Имаме категоричен победител на тези избори – „Продължаваме промяната“ е първа политическа сила в България. Означава ли това, че сега ще има ново раздаване на политическите карти? Какво може да се случи и какво (още) не?

Йохана Даймел: Преразпределението на гласовете, дадени за промяната, си пролича и на третите поред парламентарни избори. Делът на тези гласове спрямо гласовете за традиционните партии се стабилизира, но вътре в техния лагер продължават разместванията на пластовете.

В резултат на това парламентът ще е силно фрагментиран, или ако търсим положителния ефект – дори уголемен, тъй като в него ще има седем партии, в т.ч. и новата „Продължаваме промяната“ (ПП). Непроменен остава фактът, че така наречените партии на протеста нямат мнозинство, независимо от известния прираст на гласове.

Очертава се също и това, че без БСП, която е партия на статуквото, няма да е възможно нищо. Тя постигна най-слабия си досегашен резултат и събра едва 10 процента от гласовете, но въпреки това навярно именно от нея ще зависи съставянето на мнозинство.

Големите губещи са ИТН на политическата примадона Слави Трифонов, с когото на предишните избори бяха свързани огромни надежди, както и „Демократична България“ на Христо Иванов. Първите загубиха половината си избиратели, които се преляха основно в ПП, а вторите  – една трета, която също предпочете да гласува за ПП.

До последно социолозите даваха стабилна преднина на ГЕРБ, която в крайна сметка трябваше да се задоволи с второто място. Залязва ли окончателно партията на бившия премиер Борисов?

Йохана Даймел: ГЕРБ имат стабилен електорат, но вероятно станаха жертва на собствения си скептицизъм към машинното гласуване. Много избиратели на ГЕРБ така и не отидоха изобщо да гласуват. Също така си казаха думата и определени лоялности и лични зависимости, които говорят за тясната обвързаност между ГЕРБ и ДПС. Докато тези пипала, проникнали в държавните институции, администрацията и правосъдието, не бъдат отстранени, Бойко Борисов ще запази задкулисното си влияние.

Във всеки случай сега ставаме свидетели на нещо повече от „Залеза на боговете“ и гаснещата звезда на Бойко Борисов. Според мен, ГЕРБ са изправени пред същото предизвикателство, пред което стои и ХДС в Германия: партията трябва да се обнови – съдържателно и личностно.

Седем партии ще бъдат представени в новия парламент, в това число и една партия, която е против членството на България в ЕС и НАТО, и е против всякакви противоепидемични мерки. Как означава влизането в парламента на партия „Възраждане“?

Йохана Даймел: Това означава, че в българския парламент отново ще има една русофилска, антиевропейска и дяснорадикална партия. Спечелените от нея 5% от гласовете трябва внимателно да бъдат анализирани, макар че, според мен, те не представляват някаква основна заплаха.

„Възраждане“ обра онази крайнодясна националистическа утайка от населението, която така или иначе си съществуваше, а сега просто получи допълнителен тласък от антиваксърите.

Депутатите на Костадинов сега ще разполагат с допълнителна политическа трибуна в Народното събрание, но няма да имат сериозно политическо влияние.

Ако търсим паралел с Германия, ще видим, че популистката „Алтернатива за Германия“ е представена в редица провинциални парламенти, както и в Бундестага. Актуални проучвания показват, че 50 процента от антиваксърите изразяват политическа близост именно до тази партия.

На предишните избори през пролетта и лятото политическите противници на Борисов, чисто аритметично, имаха мнозинство, но не успяха да съставят работещо управление. Сега по-различно ли ще бъде? Една коалиция от четири партии може ли да функционира?

Йохана Даймел: Кирил Петков и Асен Василев не са професионални политици, а по-скоро мениджъри – така изглеждат нещата отстрани. Те искат политическият и административният апарат да работят, а икономиката да расте, без държавната машина и сметките на олигарсите да бъдат „смазвани“ с големи корупционни подкупи.

Петков и Василев атакуват апарата, просмукан от хора на ГЕРБ и ДПС, което може да върне доверието в работещата държава.

Има обаче опасност България да се сдобие със слабо правителство, неспособно на сериозни реформи.

А това е основание за загриженост, особено с поглед към българската блокада за членството на Северна Македония в ЕС. Още в изборната нощ Петков загатна, че не се очертава скорошно прекратяване на българското вето по този въпрос.

Аз споделям и загрижеността, че евентуален трети провал при съставянето на правителство може да доведе до сериозна криза на доверието, дори да застраши самата парламентарна демокрация. Сценарият на Трифонов не бива да се повтаря.

А как да си обясним рекордно ниската избирателна активност? Какво стои зад това и кой спечели от нея?

Йохана Даймел: За това допринесе скептицизмът към машинното гласуване, а пандемията също беше важен фактор. Освен това хората се умориха от трите гласувания за парламент през тази година и са отчаяни от партиите и техните неуспешни опити да съставят правителство.

В България недоверието и подозрителността са повсеместни. Има дълбока ерозия и разделение в обществото, станахме свидетели на недостойно хвърляне на кал, липсваше съдържателен дебат.

Появиха се нови снимки от спалнята на Борисов от лятото на 2020 година, които обиколиха и света, видяхме разкрития за АМ „Хемус“ и за машинациите на бившото правителство на ГЕРБ. Но изглежда, че хората вече са уморени дори и за такива скандални разкрития.

При тази сериозна преднина пред втория касирал се Анастас Герджиков, предизвестена ли е победата на Румен Радев на балотажа на президентските избори?

Йохана Даймел: Мисля, че Румен Радев ще победи и на втория тур. Но ми позволете и няколко думи за Лозан Панов. Неговата кандидатура е достойна за уважение, а усилията му за независима съдебна система заслужават пълното ми признание.

Но за успеха на една кандидатура като президент не е достатъчен „само“ ангажимент по въпросите на правовата държава – колкото и централен да е този въпрос за България.

Интервю на германския политолог Йохана Даймел за „Дойче веле”