Разполагането на най-разпознаваемите и популярни лица на ПП и ДБ по върховете на листите изобщо не е помогнало на дясното обединение, което изгуби над 300 хиляди гласа на изборите за Народно събрание на 9 юни.

Почти навсякъде в областите на страната десните губят по 50 и повече процента от гласовете, събрани на предишните избори през април 2023 г. На много места ги изпреварват кандидатите на „Възраждане“ и ДПС, и дори на жестоко провалилата се БСП.

Това, което спасява десните, са техните поддръжници в София. Над 111 хиляди столични избиратели са ги предпочели на тези избори, което е една трета от всички гласоподаватели на ПП-ДБ. Но дори в София загубата на доверие в градската десница е огромна.

Бивши премиери и министри не помагат

Крайно лошото положение се вижда ясно от резултатите на Николай Денков (ПП). Бившият премиер в общото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ, който беше усилено, лично рекламиран като алтернатива на Бойко Борисов и Делян Пеевски (до степен, че ЦИК му наложи наказание – бел. а.), беше издигнат за водач на листите в Бургас и Шумен. В крайморския град ПП-ДБ претърпява ужасен срив. На изборите през април м.г. дясното обединение се беше класирало второ с 28 083 гласа. Сега бургаските му избиратели са намалели до 13 045 души, а формацията е изпаднала на четвърто място, изпреварена от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“. Денков е събрал 2676 преференции, останалите в листата му – далеч по-малко. В Шумен преди ПП-ДБ беше трета сила с 10 720 гласа, а сега листата на Денков е била подкрепена от 4954 души, което прави десницата четвърта сила. Стои под въпрос дали десницата въобще ще вземе мандати и в двата района.

Още по-зле изглеждат нещата във Варна, където водач беше Даниел Лорер (ПП) – бивш министър на иновациите и неуспял кандидат за еврокомисар на десницата. На местните избори м.г. ПП-ДБ спечели кметското място в морската ни столица с Благомир Коцев, което беше добър предвестник за следващи вотове. Оказва се, че изобщо не е така. От 39 221 гласа и второ място през април 2023 г. десните падат на 20 311 гласа и трето място. Лорер е събрал 2512 лични гласа, но по-популярна се оказва четвъртата в листата Стела Николова (ДБ) с 3280 преференции.

В Пазарджик, където също ПП-ДБ наложи собствен кмет – Петър Куленски, нещата не изглеждат по-добре. Там водач беше Ивайло Шотев (ПП), който беше зам.-министър на икономиката в кабинета „Денков-Габриел“. Десните падат от 13 770 избиратели и второ място през април 2023 г. на 6020 избиратели и четвърто място сега.

В Перник първите места в листата бяха заети от експремиера Кирил Петков и бившия шеф на МВР Бойко Рашков (и двамата са от ПП), които са сред най-известните фигури на десните. Това не помага – ПП-ДБ пада от 8159 гласа и второ място преди на 3414 гласа и трето място сега. Петков получава само 741 преференции, а Рашков – 184.

Същото се случва и с двете листи, водени от Асен Василев (ПП) – Пловдив град и Хасково. В града под тепетата ПП-ДБ рухва от 36 072 гласа и първо място преди на 17 845 и второ място сега. Василев събира 3084 преференции, близо след него е издателят Манол Пейков с 2407. По-неприятна е ситуацията за Василев в Хасково, който е родният му град. Неговата листа пада от 16 116 гласа и второ място преди на 5904 гласа и четвърто място сега. Бившият финансов министър взема 1164 лични гласа.

Голямо е поражението в Стара Загора, където водач беше Радослав Рибарски (ПП), а втори в листата – бившият правосъден министър Атанас Славов (ДБ), сочен като един от авторите на конституционните промени, заедно с лидера в оставка на „Да, България“ Христо Иванов. През април м.г. ПП-ДБ получи в града 21 705 гласа, което ги направи втора политическа сила. Сега имат едва 8829 избиратели, което ги поставя на четвърто място.

Изпреварени от БСП

На места листите на ПП-ДБ се оказват по-непопулярни дори от тези на БСП, която беше тежко ударена на вота. Например, във Враца, където десницата се водеше от младата Деница Симеонова (ПП), останала в политическата ни история с обръщението „просто Киро“ към партийния ѝ лидер Кирил Петков. Гласовете за ПП-ДБ в града падат от 9867 на 4076, десницата става пета политическа сила, изпреварена от социалистите, които са четвърти.

Същото се получава и в Добрич, където начело на дясната листа беше Ивайло Мирчев (ДБ). От 10 318 гласа на предните избори сега избирателите на десните са 4055, което ги поставя на пето място, отново след БСП, и най-вероятно ще ги лиши от мандат.

Така е и в Ловеч с водач Искрен Арабаджиев (ПП) – срив от 7794 на 3179 гласа, пето място, изоставане от столетницата и без шанс за мандат.

Какво е положението в София

Много показателни за пропадането на десницата са резултатите в 23-ти столичен избирателен район, където традиционно тя е изключително силна. Миналата година ПП-ДБ беше първа в района с 91 982 гласа. И сега остава победител, но избирателите са паднали до 55 434 души. Водачът Кирил Петков взима 6910 преференции. Вяра Тодева – бившият областен управител на София, която демонтира паметника на съветската армия, не добива с това особена популярност – тя взима едва 866 лични гласа. Лена Бориславова, една от най-популярните фигури на ПП, в тази листа заемаше 13-о място и събира 1497 преференции. Рекордьор, вероятно за цялата коалиция в страната, е бившият министър на електронното управление Божидар Божанов (ДБ) – той беше поставен на 7-о място в листата, но събира 7496 преференции, тоест, печели си със собствени усилия мандата. Водачът на ДСБ Атанас Атанасов взима само 1445 лични гласа. Изпреварват го по преференциален вот Надежда Йорданова, Лена Бориславова и Божидар Божанов, но предвид резултата на десните той вероятно ще успее да влезе.

В столичния 24-и район ПП-ДБ също остават първи, както преди, но отново със силен спад – от 55 972 на 32 992 избиратели. По-малко от 8000 гласа е дистанцията с ГЕРБ, а на предните избори беше над 20 хиляди. Тук водач беше Христо Иванов, който събира и най-много лични гласове – 4615, но той вече заяви, че няма да става депутат. Следва го Лена Бориславова с 2620 преференции. Нагоре се издърпват благодарение на лични гласове Мартин Димитров (2503) и Таня Андреева (2228), които заемаха съответно 7-о и 13-о място. И тук Вяра Тодева не сполучва – събира 535 преференции от своето 8-о място.

Най-зле е положението в 25-и район, където водачи на листи бяха предимно партийни лидери. През 2023 г. ПП-ДБ беше първа с 44 389 гласа. Сега е втора с 22 850 избиратели, изпреварена от герберите с почти 5000 гласа. Водачът на ПП-ДБ Христо Петров – Ицо Хазарта (ПП), който направи силна лична кампания, получава 5279 преференции – по-малко обаче от прекия му конкурент, герберският лидер Бойко Борисов, който събира 5750. По лични гласове го следва Елисавета Белобрадова (ДБ), която от 5-ото си място събира 2441 преференции. Сред останалите в листата всички са под 1000 преференции, включително лансирани лица като Кристина Петкова (891), Калина Константинова (325) и Венеция Ангова (331).

Източник: Сега