Споразумението между ЕС и Турция разкрива цялата лъжовност на европейската политика относно бежанската криза. Официално сделката бива представяна за успех, но реалността изглежда другояче. Съгласно споразумението, за всеки сириец, който може легално да продължи пътя си през Турция към Европа, ЕС може да връща по един нелегално пристигнал в Европа бежанец. Дотук добре. Само че в действителност споразумението изобщо не функционира. И то става ясно с един бегъл поглед върху официалните цифри на ЕК.
От влизането в сила на споразумението в ЕС са приети почти 12 500 мигранти от Турция. В замяна на това обаче в Турция са върнати само 2100 нелегално пристигнали в Европа бежанци. Или по точно казано: вместо правилото 1:1, ЕС е приел шест пъти повече хора, отколкото е върнал обратно в Турция. И вината за това не е на Турция, а на Брюксел. ЕС просто не може да се справи с обработването на случаите на гръцките острови в Егейско море.
Пробойните по границите
Турция също не изпълнява изцяло задълженията си по споразумението. До началото на 2018 година ЕС е превел на Турция три милиарда евро. В замяна на това Турция трябваше да затвори плътно границите и да предотвратява неконтролираното придвижване на бежанци към Европа. Колкото и грубо да звучи, това означава: пари срещу спокойствие и без повече въпроси. Така функционира реалната политика.
Проблемът е в това, че и по тази точка споразумението не функционира. Турция предприе известни мерки по границата със Сирия и издигна телени заграждения, за да не пристигат толкова много бежанци на турска земя. Въпреки това границите си остават пропускливи и броят на нелегалните мигранти в ЕС отново се увеличи. Дори политическият консултант Гералд Кнаус, който минава за „баща“ на споразумението между ЕС и Турция, признава, че само през втората половина на 2017 година в Гърция са пристигнали почти 20 000 мигранти през Егейско море. Или два пъти повече в сравнение с първите шест месеца на годината.
Моралният въпрос
През 2015 година Агела Меркел обеща да не допусне „хуманитарна катастрофа“ и затова реши да не затваря германските граници. Днес обаче това изявление звучи цинично – от гледна точка на човешките мъки в резултат на споразумението с Турция. Хуманитарната организация „Каритас“ съобщава, че на гръцките острови в момента са заклещени 13 000 деца, жени и мъже. Положението на хората в препълнените бежански лагери е отчайващо. Тази седмици отново се стигна до сблъсъци между полицията и бежанците в лагера Мория на остров Лесбос.
Положението в Турция не е по-различно. Хуманитарните организации постоянно публикуват информации, според които турските войници по границата дори стрелят по бежанците.
Вместо да подобрят хуманитарната ситуация на бежанците, Ангела Меркел и европейските ѝ колеги в действителност сториха всичко, за да прехвърлят човешките страдания пред портите на Европа, далеч от обективите на телевизионните камери. И въпреки очевидните недостатъци на тази сделка, нито Берлин, нито Брюксел, нито Атина търсят други сериозни алтернативи. Тъкмо напротив. Тази седмица ЕК взе решение да изплати на Турция нови три милиарда евро: т.е. до края на годината ЕС си гарантира капсулирането чрез Турция с общо шест милиарда евро.
Споразумението между ЕС и Турция не решава нито един от важните проблеми. То само разкрива лицемерието на европейската политика спрямо бежанската криза.
