Със свещ да бяхме търсили, нямаше да намерим две толкова съвършени физически въплъщения на основните групи в нашето общество от двамата кандидати, които стигнаха до балотажа в София.

Васил Терзиев е като изваден от учебник, в който се описват характеристиките на членовете на елита. Той е милионер със задължителната 24-каратова усмивка и говори задължителните милионерски фрази как вярва в „потенциала на всеки човек“ и как ще направи всичко възможно, така че всички софиянци ако не да станат, то поне да се почувстват милионери. Подобно на всеки средностатистически богаташ, Терзиев е убеден, че не просто има много пари, но и че тези пари му позволяват да разбира от всичко. В нашия случай от управлението на София. Явно е стигнал до извода, че вместо да продължи да спонсорира партии от типа на ПП и ДБ, по-добре самият той да почне да управлява. Така, де, защо да ползва посредници, които (евентуално) да му решават проблемите, когато може, ставайки политик, лично той да си ги решава. Точно така правят хората от елита – сливат политиката и бизнеса.

Другият интересен факт при Васил Терзиев е, че той изобщо не е самонаправил се човек, или, както казват англоговорещите, не е „self-made man“. Той е част от елита не заради някакви страхотни лични качества. Част е от елита по рождение. Семейният му произход автоматично го причислява към „богоизбраните“ както във времето преди 10 ноември 1989, така и във времето след тази ключова дата. Става дума за онази част от елита на БКП, която много ловко и бързо се трансформира от „комунистическа“ в „капиталистическа“ привилегирована класа. Разбира се, избраният с толкова мъка нов столичен кмет не е глупав човек. Той има качества, които са му позволили да надгради стабилната основа, поставена от родителите и от останалите му роднини . Само че със сигурност е имало хиляди, даже десетки хиляди момчета и момичета с качества като тези на Терзиев, че дори и доста по-талантливи от него е имало. Но те не са станали милионери. Не защото се глупави, а защото не са имали неговия „богоизбран“ старт в живота.

На балотажа срещу Васил Терзиев се изправи Ваня Григорова. Това беше неочаквано за много хора, а по всичко личи, че най-неочаквано беше за щаба на кандидата милионер. Там явно са очаквали за съперник Антон Хекимян, а нормалната логика предвиждаше лесна победа срещу него. Най-малкото защото не представлява особена трудност да победиш човек, който щеше да олицетворява всички несполуки, съпътствали 18-годишното управление на София от страна на ГЕРБ. И тук дойде изненадата. Вместо заедно с Терзиев на балотажа да отиде другият кандидат на управляващата коалиция, там се яви Григорова.

И антуражът на претендента милионер се оказа крайно неподготвен за нея. Нещо повече, хората на Терзиев се оказаха безкрайно изненадани да установят, че тезите, които Ваня Григорова защитава, се радват на широка популярност сред столичани. Милионерът и неговите хора явно са вярвали, че едва ли не всички софиянци споделят техните мантри за „свободния пазар“ и за „приватизацията като решение на всички проблеми“. И изведнъж пред тях застана кандидат, който говореше неща, съвършено различни от споменатите официозни клишета. Вместо да приспива аудиторията с купешки фрази от сорта на „дигитализация на управлението“, Ваня Григорова акцентира върху неравенствата, които разкъсват София от самото начало на Прехода. Настояваше да бъдат отделени много повече пари за здравеопазване и образование. Призоваваше основните комунални услуги да бъдат извършвани от общински фирми. Сложи ударението върху съживяването на кварталите от периферията и построяването на повече детски градини.
С тези свои идеи Ваня Григорова се превърна във физическо въплъщение на онова мнозинство от жителите на София, които не са елит, а са просто нормални хора. Самата тя е е трябвало сама да постига всичко в живота.

За разлика от Терзиев с неговия привилегирован произход тя от самото начало е знаела, че ако иска да има някакъв успех, трябва да разчита основно на собствените си усилия. Оказа се, че в щаба на милионера не знаят как да противодействат на човек като Ваня, който не принадлежи към елита. И понеже нямаха печеливша стратегия, избраха бягството. Като безпомощна антилопа гну от свиреп хищник бягаше Васил Терзиев от всяка възможност да се изправи в открит дебат с Григорова. Вместо да се яви на словесен двубой с нея пред огромната аудитория на БНТ, Би Ти Ви и БНР, Терзиев избра варианта да си повтаря скучнотиите в обслужващо каузите на ПП-ДБ Дарик радио, както и да си разменя баналности с някаква инфлуенЦърка, която преди време коментираше по не особено умен начин световното по футбол.

Предполагам, че антуражът на Терзиев все пак е усетил цялото малоумие на тази медийна стратегия, затова прибегнаха до следващия „гениален“ ход, който според тях трябваше окончателно да смаже Григорова. Обвиниха я в „путинизъм“ и съвсем сериозно започнаха да внушават, че ако тя спечели в София, още на следващия ден на Орлов мост ще има руски военен десант, след което България ще бъде окончателно откъсната от единствено правилната и съвършена евроатлантическа общност.

Честно казано, не съм си представял, че едноклетъчните „либерални“ мозъци могат да родят чак такава глупост. Оказа се, че не само могат, но и си вярват, че подобни абсурдизми ще им гарантират убедителна победа. Какво обаче се оказа на практика? Васил Терзиев, за когото от самото начало се предполагаше, че без проблем ще спечели в София, трябваше да трепери до последния момент. В крайна сметка спечели с голям, ама наистина много голям зор, като взе едва 4786 гласа повече от Григорова. Освен това предстои обжалване на този резултат в съда и нищо чудно в крайна сметка да се стигне дотам, че измъчените усмивки на Терзиев и на лидерите на ПП-ДБ съвсем да изчезнат.

Преди изборите усилено се говореше, че кандидатът милионер лесно ще спечели София, след което ще се устреми към по-високи властови позиции. Популярна стана логичната прогноза, че той ще оглави нов политически проект, който да замени нефелните ПП-ДБ, и че всичко това е санкционирано от Посолството. Днес обаче с голяма доза сигурност можем да предположим, че наблюдавайки измъчената и все още несигурна победа на Терзиев, хората от въпросното Посолство като нищо могат да преразгледат плановете си за политическото му бъдеще. Наистина няма особен смисъл да инвестират огромни надежди и финанси в човек, който за малко не изпусна една сигурна победа.

Най-хубавото в софийската балотажна история е, че стана ясен един много важен факт. Чрез Ваня Григорова нормалните хора нанесоха силен удар на елита, показаха, че колкото и самовлюбени и уверени в собственото си превъзходство да са неговите представители, те могат да бъдат победени на избори. Ако не на тези, то на следващите със сигурност.

Петър Волгин