Политологът Татяна Буруджиева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Госпожо Буруджиева, скъпоструваща играчка, опорочаване на вота или нещо друго се оказа машинното гласува, което вече депутатите отмениха на първо четене?
Татяна Буруджиева: Машинното гласуване беше включено в рамките на Изборния кодекс преди доста години. Не случайно беше даден толкова голям период за въвеждането му. И двата фактора за този период, според мен единият е финансов, разбира се, защото става въпрос за доста пари, за да може това нещо да бъде приложено, и вторият изискваше един мониторинг на това постепенно и плавно въвеждане, тоест увеличаване на машините, така че да се види ефектът върху демократичността на изборите, върху контролът, който може да имаме като граждани, на техните резултати и т.н. Този втори елемент в процеса на въвеждане на машинното гласуване не беше спазен. Ако си спомняте и вие, и вашите слушатели, нито имаше такива сериозни анализи преди или след изборите за състоянието, за ефекта, за подготовката, за протичането на въвеждането на машинното гласуване, както от политическите сили, така и от постоянната администрация в лицето на ЦИК.
Водещ: Само ГЕРБ постоянно спекулират със становището на ЦИК след изборите.
Татяна Буруджиева: Така е, но това е въпрос изборите, тяхната демократичност, тяхната честност, качеството на процеса – това е въпрос на контрол от страна на гражданите. Тоест подобни разговори трябва да бъдат много публични и трябва да бъдат част от медийния дебат, част от дебата между граждани и политици. На второ място, самият факт, че колкото пъти се правеха промени в Изборния кодекс на изборите от идеята да се въведе машинно гласуване до днес, толкова пъти се отлагаше самият процес във времето. Непрекъснато се ограничаваше броят на машините, които трябваше плавно да бъдат въведени в секциите. Нещо, което показваше достатъчно ясно, че няма да се въвежда машинното гласуване и че никой не подготвя нито системата на изборите с тяхната организация, нито гражданите за машинното гласуване.
Водещ: Дават за пример Европа, че на много малко места се гласува с машини, но никой сякаш не коментира съотношенията на недействителните бюлетини у нас и тези в другите европейски държави.
Татяна Буруджиева: Пак ви казвам, нямаме сериозен дебат, сериозен анализ за това различните елементи в подготовката на изборите как влияят върху техните резултати, и различните елементи на организацията на изборите как влияят на техните резултати. Някак си се задоволихме с факта, че сме постигнали една постоянна администрация, което би трябвало да гарантира в лицето на ЦИК и на неговите структури, на гражданите спокойствие в това отношение, но виждаме, че ЦИК вече е функционираща доста години като постоянна администрация, нищо особено не е направила. Виждате, говорим си за неспазване, последователно неспазване нарушаване и преобръщане на цялостната логика на Изборния кодекс. Големите експерти, които трябва да са в ЦИК, не ги чуваме. Те не са в публичното пространство постоянно да поддържат или да насочват дебата по повод на изборите в ключовите, рисковите, възловите негови звена. Какво се случва с избирателните списъци – ние продължаваме да си задаваме този въпрос 30 години вече. Това не е нормално. Значи, всички знаем, че докато избирателните списъци са в това състояние, не машини, космически кораби да си сложим, нищо няма да постигнем.
Водещ: Да, от БСП отново повдигнаха въпроса с мъртвите души.
Татяна Буруджиева: Те хубаво го повдигат въпроса с мъртвите души, обаче не виждам никакви предложения и действия по отношение на списъците, защото, когато си опозиция и нямаш лостовете на властта, ти имаш обаче като опозиция конкретни квоти в доста важни структурни звена в тази власт, едното от които е ЦИК. Какво правят и какво казват хората на БСП в ЦИК, колко примерно са те компетентни по тези списъци, защото тук се връщаме към големият въпрос – как виждаме алтернативата в политическия живот? Не е достатъчно да се каже, защото ние всичките това го знаем. Политиците са за това, за да ни дадат алтернатива. Какво ще направим, как да го направим, за да бъдат другояче нещата? Защото на фона на този 30-годишен дебат аз ви задавам тук въпросът във вашия ефир – какъв е проблемът, за да се прочисти ЦИК? Ние всъщност знаем ли, след като 30 години говорим, че тези списъци са зле, има ли проблем и какъв е той , за да имаме истинските списъци.
Водещ: Да, и ние това се питаме чия е изгодата. Вие бихте ли определили, госпожо Буруджиева, машинното гласуване за рисково?
Татяна Буруджиева: На фона на актуалния скандал с хакерската атака, вероятно имат основание подобни аргументи, че машините също могат да бъдат източени, променени, да бъдат хакнати, така да кажем.
Водещ: Но пък и на фона за новината за суперкомпютъра – обратното.
Татяна Буруджиева: Точно така, обратното. Може да бъде хакната цялата база данни, която е в националната обработка на изборите. Но големият проблем, който не може да реши машинното гласуване, нека върху това да фокусираме вниманието си, това е контролираният вот, който е най-големият проблем на честността и прозрачността на изборния процес в България след изборните списъци, защото ние не знаем и колко сме. Но контролирания вот не се решава, нито може да бъде повлиян от технологични промени. Дали ще се гласува по пощата, дали ще се гласува с машини – това е различно от възможността да ограничим този вот или неговото влияние върху резултатите от изборите. И в този смисъл този дебат „За“ или „Против“ машинното гласуване за мен е дебат „За“ или „Против“ начинът, по който действат и работят българските политици и парламентаристи. Защото не е възможно, както се казва, почти 10-годишни решения, 10 години да продължават и изведнъж с 10-ата да се окаже, че няма да е така, а ще е онака. Трябва да има логика за подобни решения, трябва да има логика и за подобни нерешения, примерно, цели 10 години.
Водещ: Президентът наложи вето върху даренията на парите за партиите, знаете. Вие „За“ ветото ли сте и какъв е вашият коментар по темата?
Татяна Буруджиева: Големият проблем е, че парите на партиите засегнаха няколко нормативни документа, които не могат да бъдат лекувани с вето. И заради това няма как, според мен, да мине това вето. То не може да организира зад себе си максимално гласове, първо, защото мнозинството така или иначе взе това решение, ясно е, че те ще отстояват своята позиция, едва ли ще си я променят, но и второ, защото трябва да има начин българските партии да бъдат финансирани, след като се стигна то този 1 лев субсидия, което не е достатъчно за тяхното финансиране. Категорично продължавам да съм на позицията, че българските партии трябва да се финансират през бюджета, а не през дарения. Това не е добра крачка и в този смисъл ветото на президента дава още една възможност на политиците да помислят да вземат по-правилното решение за начина, по който да бъдат финансирани партиите, и в този смисъл за начина, по който да функционира демокрацията. Друг е въпросът дали ще го направят – тук съм доста по-скептична.
Водещ: Очаквате ли президентът Румен Радев да наложи вето за машинното гласуване?
Татяна Буруджиева: Нямам представа дали това ще бъде направено. Ще видим, но инструментът вето, по начина, по който подхожда към него мнозинството в парламента, по-скоро започва да има функцията на изкарване на конкретни проблеми и косури, бих казала, на българския политически процес в дебата и в публичното пространство, във вниманието на гражданите повече, отколкото да е в състояние да постигне промяна на решенията на мнозинството, за съжаление.
Водещ: И ако ми позволите още един въпрос – евродепутатите одобриха Урсула Фон дер Лайен за председател на Европейската комисия, обаче с, така да се каже, крехко мнозинство. Какъв е вашият коментар за личността Урсула Фон дер Лайен и очакванията ви?
Татяна Буруджиева: Както се казва, настана времето политиците да се доказват след като бъдат избрани, а не преди това, защото изборите са за това – да изберем политици, но някак си се получи така и с този избор, че фактически ние ще видим и ще започнем да избираме, тоест одобряваме или неодобряваме комисарят на ЕС постфактум. Просто мога да пожелая успех. Единственото, което ми се струва важно да си кажем днес като българи, е, че Европа показа, че политика все пак се прави с много разговори, с много компромиси и с много желание да се постигне обща цел, макар и крехки да са мнозинствата около нея. С агресия, със скандали, с противопоставяне нищо не може да се постигне в този живот. За съжаление невинаги изглежда много симпатично това да се договаряш. По-симпатично някак си изглежда да удариш два юмрука и да повалиш противника си. Но истината е, че в политиката това е най-добрият ход, и Европа го показа.