Изборът на главен прокурор във Висшия съдебен съвет показа, че:

– Погрешно някои твърдяха, че нямал смисъл отказът на президента да подпише указа за Гешев. Като резултат се видя във Висшия съдебен съвет как се мятат, лицемерят, усукват го. Това беше полезна процедура за демокрацията.

– Директното предаване по телевизията дискредитира съдебната власт като лицемерна, интригантска, провинциална, угодническа. Подлеците и слагачите са мнозинство.

– Най-аргументираните и най-възпитаните изказвания, и най-интелигентните физиономии бяха против кандидатурата на Гешев.

– (Да перифразирам Чърчил) Борбата с престъпността е твърде сериозно нещо, за да се остави само в ръцете на прокурорите.

– Заседанието на ВСС приличаше на Априлския пленум на БКП от 1956 г. Избират за първи секретар съмнителен и с недостатъчно качества, има критични изказвания, че тоя човек (Тодор Живков) не става, но скачат в негова защита и го избират. Заради критиките стеногорамите от Априлския пленум са засекретени и са публикувани чак 2002 г. Сега разликата е, че всичко се излъчва директно и на всеки му става ясно какво се случва. И всички тия ще си сърбат попарата за избора.

– Спектакълът обезкуражава хората и вярата им в демокрацията, а актьорите стават все по-нагли.

– Бъдещето на Гешев никак не е розово. Той е неадекватен за този пост и изборът му залага мини за големи обществени скандали. Като последствия в съдебната власт ще има самоубити и самоубили се, както вече се е случвало.

– Байганьовската власт на Борисов влече такива последствия. Илюстрация за нивото беше репликата на министър Данаил Кирилов, който председателстваше заседанието на Висшия съдебен съвет:
„Имаме колеги, които трябва да заплътнят тайминга на протеста“

– –

От фейсбук-страницата на Иван Бакалов