Предизборната суматоха у нас стартира с поредната провокация на етническата партия. Българското общество беше скандализирано за сетен път от селските тарикати на ДПС, които умират от кеф колчем успеят да ядосат християнското население с някои от просташките си предизвикателства срещу етническото спокойствие в страната. Открадването на патриотичната песен  за Райна Княгиня и гнусното й пришиване към политическата кампания на потурнаците е доста евтин трик, насочен съзнателно срещу патриотичните чувства на българския народ.

Търсената цел е ясна – сплотяване на етническите турци около една морално провалена партия и внушаване на останалите сънародници, че 140 години след освобождението от турско робство отново са презряна рая в очите на шепа политически мошеници, за които етническата карта е единственият шанс за оцеляване и мишкуване на територията на местната власт.

Комична бе реакцията на българските медии, които често пъти проспиват многобройните провокации на турската партия. Нито речите на турски език, нито съзнателното опошляване на българския фолклор са непознати прийоми от негативната пропаганда на чобаните от ДПС.Никой, освен ТВ СКАТ и вестник „Десант”, не се сети да реагира на еничарския оркестър, докаран от Турция на последните парламентарни избори, нито на зачестилите паметници на турски пехливани, украсили със своите чалми някои от централните площади на български селища в Североизточна България.

Незнайно защо нашенски културтрегери  охкаха и ахкака, недоволни от „огнените” очи на цар Самуил, но никой от тях не обели дума за турско-ислямската агресия, завладяваща все по-обширни територии в културното пространство на християнска България. Преди дни Българската православна църква реагира остро срещу нашествието на мигранти, приносители на чужди за православието културни и религиозни традиции.

Похвална, но силно закъсняла реакция, защото вече 26 години нашето Отечество е обект на враждебна експанзия, нахлуваща главно от югоизток и обхващаща обширни области от така наречените смесени райони на България. И всичко това под носа на Светия синод, който, съзнателно или не, затваряше очи пред повторното потурчване на нашия народ. Ако се върнем отново на провокативната обработка на песента за Райна Княгиня, трябва да припомним на нашите читатели, че от няколко години насам ние предупреждаваме за опасността от враждебна ревизия на много от традиционните ценности в националната ни култура.

Устремени към разрушаване на българската самобитност в съзнанието на сънародниците, турските стратегически централи упорито внушават, че всичко ценно в нашето културно пространство е наследено от османските поробители. На особено внимание е подложен българският фолклор като най-важния фундамент на националното ни самосъзнание. Преди няколко години не друг, а всеобщата любимка на етническия джаз Йелдъз Ибрахимова започна целенасочена кампания по турската държавна телевизия, целяща заличаване на понятието български фолклор за района на Родопите.

Лицемерната певица, която се скъсва да хвали българските песенни традиции в нашите медии, се беше превърнала в пропагандна бухалка на анадолските провокатори, според които всички народни песни, приказки и обичаи в Родопската област са „произведени” от турския етнос, а нещастната българска рая е имала нахалството да ги присвои и модернизира. Ибрахимова беше използвана за политическа маша от управляващата тогава в Турция Народнорепубликанска партия, а нейният съпруг Али Динчер беше държавен министър в правителството на националиста Бюлент Еджевит, запомнен най-вече с военната окупация на Северен Кипър.

Лютви Местан, този прочут либерал и ръководител на феодална селска партия, нахално се усмихва от някакво голямо ремарке, натоварило цялата свита от депесарски онбашии, заменили довчерашните потури и фесове с луксозни одежди, закупени с грешните пари на мизерстващото българско население. Тържествуващата им ехидност пред гаврата с патриотичните чувства на християните пролича най-вече, когато гостуващият турски чалгар смени името на Райна войвода с някоя си Райме – очевидно търсена прилика при окепазяването на бунтовната мелодия.

Веднага си спомних как преди няколко години, водени единствено от симпатии към нашите братя мюсюлмани, ние в телевизия СКАТ излъчихме стихотворението „Аз съм българче” на турски език. Тогава срещу нас скочиха група българофоби, начело с Георги Лозанов, вечно стърчащият в СЕМ политически хамелеон, които ни обвиниха в провокативно отношение спрямо турския етнос.

Демек, било обидно нашите сънародници от друга вяра да се чувстват деца на българското си Отечество, според  Гого Папионката и неговите „тайни” авери от турското посолство в София. Сега, след очевидната провокация на ДПС, няма ги нито Гого, нито останалите „експерти” по етническа толерантност да ни обяснят що щат шалварите на Райме до бунтовното знаме на Княгинята.

Ирина Недева – друг един агитатор на неоосманското нашествие, обаче не закъсня и заслужи чаканите аплодисменти от потурнаците, след като обяви на висок глас, че предизборната кампания на ДПС излъчвала единствено любов и призиви „заедност“. Машала, Ирина ханъм, добре се справяш с поставените задачи! За голямо съжаление това светотатство по адрес на българите се извършва под покрива на националното ни радио, чийто главен директор наскоро се опита да създаде турска радиостанция в Кърджали, за да обслужва тя анадолските тайни служби и техните мераци за отцепване на мюсюлмански анклави в източните райони на държавата.

Марияна Георгиева, депутат от ДПС и бивш министър в правителството на Орешарски, преди три дни разкри допълнителни подробности от плана за ликвидиране на българския фолклор от страна на турските културни диверсанти. Госпожата, незнайно защо носеща титлата „професор” по синтаксис на българския език, разказа как шпионите на Анкара се ровят из научните разработки у нас и търсят доказателства за османския произход на нашето културно наследство.

Нормалното преливане и заимстване на текстове и мелодии в едно смесено общество, живяло пет века под сянката на турския ятаган, се използват най-активно за фалшифициране и изопачаване на националните ни културни традиции. И всичко това се прави в услуга на великоимперските амбиции на неоосманците в Анкара, мечтаещи да се завърнат триумфално в старите балкански вилаети.

„Бастуните” от ДПС, които подпират тази агресивна политика на Високата порта, отдавна са загубили чувството за мярка и елементарен човешки морал. Всяка тяхна проява в общественото пространство е поредният национален резил пред очите на учудващо търпеливите българи, за които мошениците на Местан са група веселяци, а не гьонсурати и опасни престъпници, застрашаващи не само конституционните права на християнското население, но и държавната сигурност на република България.