Православната църква почита на 7 януари свети Йоан Кръстител – последния старозаветен пророк, кръстителя на Исус Христос. Наречен е още предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото появяване.

Според евангелския разказ Йоан Кръстител се родил половин година преди Исус. Той бил син на свещеника Закария и праведната Елисавета, които дълги години се молели и надявали на рожба. Йоан водел аскетичен живот и като навършил 30 години, започнал да проповядва и да кръщава. Той възвестявал идването на дългоочаквания Месия и призовавал към покаяние: „Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Евангелие на Лука). Онези, които изповядвали греховете си, св. Йоан кръщавал във водите на река Йордан, за да се пречистят. Той дал светото кръщение и на Исус Христос. Убит е по заповед на управляващия Галилея Ирод Антипа, а според разказа главата му била поднесена на тепсия на танцьорката Саломе.

От кал да е, Иван да е

Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България, а имената Иван и Иванка са второ място по популярност в страната, съответно при мъжете и при жените. Имен ден днес празнуват близо 350 хил. българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Йова, Жана, Ваньо, Ваня и др.

Според данните на националната статистика Ивановците в страната са 139 982 души, а Иванките – 51 680. Фамилията Иванов също е най-популярната в страната – тя е носена от близо 270 хил. мъже и жени.

Традиция е да се посетят и имениците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го напръскват за здраве.

Народните обичаи на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден – Богоявление, вода. Периодът на „мръсните“ дни е завършил и всеки обръща поглед напред – към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.

На Ивановден празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.