Бившият треньор на Ботев (Пловдив) Желко Петрович даде разтърсващо интервю за престоя си в Коматево. Ето какво каза пред колегите от „Тема спорт“ уволненият преди седмица от Георги Самуилов черногорец за престоя си начело на Ботев и проблемите, с които се е сблъскал.

– Г-н Петрович, защо престоят ви в Ботев завърши с фиаско?

– Когато подписах договора, ми казаха, че най-важното нещо е да бъде построен стадионът. Топ 6 не се поставяше като цел. Идеята беше да изградим отбор за следващия сезон. Изграждането на такъв отнема поне два трансферни прозореца. Стратегията включваше също да се даде шанс на млади играчи и да се въведе нов метод на тренировки. Бях много ентусиазиран. Подписах за две години.

Но големият ми проблем с това, което се случи, е начинът, по който хората се отнесоха с мен. Всички около Ботев питаха по сто пъти как са нещата около отбора. Никой никога не казваше нищо негативно Това е най-големият проблем на собственика. Той е собственикът, той решава. Но той никога не идваше да дискутираме нещата. Да каже: „Това, това и това не е наред, дай да го променим”. Никога не идваше да види отбора.

Боли много, защото работехме по супер начин, имахме отлична комуникация вътре в отбора. Всички от медицинския щаб до последния човек в тима бяха феноменални. Играчите бяха перфектни. Но как да станат нещата, когато няма доверие в тях?

Жалко е за клуб като Ботев да се случва историята с детектора на лъжата. Това е жалко за клуба, за футболистите… Как да доведеш добри играчи, когато те прочитат за тази история с детектора?! Ботев е красив клуб, с отлична база, но да работиш професионално в България е много трудно.

– Разговаряхте ли със собственика, след като ви поиска оставката?

– Не. Виждал съм го два пъти. Само ми казаха, че иска да си подам оставката. Такова нещо можеш да искаш от някое куче. Треньорът в България е третиран като куче. И футболистите също. Треньорът няма право да каже нищо и не смее да каже нищо. И накрая – „Ето ти две заплати, чао, да идва другият”. Тук да си треньор е малко самоубийствена работа, защото знаеш, че нещата ще свършат зле. В Холандия винаги можеш да се разбереш с ръководството. Но тук, в България, ти дават една-две заплати и толкова. Тук направо те малтретират. Аз не съм български треньор. Аз дойдох от Холандия, но попаднах на една трагедия.

Клубовете трябва да схванат, че треньорът е най-важният човек. Той може да направи всичко или да опропасти всичко. Проблемът е, че съветниците на Самуилов не знаят какво има в топката – вятър или пясък Не става така. Искахме да сме супер отбор, да играем силен футбол пред много публика на стадиона. Но… Окей, разбирам – 9 точки са малко. Но собственикът никога не идваше на стадиона или на мачовете. Не можеш да дискутираш какво искаш да се промени. В България е много трудно да промениш нещо за два-три месеца.

Но можем да вземем пример с Локо Пловдив – допреди година феновете искаха треньорът да напусне, даже се бунтуваха срещу собственика. Но Крушарски каза: „Клубът си е мой. Ако искате, елате да давате пари и да взимате решения”. Той гласува доверие на треньора и видяхте какво направи и какво продължава да прави. Това е нормалният път, трябва да има доверие. Но когато не мислиш с главата си… Ботев е в много трудна ситуация.

– Постигнахте ли някаква договора с ръководството относно парите, които ви дължат?

– Те развалиха контракта и ще видим какво ще стане. Ако бяха дошли като хора да обсъдим нещата, щях да се съглася веднага да разтрогна. Нямаше да има проблем. Но по начина, по който всичко се случи… Естествено, че ще си търся всички заплати до края на договора. Имаше много начини да се разберем, но собственикът не дойде. Нека да говорим като мъже – лице в лице Ще намерим решение. Но никой не ми каза: „Желко, ти си проблемът”. Напротив, всички обясняваха, че съм перфектен.

Защо бе, хора? Кажете ми в прав текст. Вместо това говореха зад гърба ми. Това ме вбесява. Никой не смееше да говорим очи в очи. Ще седнем, ще се разберем, ще се откажа от договора и толкова. Като не става – не става. Всеки, с когото говорех, ми казваше: „Всичко е наред, перфектно е, нищо не променяй”. 50 пъти им повтарях да ми кажат, ако смятат, че нещо не правим като хората, че не тренираме правилно. „Не бе, Желко, всичко е идеално”. Всичко беше перфектно, никой нищо не казваше.

Сега другият проблем е ясен – нямахме достатъчно играчи. Аз всяка пауза бях с по 12-15 човека в отбора. Вутов и Тонев не можеха да играят в сериозен период от времето. Накрая бяхме останали реално с 4 дефанзивни футболисти. Пробваш някакви варианти, но не става… И чакайте да кажа и за онзи, на когото му викат Храста. Нали знаете за кого става въпрос. Имах уверения от него, че гледа български момчета и може да каже кой е добър и кой не. Повярвах му много. Но ми казваха: Старши, пази се от него. Не е проблем, че пое отбора. Аз му желая успех, нека да стане първи. Но проблемът е в елементарните човешки отношения. Всички проблеми могат да се казват директно, аз съм открит човек, при мен няма нищо секретно.

Но за Ферарио Храста ми казаха, че само стои зад храстите, чака някой треньор да го освободят и се появява. Абе кажете ми нещата в очите. Нали сте мъже…

– Добре, но все пак каква е причината Ботев да има само 9 спечелени точки под ваше ръководство?

– Вижте, не съм плакал за това, но когато не са ни свирили три очевидни дузпи, когато не ни признаха чист гол, когато два пъти сме загубили заради измислени засади… Трябваше да имаме поне 4-5 точки повече. С Царско село вкъщи пък вместо да им поведем с три-четири гола, ние накрая загубихме. И късмет ти трябва. Но не искам да се оправдавам. Да, 9 точки са малко, но не бива винаги да гледаш на нещата само като цифрово изражение. Ако другите неща са добри, прояви търпение. След 6 месеца ще видиш, че всичко е наред. Трябваше да се поправят някои неща по селекцията, да се вземат няколко играчи. Лятото исках само футболисти, играли в България, и то с добри качества. Исках Светослав Ковачев – не може. Исках Руменов – не може. Исках Иса – не може. Исках Хасани – не може. Конкретно за Хасани, момчето искаше 3000 евро и ни чакаше да подпишем договора. Накрая се оказа, че не може и той. Е, ако за 3000 евро не може, кой ще дойде за тези пари?!

– А защо срещу Лудогорец след вашето напускане отборът изглеждаше променен?

– Ботев игра добре срещу Лудогорец и заслужаваше поне точка. Но разликата е, че Лудогорец играе отворено. Докато почти всички останали отбори паркират два автобуса пред вратата си и това е. Повечето хора тук явно не разбират как се работи във футбола. Да си собственик на предприятие и да имаш клуб са две коренно различни неща. Виждате в Лудогорец как е – имат двама човека, които отговарят за отбора, и постигат успехи. Нищо не излиза от клуба, работи се и резултатите се виждат. За сравнение – в ЦСКА има 30 човека, всички говорят, но няма резултати Няма и да има, ако се продължава по този начин. В Локо Пловдив са като в Разград. Там отговарят президентът и треньорът и имат успехи.

– Как гледате на решението футболистите да минат на детектор на лъжата?

– Това е параноя. Откакто съм тук, постоянно съм чувал реплики от типа на: „Този е продал мача”. Това е абсурдно. Ти, ако си футболист, как можеш да работиш в тази обстановка Аз вярвам в своите футболисти. Те са честни момчета. Това е срам за българския футбол. В цяла Европа се чудеха на тази история. Куп чуждестранни журналисти ми звъняха, но не давах интервюта, защото не исках да плюя по българите. Няма как да очакваш от футболистите добри резултати при тази обстановка. И още нещо – орязаха им 40% от заплатите! Как става това?! Това не е комунизъм. Не сме 1980 година, смешно е. Това удря по репутацията на клуба. Това са честни хора, които се трудят за своя клуб. Човек не може да работи, когато се страхува. Не става така – да не смееш да кажеш нещо. Не може.

– Какво предстои за вас?

– В неделя се прибирам в Холандия и имам нужда да си почина за дълго. Много съм разочарован от това, което се случи. Рибата смърди откъм главата. И рибата трябва добре да се почисти. Не може така да се отнасяш с хората. Не може да няма организация и да те третират като улично куче.

– Какво бихте казали за финал?

– Желая всичко добро на Ботев, на хората, които работят в клуба, на играчите, а на феновете им желая нов стадион. Да се върне големият Ботев. Дано да стане някога.