Поредна доза напрежение между президента и управляващите създаде изказване на държавния глава навръх 10 ноември. Поводът за задочния спор беше българската демокрация, която според думите на Румен Радев, е застрашена. Типично от ГЕРБ не оставиха без отговор думите му. Поредните словесни престрелки и посланията от тях коментираме с политолога проф. Евгений Дайнов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

– Проф. Дайнов, случва ли се нещо извънредно, имайки предвид, че това е поредния рунд между президента и управляващите? Като че ли всяка тема има потенциал да се превърне в разделителна между тях.

– Не знам дали е извънредно, но е в изцяло променен контекст. С тези протести, които в някаква степен неочаквано многобройни бяха вчера и явно ще продължат, всякакви политически пререкания вече придобиват съвършено друг смисъл. Те директно се отнася към това кой как упражнява властта и ще я упражнява ли още дълго тази власт и какво става след като престане да упражнява властта. Така че точно този спор попадна в точно такъв контекст на сериозно разклащане на властта и е от много важно политическо значение. От тази гледна точка, това обръщение на президента вече след вчерашните протести може да се чете като политическа декларация на някаква бъдеща партия или движение, които констатират какво не им харесва в държавата и поемат ангажимент нещо да направят по въпроса.

– Всъщност, от ГЕРБ заподозряха президента в координирани действия с БСП. Имайки предвид думите ви, да разбираме ли, че това може да се окаже напълно възможно?

– Хвърчат от вчера всякакви конспиративни теории. Сега гледах в интернет. Има няколко възгледа върху това как се случват историческите събития и политическите в частност – едното е, че са плод на конспирация винаги, другото е, че се събират няколко фактори едновременно, по различни причини се събират, които рязко променят ситуацията. Според мен, малко конспиративна е някаква схема, в която президентът Радев да участва с цел да катурват прословутата стабилност. Има събиране на дейности, има действия, които произтичат от една обща причина обаче. И тази причина, знаете ли каква е? Тази причина е поведението на властта. Аз мислех да напиша статия, в която да разсъждавам по следния въпрос: като че ли има във върхушката на властта, на управлението на държавата група хора, която всеки ден се събират и обсъждат един-единствен въпрос – какво да направим днес, за да подразним българския народ? От седмици наред те всеки ден правят такива фрапантни неща, които гарантирано дразнят хората. Гарантирано. И сега това дразнене минава и през протестите, минава естествено през реакция на този президент, който от самото начало чува онова, което хората не харесват. Той има тази дарба. Не забравяйте, още не беше встъпил в длъжност, когато подкрепи едни екологични протести – той ги чува тези неща.

– Това обаче политическо говорене на президента към момента, което очевидно е в негова полза, докога ще има потенциала да бъде такова?

– Като гледам той как говори и как засилва говоренето в критични ситуации, докато има критична ситуация можем да разчитаме на това, че той ще се намесва с някакви политически анализи. Искам да ви обърна внимание на следното обаче – когато се каже „протестът е политически“ или „става политически“, или „говоренето е политическо“, тук върви една известна подмяна. Всяко говорене и всяко действие, което се отнася до общото благо, е политическо. Защото политиката, дефинирана от Аристотел, е точно това – обслужване на общото благо. Друго е да кажем партийно, партийно е друго. Но всяко нещо, което опира до общото благо, е политическо. В случая това обръщение на президента е чисто политическо действие, защото констатира поредица от нередности в начина, по който живеем заедно.

– Свикнали сме обаче срещу президента да се изправя самият премиер Борисов. Сега тази роля се поема от Цветанов – защо?

– Аз мисля че Борисов има тежък проблем. Неговите очаквания все по-драматично се разминават с реалността. Той още по времето на председателството се беше подредил в живота следната картина: „България е стабилна, никой не ме оспорва, сега ще стане голям европейски политик, пък като мине европредседателството, ще стана на голям световен политик, ще въвеждам в ред световните дела“. И изведнъж България започва да ври и кипи, и се оказва, че хората изобщо не са доволни от него. Това е толкова е различно от онова, което той си представя, че той изпада в ситуация, която не е типична за него, но му се е случвало и преди – да не знае как да реагира. Не че Цветанов реагира правилно, не че който и да е реагира адекватно, особено на това събиране между говоренето на президента и протестите, които бушуват, но очевидно Борисов съвсем не знае как да реагира и явно се е оттеглил някъде да премисли нещата, да види защо аджеба си представя едно, а то всъщност е друго.

– Бързата и недомислена реакция някак си никога не е била в полза на управляващите. Това показват повечето събития, повечето коментари, които правят почти веднага прибързано. Така ли се оказва?

– Но пък при Борисов дълги години беше, сега започва обратното. Той реагира бързо и правилно, а напоследък не реагира нито бързо, нито правилно, именно поради това негово отдалечаване от действителността. А другите, всички останали просто не са му на нивото. Те толкова са далеч от неговото ниво останалите членове на ГЕРБ и видни министри, че той като не може да реагира, като е изтървал нишката на събитията, те нямат никакъв шанс. Просто те не ги разбират тези работи. Ето ви пример, чудесен пример – примерът Мая Манолова. Колко акъл трябва да имаш, за да вземеш служебния автомобил именно на Мая Манолова, и именно тогава когато тя е национален омбудсман. Ами нали Мая Манолова е с пъти по-добро в медийното присъствие от всички гербаджии взети заедно? Те в рамките на един ден я направиха най-популярният политик в България, ей така от пълно неумение за публично присъствие. Така че единственият, който може там да реагира, е Бойко Борисов. Той в момента очевидно е в някакво безпокойство. А на тях им е дадено да измислят – ей сега ще започнат да измислят конспирация. Утре най-късно от ГЕРБ ще чуем пак някакви конспирация на еди кого си, за да се случи еди що си.

– Президентът беше обвинен някак си без изненада в разделител на нацията. Получава ли се обаче точно обратното в тази ситуация – обединени в това недоволство срещу управляващите?

– При отсъствие на политическа партия или политическо движение, което да фокусира това недоволство, около което това недоволство да се структурира, единствените фигури са тези две, които остават на терена – президентът, който очевидно не е от ГЕРБ и не иска да бъде, и Мая Манолова, която дето се вика и служебната й характеристика е закрилник на народа, защото това работи един омбудсман. Така че тези двете фигури са най-важните политически места в момента, но тъй като не са партийни, много трудно ще може покрай тях да се структурира това недоволство, което върви в момента. По принцип това недоволство трябва да си намери партиен носител, но такъв очевидно няма на терена.

– Споменахте променен контекст заради протестите, някак парадоксално се получава – в дните, в които цялата страна е по улиците, родни политици разменят хапливи реплики. Обръща ли обществото все още внимание на такива скандали, имат ли те тежест като цяло за нагласите на електората?

– Хайде да го кажем така метафорично. В момента протестират обикновените хора, не такива, като мен, които имат ясни идейни конструкции в главата си, и чуват и четат всичко. В момента, в който излязат на протест обикновените хора, те престават да чуват и да виждат каквото и да било, което е пряко свързано с тях, и ще ви кажа защо. Обикновеният човек не протестира, народът като такъв не протестира, не е през цялото време политическо животно. Народът като излезе на улицата, обикновените хора, значи им е писнало до такава степен от всички, и те не чуват никого. Така че каквото и да си приказват горе по върховете, който и с когото да се скара, ако това няма връзка с недоволството на стоящо зад този протест, никой няма да ги чуе, и ще изглеждат, както изглеждаха в началото на 2013 година – абсолютно неадекватни хора, които вършат някакви техните си неща и народът ги гледа с недоумение.

– Ще има ли обаче чуваемост от другата страна, някаква ангажираност на фона на целите тези масови протести, от страна на управляващите?

– Управляващите си ги изпросиха тези протести. Всеки ден все едно нарочно измислят нещо, за да дразнят хората. Те си го предизвикаха и ще ви кажа защо – това пак отново е описано от Аристотел: ако някой управляващ беше чел Аристотел, това, което е писал този дядо преди 2 300 години, щеше да си спести ама много неприятности, супер много неприятности. Никакъв адекватен отговор не може да дойде от управляващите, защото те влязоха в една спирала да градят олигархия, а олигархията си има вътрешни закони на развитие. Най-малкото води до монопол, до самообслужване на властта и до кражби на публични средства. Тя олигархията затова съществува и затова не може реагира адекватно докато е олигархия. Корените на всичко, което се случва в момента – протестът заради горивата, къде е коренът – коренът най-често е олигархически. Емил Димитров-Ревизоро в качеството си на депутат внася в комисията, на която е председател закон, който изхвърля малките търговци на горива на пазара и закрепва монопола на „Лукойл“. Сега, цялата им работа е такава, те само за това мислят. Така че адекватна реакция не виждам откъде може да дойде.

– Как обаче ще завърши всичко това? Не виждаме нищо ново – този сюжет сме го преигравали вече неведнъж, а вие неведнъж сте прогнозирали предсрочни избори на този кабинет. Индикациите май остават.

-Те са неизбежни, и вие много добре помните защо го прогнозирах. Конструкцията на властта е толкова нелепа, олигархична в най-бруталния, дразнещ хората вид, че тя не може да издържи на сериозна политическа криза. Ако това продължи, което видяхме вчера, конструкцията на тази власт не е така построена, че да издържи на такава криза. И затова винаги съм казвал, и не само аз- този кабинет няма да изкара целия си мандат, защото не е конструиран по начин, по който може да издържи, да изкара целия си мандат. И като добавим към това характерното за всяка олигархия качество непрекъснато да дразни хората, да високомерничи – вижте, защо избухна това напрежение срещу Валери Симеонов? Той каза на глас онова, което тази олигархична власт си мисли за нас, че ние сме някакви кресливи идиоти, дето лъжем. Преди това ни обясняваше, че му се мотаем из краката и всякакви такива неща. Това да събереш в едно олигархия, която краде – тя друга работа няма, ползва властта, за да краде, откъде краде – от хората. Второ, да развиеш и да демонстрираш презрение към хората, които ограбваш – как си представяте вие, че това може да издържи 4 години?

– Въпросителните обаче са после какво, какво следва – протести, предсрочни избори? Има ли някаква нова картина или сме обречени този сценарий да си го играем отново и отново?

– В една демокрация избори има, за да успеят хората да излъчат адекватно свои представители. В една демокрация изборите никога не знаеш кой ще ги спечели. Това е номерът на изборите. Ако знаеш кой ще ги спечели, значи нещо ти е сбъркано в демокрацията, както ако Путин се яви на избори в Русия – Путин печели. Значи няма нужда от избори. Изборите са важни тогава, когато не знаеш какъв ще бъде резултатът. И тук вече е въпрос за това съществуващите политически партии доколко ще съумеят да изразят онова, което хората искат да видят да се случва. Не виждам някаква драма, нито някаква обреченост. Особено инфантилни са разсъжденията: „Ами те пак ще дойдат социалистите“. Откъде накъде да си мислят, че пак ще дойдат социалистите? Нали зависи от това как гласуват 4 милиона човека?

– За финал можем ли да направим едно такова обобщение- политическата конструкция няма да издържи на натиска на общественото недоволство?

– Конструкцията сама по себе си, дори и да издържи на тази критична ситуация, на тази криза, която в момента е, аз не я виждам да издържи на следваща и по-следваща. Дори стана дума мисля във вашето радио преди 2 седмици, че най-разумното действие на Бойко Борисов би било да събере европейските избори и парламентарните в едно. Тоест, да добута до лятото този кабинет. Аз не го виждам как ще мине през зимата – все още е топло, все още е ноември, все още хората не са достатъчно разярени. Обикновено най-яростните революции стават зимата и най-успешните откъм сваляне на правителства. Страшно ще се учудя, ако Бойко Борисов успее да събере парламентарни и европейски избори, защото очаквам да подаде оставка преди това.