Помните ли оня виц, в който заекът все яде бой, без значение дали е с шапка, или без шапка. В такава позиция е обикновеният гражданин, който иска стриктно да спазва мерките, които се въвеждат на килограм от началото на извънредното положение заради коронавируса. Незнанието на правилата не е оправдание за тяхното неспазване. Но когато правилата се сменят на всеки час, обществото губи доверието в управляващите и в мерките, които те налагат. А това е изключително важно в условията на пандемия и извънредно положение, при които

дисциплината е ключова

Законът за извънредното положение не оцеля и месец, преди да се наложи да бъде преправян. Не че в последните години парламентът може да се похвали със стабилно и качествено законодателство, но в случая беше поставен рекорд. При това не става дума за някакви козметични промени, а за сериозен ремонт. Какво се промени за двадесетина дни например, та законодателят премисли за глобите за нарушаване на мерките против епидемията. Санкциите бяха намалени от 5000 лв. на от 300 до 1000 лв. Как обществото трябва да тълкува това – че вече не е толкова страшно да не се изпълняват здравните заповеди или че депутатите са си дали сметка, че е абсурдно санкцията и за дребно, и за сериозно провинение да е една и съща? И колко глоби от по 5000 лв. ще бъдат събрани? Интересно дали някой законотворец може да обясни как изобщо се е стигнало до решението за фиксирането на сумата на 5000 лв. – на базата на средна заплата в страната или някакво изследване за това каква финансова граница не биха прекрачили хипотетичните нарушители. При наказанията

възпираща е не тяхната жестокост, а тяхната неизбежност

Какъвто и да е размерът на глобата, ако е ясно, че шансът да падне в съда например е огромен, тя няма да е спирачка. А наказателните постановления често биват отменяни заради формални нарушения на санкциониращите или недомислици на издаващите ги.

Заповедите на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев също са брилянтен пример за хаотично и недомислено законодателство. И ако първоначалното объркване кои обекти могат да работят и кои – не, може снизходително да се отдаде на сценичната треска от старта на извънредното положение, то няма никакво оправдание защо заповедта за задължителното носене на маски оцеля броени часове. Министърът обясни отмяната й с абсурдния аргумент, че нямало „пълно обществено съгласие“. И за плащането на 94 млн. лв. за превръщането в уж модерна детска болница на 40-годишен строеж със съмнителна безопасност няма пълно обществено съгласие, но това не попречи на министъра да подпише договора. Както и отново да направи маските задължителни седмица по-късно, пренебрегвайки всякакъв обществен консенсус.

Здравният министър издаде дори

заповед, която беше дописана с прессъобщение

В заповедта от 20 март беше регламентирана забрана за посещения в парковете. А в прессъобщението от същата дата беше обяснено, че собствениците на домашни любимци могат да ги разхождат там. Но МВР борави на базата на официални документи, не прессъобщения и вече има глобени за разходка на кучета в парка. Колко от тези глоби обаче ще издържат в съда, след като имаме тълкуването от самото министерство, че в парка с куче може, засега не е ясно. Още повече, че на официалния сайт за коронавируса на правителството в секцията „Въпроси и отговори“ на питане „Можем ли със съпруга ми заедно да разхождаме кучето в близкия до нас парк?“ отговорът е „Да, няма проблем“.

Друг нагледен пример за неяснотата на разпорежданията е фактът, че толкова време след въвеждането на часове, в които могат да пазаруват само възрастните хора, в магазините не ги допускат по друго време. А те всъщност имат право да пазаруват по всяко време. Младите нямат право да пазаруват сутрин.

Контролно-пропускателните пунктове и преминаването през тях също са класика в жанра. Декларацията за преминаване беше променяна няколко пъти – ту се иска документ за настоящ адрес, ту не. В началото служителите на МВР не събираха декларациите, а само ги поглеждаха. Вече ги събират. Неясно защо. За всички е ясно, че не е по силите им да проверят хилядите хвърчащи листа.

Най дразнят обаче изключенията

Особено ако се допускат без никакви аргументи. Защо разходката в парка при спазване на дистанция от околните е забранена, а ходенето в претъпкана църква не е проблем? Всъщност оказва се, че за църквите просто никакви заповеди не важат. Там вярата пази от зарази, а владиците настояват, че литургии трябва да има, въпреки че те крият опасност. Как обаче да бъдат мотивирани хората да не припарват на чист въздух на Витоша, щом е позволено да се събират в затвореното пространство на храмовете, повечето трудни за проветряване дори. Автономността на църквата се простира дотам, докъдето не застрашава живота и здравето на всички. И никой не е над закона. Дори и да претендира, че е посредник на Господ.

На фона на всичко това премиерът не спира да се хвали как целият свят само България дава за пример. Досега независимо доказателство за подобна възхита извън думите на Бойко Борисов няма. Дали обаче има друга страна, в която цари такъв хаос? Едва ли.

Доротея Дачкова, Сега