Стоварилите се върху главата на Слави Трифонов жлъч и присмех показаха колко е важно в политиката да не бъдеш натрапчиво категоричен. Лидерът на ИТН стана обект на всевъзможни подигравки, не защото направи нещо по-лошо от ГЕРБ и БСП, а защото създаде и позиционира политическата си сила точно като антипод на ГЕРБ. И сега опонентите му разбираемо се опитват да изтръгнат килимчето изпод краката му.

А всъщност Слави наруши обещание, дадено преди пет години, пред гост в телевизионното му студио, при съвсем различна политическа обстановка. Това не попречи той да обере целия негатив от съставянето на кабинета, докато БСП и ГЕРБ сякаш минаха между капките. Засега поне. Да не забравяме, че столетницата престъпи не някакво устно обещание, а конгресно решение, но това не породи някаква буря не само сред обществото, но и сред собствените ѝ членове. Но ако при социалистите смяната на курса може да се разглежда като функция на смяна на ръководството, то при ГЕРБ и подобно оправдание няма. Техният лидер си стои непоклатим, стои си и решението на висшия им партиен форум да не се коалират с БСП, но тези факти дори не се споменават, когато се говори за сформирането на новата власт.

Изобщо главната отличителна черта на новият кабинет е, че той почива на базата на пресичането на прекалено много „червени“ линии. И този първороден грах няма да може да бъде заметен под килима. Колкото и да ни облъчват разни анализатори по всевъзможни медии, лошият привкус от случилото се вече горчи. И тепърва все повече ще загорчава. Това ще бъде слонът в стаята, който сега колкото и да се правим, все повече ще натрапва своето присъствие и ще кара обществото първо да изпитва досада, после раздразнение и накрая отвращение от случващото се.

Кабинетът „Желязков“ стана възможен, не защото определени политически сили бяха загрижени за бъдещето на страната, а защото ГЕРБ за пореден път успя да пробута своя фалшив и манипулативен разказ на обществото, в който създаването на правителство се превърна от средство в цел на политическия живот на страната ни. Така както Борисов ни бе представян като борец срещу корупцията, после стана пазител на демокрацията, сега му се вае образът на някакъв политически чудотворец, така ни бе натрапено и колко е важно да има редовно правителство.

Неслучайно в последните седмици бяхме интензивно облъчвани с информацията, че огромното мнозинство от хората желаят да бъде съставено правителство и какъв апокалипсис ще настане, ако това не се случи. Паралелно се подчертаваше, че само през първият мандат на ГЕРБ може да се постигне управленска формула, с което индиректно се внушаваше, че партията на Борисов изпълнява някакво национално поръчение.

И едва когато правителството бе одобрено в парламента, социологическата част от манипулацията бе леко открехната. Призна се, че наистина близо две трети от хората искали да се състави кабинет, но когато им предлагали да изкажат мнението си за конкретни политически конструкции, всяка една от тях била отхвърляна от повечето от половината респонденти. А реално създадената коалиция дори не била проигравана, поради своята изначална абсурдност.

Сега, след като правителството бе пробутано, същият подход се прилага и за неговото легитимиране. Ново експресно проучване на новата агенция „Мяра“ побърза да ни уведоми, че близо 60% от хората приемат новото правителство. Забележете, те са попитани дали приемат властовата формула, а не дали я одобряват. Интересно, какво се очаква да предприемат хората, които не я приемат – да станат отшелници, партизани или емигранти, може би.

Докато ГЕРБ има интерес от живота на това управление, ние ще бъдем заливани с лъжи и манипулации за неговата стабилност и полезност. Което ще бъде обаче и едно от най-ярките доказателства, че имаме пред себе си една крайно крехка и нетрайна властова конструкция. Нищо чудно кабинетът „Желязков“ да се окаже най- кратко управлявалия в новата ни история. Предпоставките за това за много. Ще бъде изненада и неестествено, ако той просъществува повече от година.

Защото самата политическа ситуация, характеризираща се с голяма партийна разпокъсаност, предполага наличието на нестабилни и краткотрайни правителства. Кабинетът „Желязков“ от тази гледна точка изглежда дори по-крехък от тези на Кирил Петков и Николай Денков, доколкото той е de facto кабинет на малцинството. И за него няма да бъде никак лесно да замени директната подкрепа, която получава от АПС-Доган с дискретната помощ на Новото начало на Пеевски.

От друга страна, подобно на кабинета „Денков“ и над сегашното правителство надвисва дамоклевият меч на разочарованите избиратели. Нещото, което бе според мен в основата на провала на предишната редовна власт. Тогава загубата на ПП-ДБ затъмни понесените щети от ГЕРБ, но и те не бяха никак малко. Ако сега ГЕРБ отново започне да губи позиции, представя ли си някои, че Борисов ще жертва себе си и партията заради Желязков. Да не говорим пък какво ще се случи, ако паралелно ПП-ДБ започнат да покачват рейтинга си.

Но обратното също е вярно – за Борисов е важно Желязков да не започне да трупа голяма популярност. Все пак трябва да се знае кой е най-добрият и подготвен политик в България.

Не е изключено и в БСП и ИТН да се задействат някакви реакции на самосъхранение и те да започнат да търсят предлог да напуснат властта. Предстоящият конгрес на БСП ще бъде доста интересен, а пък Слави ако нещо не може да понася, това са обвиненията в предателство. Колкото и сега да се акцентира върху консуматорския нагон на малките коалиционни партньори, не бива те да бъдат разглеждани (все още) като верни орки на Борисов.

А и самият кабинет, като персонален облик не предполага, че той може да генерира обществена популярност и да демонстрира колегиално поведение. И най-дребният повод може да се окаже достатъчен да доведе до неговия край. Много често няма нужда да се търсят дълбоко причините за възникването на някаква политическа криза – човешката суета и завист са достатъчни, за да предизвикат гигантски катаклизми.

А кабинетът „Желязков“ вече преживя един мини-катаклизъм с назначаването на бившия главен секретар на МВР Иван Иванов отново във ведомството. Наложи се да бъде светкавично оттеглен, както едно време Пеевски напусна ДАНС. Което показа, че страхът на Борисов от протести не е изчезнал. Тази негова травма ще бъде неминуемо използвана от противниците му. Особено от ПП-ДБ и близките до тях НПО-та.

Новото правителство ще бъде подложено на серия сериозни предизвикателства още в следващите няколко седмици. Ще видим дали „Величие“ ще влезе в парламента, накъде новият финансов министър ще насочи субсидията на ДПС, кои ще бъдат новите заместник-министри и областни управители. Така че „приетата“ от голямото мнозинство българи „властова формула“ ще има много причини или да се промени, или направо ще се разпадне. В най-скоро време.

Георги Георгиев, Гласове