров беше свързан. Тя не си върши достатъчно добре работата, защото всъщност една от дейностите точно на тази служба е да извършва разследвания, проверки, да води наблюдение върху бизнес връзките на едрия, на крупният бизнес в България и съответно да предвижда някакви евентуални подобни конфликти, които да доведат до разчистване на сметки.

Според мен гангстерска война в смисъла на гангстерските войни от 90-те години, когато се стреляха мутрите с BMW-ата по улиците, не би трябвало да очакваме, но определено имаме червен сигнал, върху който трябва да се замислят съответните служби.