Центърът за подводни дейности и спасителни операции на Военноморските сили на САЩ се намира на място, което е също толкова неизвестно, колкото и името му – надолу след някогашния селски път в селския район на Панама Сити, понастоящем процъфтяващ курортен град в югозападната част на Флорида, на 70 мили южно от границата с Алабама. Комплексът на Центъра е също толкова необичаен, колкото и местоположението му – сива бетонна структура от времето след Втората световна война, с вид на професионална гимназия в западната част на Чикаго. Обществена пералня и училище по танци се намират от другата страна на сегашния четирилентов път.
От десетилетия Центърът обучава висококвалифицирани дълбоководни водолази, които някога са били разпределяни в американски военни части по целия свят и са способни да се гмуркат с технически средства, за да вършат както добри дела – използване на експлозиви С4 за почистване на пристанища и плажове от отломки и невзрвивени боеприпаси, така и лоши неща, като взривяване на чужди нефтени платформи, замърсяване на всмукателни клапани на подводни електроцентрали, разрушаване на шлюзове на важни корабни канали. Центърът в Панама Сити, който се гордее с втория по големина закрит плувен басейн в Америка, беше идеалното място за набиране на най-добрите и най-мълчаливите възпитаници на водолазното училище, които миналото лято успешно изпълниха това, за което бяха упълномощени, на 260 фута под повърхността на Балтийско море.
Два от тръбопроводите, известни като „Северен поток-1“, повече от десет години снабдяваха Германия и голяма част от Западна Европа с евтин руски природен газ. Втората двойка тръбопроводи, наречена „Северен поток-2“, е построена, но все още не е в експлоатация. Сега, когато руските войски се струпват на украинската граница и се очератва най-кървавата война в Европа от 1945 г. насам, президентът Джоузеф Байдън вижда в тръбопроводите средство, чрез което Владимир Путин може да използва природния газ за своите политически и териториални амбиции.
Потърсена за коментар, Адриен Уотсън, говорител на Белия дом, заяви в имейл:
„Това е лъжа и пълна измислица.“
Тами Торп, говорител на Централното разузнавателно управление, също пише:
„Това твърдение е изцяло и напълно невярно.“
Решението на Байдън да саботира тръбопровода дойде след повече от девет месеца строго секретни дебати из общността за национална сигурност във Вашингтон относно най-добрият начин за постигане на тази цел. През по-голямата част от това време въпросът беше не дали, а как да се осъществи тази мисия, без да бъде явно чия е отговорността.
Съществуваше важна бюрократична причина да се разчита на възпитаниците от Школата за водолази в Панама Сити. Водолазите бяха само от Военноморските сили, а не членове на американското Командване на специалните части, чиито тайни операции трябва да се докладват на Конгреса и предварително да се информират ръководствата на Сената и Камарата на предтсавителите – т.нар. банда на осемте. Администрацията на Байдън правеше всичко възможно да избегне изтичане на информация, тъй като планирането се извършваше в края на 2021 г. и през първите месеци на 2022 година.
Президентът Байдън и неговият външнополитически екип – съветникът по национална сигурност Джейк Съливан, държавният секретар Тони Блинкен и Виктория Нюланд, змаестник-държавен секретар по политическите въпроси – изразяваха гласно и последователно своята враждебност към двата газопровода, които вървяха паралелно един до друг в продължение на 750 мили под Балтийско море от две различни пристанища в североизточна Русия близо до естонската граница, след това покрай датския остров Борнхолм, и завършваха в северна Германия.
Директният маршрут, чрез който се заобикаляше необходимостта от транзит през Украйна, беше благоприятен за германската икономика, която се радваше на изобилие от евтин природен руски газ, достатъчен за работата на фабриките и отоплението на домовете, като същевременно позволяваше на германските дистрибутори да продават излишъците с печалба в цяла Западна Европа. Действия, които биха могли да бъдат проследени и свързани с администрацията на САЩ, биха били в нарушение на техните обещания да сведат до минимум прекия конфликт с Русия. Секретността беше от съществено значение.
Още от първите дни на „Северен поток-1“, Вашингтон и неговите анти-руски партньори от НАТО гледаха на този проект като на заплаха за Западното господство. Холдинговото дружество, което стои зад него, Nord Stream AG, е регистрирано в Швейцария през 2005 г. в партньорство с „Газпром“ – публично търгувана руска компания, която носи огромни печалби на акционерите и е доминирана от олигарси, за които се знае, че са в мрежата на Путин. „Газпром“ контролира 51% от дружеството, а четири европейски енергийни фирми – една във Франция, една в Нидерландия и две в Германия – си поделят останалите 49% от акциите и имат право да контролират продажбите надолу по веригата на евтиния природен газ на местни дистрибутори в Германия и Западна Европа. Печалбите на „Газпром“ се споделят с руското праивтелство, като през някои години приходите на държавата от нефт и природен газ се оценяват на 45% от годишния бюджет на Русия.
Политическите опасения на САЩ бяха реални. Сега Путин щеше да има допълнителен и много необходим съществен източник на приходи, а Германия и останалата част от Западна Европа щяха да станат зависими от евтиния природен газ, доставян от Русия, като същевременно щеше да намалее зависимостта на Европа от Америка. Всъщност се случи точно това. Много германци виждаха „Северен поток-1“ като част от изпълнението на прочутата теория на бившия канцлер Вили Бранд за Остполитик, която щеше да позволи на следвоенна Германия да възстанови себе си и други европейски страни, разрушени през Втората световна война, наред с други инициативи, като използва евтин руски газ за захранването на проспериращ западноевропейски пазар и търговска икономика.
Според НАТО и Вашингтон „Северен поток-1“ беше достатъчно опасен, но „Северен поток-2“, чието изграждане приключи през 2021 г., след одобрение от германските регулаторни органи, щеше да удвои количеството евтин газ, което да бъде на разположение на Германия и Западна Европа. Вторият газопровод също така щеше да осигури достатъчно газ за повече от 50% от годишното потребление на Германия. Напрежението между Русия и НАТО непрекъснато ескалираше, подкрепено от агресивната външна политика на администрацията на Байдън.
Съпротивата срещу „Северен поток-2“ се разпали в навечерието на встъпването в длъжност на Байдън през януари 2021 г., когато републиканците от Сената, водени от Тед Круз от Тексас, многократно повдигнаха въпроса за политическата заплаха от евтиния руски природен газ по време на изслушването за утвърждаване на Блинкен като държавен секретар. Сенатът, до този момент обединен, успешно беше приел закон, който, както Круз каза на Блинкен, „спря [газопровода] на място“. Германското правителство, оглавявано тогава от Ангела Меркел, щеше да окаже огромен политически и икономически начин за пускане в експлоатация на втория газопровод.
Ще се противопостави ли Байдън на германците? Блинкен каза „да“, но добави, че не е обсъждал конкретните виждания с бъдещия президент. „Знам твърдото му убеждение, че това е лоша идея – Северен поток 2“, каза той. „Знам, че той ще иска от нас да използваме всички средства за убеждаване, с които разполагаме, за да убедим нашите приятели и партньори, включително Германия, да не продължават напред с този проект.“
Няколко месеца по-късно, когато изграждането на втория тръбопровод наближаваше своя край, Байдън се задейства. През май същата година администрацията направи зашеметяващ обрат и отмени санкциите срещу Nord Stream AG, а служител на държавния департамент призна, че опитите за спиране на газопровода чрез санкции и дипломация „винаги са били неосъществими“. Зад кулисите се говореше, че служители на администрацията са призовали украинския президент Володимир Зеленски, който по това време бе изправен пред заплахата от руска инвазия, да не критикува този ход.
Последствията бяха незабавни. Републиканците в Сената, водени от Круз, обявиха незабавна блокада на всички външнополитически кандидатури на Байдън и забавиха приемането на законопроекта за годишния бюджет за отбрана с месеци, чак до есента. По-късно „Политико“ представи обрата на Байдън по отношение на втория руски газопровод като „единственото решение, което застраши програмата на Байдън дори повече от хаотичното изтегляне от Афганистан“.
Администрацията беше в затруднение, въпреки че получи отсрочка за кризата в средата на ноември, когато германските енергийни регулатори спряха одобрението на втория газопровод Северен поток 2. Цените на природния газ скочиха с 8% в рамките на няколко дни, на фона на растящите опасения в Германия и Европа, че спирането на газопровода и нарастващата възможност за война между Русия и Украйна ще доведат до много нежелана студена зима. За Вашингтон не беше ясно каква е позицията на Олаф Шолц, новоназначения канцлер на Германия. Месеци по-рано, след загубата в Афганистан, Шолц публично подкрепи призива на френския президент Еманюел Макрон за по-автономна външна европейска политика в реч в Прага, явно намеквайки за по-малка зависимост от Вашингтон и неговите непостоянни действия.
През цялото това време руските войски продължаваха зловещо да се струпват по границата с Украйна, а към края на декември повече от 100 000 войници бяха в готовност да нанесат удар от Беларус и Крим. Тревогата във Вашингтон растеше, като се имаше предвид и оценката на Блинкен, че броят на тези войски може да бъде „удвоен в кратък срок“.
Вниманието на администрацията отново беше насочено към Северен поток. Докато Европа оставаше зависима от тръбите за евтин природен газ, Вашингтон се страхуваше, че страни като Германия няма да са склонни да предоствят на Украйна парите и оръжията, необходими за победа над Русия.
Именно в този тревожен момент Байдън упълномощи Джейк Съливан да събере междуведомствена група, която да изготви план.
Трябваше да се обсъдят всички варианти. Но щеше да се появи само един.
Планирането
През декември 2021 г., два месеца преди първите руски танкове да навлязат в Украйна, Джейк Съливан свика заседание на новосформираната работна група – мъже и жени от Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, Държавния департамент, Министерството на финансите – и поиска препоръки как да се отговори на предстоящата инвазия на Путин.
Това щеше да бъде първата от поредица свръхсекретни срещи в охранявана стая на последния етаж на Old Executive Office Building в съседство с Белия дом, където се помещаваше и Консултативният съвет по външно разузнаване към президента. Последваха обичайните разговори, които в крайна сметка доведоха до решаващ предварителен въпрос: Препоръката, която групата ще изпрати към президента, трябва ли да бъде обратима, каквито са например още един транш санкции и валутни ограничения, или да бъде необратима – тоест кинетични действия, които не могат да бъдат отменени?
Според източника, пряко запознат с процеса, на участниците е станало ясно, че Съливан е възнамерявал групата да изготви план за унищожаването на двата газопровода „Северен поток“ и че по този начин е изпълнявал желанието на президента.
Виктория Нюланд, Антъни Блинкен и Джейк Съливан.
По време на следващите няколко срещи участниците обсъждат вариантите за атака. Военноморските сили предлагат да се използва новопостъпила в експлоатация подводница за директна атака на газопровода. Военновъздушните сили обсъждат възможността за пускане на бомби със закъснителни взриватели, които биха могли да бъдат задействани дистанционно. От ЦРУ заявяват, че каквото и да се направи, то трябва да бъде тайно. Всички участници разбират какъв е залогът. „Това не са детски неща“, казва източникът. Ако атаката може да се проследи до Съединените щати, „това е акт на война.“
По това време ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, умерен бивш посланик в Русия, който е работил като заместник-държавен секретар в администрацията на Обама. Бърнс бързо упълномощава работна група на Управлението, чиито ad hoc членове включват – по случайност – човек, който е запознат с възможностите на дълбоководните водолази на Военноморските сили в Панама. През следващите няколко седмици членовете на работната група на ЦРУ започват да разработват план за секретна операция, при която ще бъдат използвани дълбоководни водолази за предизвикване на експлозия на газопровода.
Подобно нещо е правено и преди. През 1971 г. американската разузнавателна общност научава от все още неразкрити източници, че две важни части на руския военноморски флот комуникират чрез подводен кабел, заровен в Охотско море, на далекоизточното крайбрежие на Русия. Кабелът свързвал регионалното командване на военноморските сили с централата на континента във Владивосток.
Някъде в района на Вашингтон, под дълбоко прикритие е сформиран подбран екип от оперативни работници на Централното разузнавателно управление и Агенцията за национална сигурност, които разработват план с помощта на водолази от ВМС, включващ модифицирани подводници и дълбоководен спасителен автомобил и след множество опити и грешки успяват да открият руския кабел. Водолазите поставят на кабела сложно подслушвателно устройство, което успешно прихваща руския трафик и го записва на записваща система.
Агенцията за национална сигурност научава, че висши руски военноморски офицери, убедени в сигурността на комуникационната си връзка, разговарят със свои колеги без криптиране. Записващото устройство и лентата му трябвало да се подменят всеки месец и проектът се развива весело в продължение на десет години, докато не бива компрометиран от 44-годишен цивилен техник на Агенцията, на име Роналд Пелтън, който владее свободно руски език. През 1985 г. Пелтън е предаден от руски дезертьор и е осъден на затвор. Руснаците му плащат само 5000 долара за разкриване на информацията, както и 35 000 долара за други предоставени от него оперативни данни, които никога не са били публикувани.
Тази успешна подводна операция с кодово име „Айви Белс“ е била новаторска и рискована за времето си и е донесла безценни сведения за намеренията и планирането на руския флот.
Въпреки това, междуведомствената група първоначално е скептично настроена към ентусиазма на ЦРУ за тайна дълбоководна атака. Има твърде много въпроси без отговор. Водите на Балтийско море се патрулират усилено от руския флот и няма петролни платформи, които да се използват за прикритие на водолазна операция. Ще трябва ли водолазите да ходят в Естония, точно от другата страна на границата с руските докове за зареждане на природен газ, за да тренират за мисията? На Агенцията е обяснено: „Това ще бъде пълно фиаско“.
По време на „цялата тази интрига“, казва източникът, „някои служители от ЦРУ и Държавния департамент казват, „Не правете това. Това е глупаво и ще бъде политически кошмар, ако излезе наяве.“
Въпреки това в началото на 2022 г. работната група на ЦРУ докладва на междуведомствената група на Съливан: „Имаме начин да взривим тръбопроводите.“
Това, което последва, беше зашеметяващо. На 7 февруари, по-малко от три седмици преди видимо неизбежното руско нахлуване в Украйна, Байдън се срещна в кабинета си в Белия дом с германския канцлер Олаф Шолц, който, след известно колебание, вече беше твърдо в американския отбор. На последвалия брифинг за пресата Байдън демонстративно заяви: „Ако Русия нахлуе…, вече няма да има Северен поток 2. Ние ще сложим край на този проект.“
Двайсет дни по-рано заместник-министър Нюланд беше отправила същото по смисъл послание на брифинг на Държавния департамент, което бе слабо отразено в пресата. „Искам да ви кажа много ясно днес“, каза тя в отговор на въпрос, „Ако Русия нахлуе в Украйна, по един или друг начин „Северен поток-2“ няма да се придвижи напред.“
Няколко от лицата, участващи в планирането на мисията за тръбопровода, са разтревожени от тези изявления, тъй като ги смятат за косвени препратки към саботажа.
„Беше все едно да поставим атомна бомба в Токио и да кажем, че ще я взривим.“, казва източникът. „Планът предвиждаше възможностите да бъдат изпълнени след инвазията и да не се афишират публично. Байдън просто не го е разбрал, или го е игнорирал.“
Недискретността на Байдън и Нюланд, ако е била такава, може да е разочаровала някои от планиращите. Но това създава и възможност. Според източника, някои от висшите служители на ЦРУ преценяват, че „взривяването на газопровода вече не може да се счита за таен вариант, защото президентът току-що обяви, че знаем как да го направим.“
Планът за взривяването на „Северен поток“ 1 и 2 внезапно е понижен от секретна операция, за която е необходимо да бъде информиран Конгресът, до операция, която се счита за строго секретна разузнавателна операция с военна подкрепа от страна на САЩ. Съгласно закона, обясни източникът, „вече нямаше правно изискване да се докладва на Конгреса за операцията. Всичко, което трябваше да се направи сега, е просто да я извършат, но тя все още трябваше да бъде секретна. Руснаците имат превъзходно наблюдение в Балтийско море.“
Членовете на работната група на Агенцията за национална сигурност нямат пряк контакт с Белия дом и нямат търпение да разберат дали президентът има предвид това, което е казал – т.е. дали мисията вече подлежи на изпълнение. Източникът си спомня: „Бил Бърнс се връща и казва: Направете го.“
Норвежките военноморски сили бързо намират подходящото място, в плитчините на няколко мили от датския остров Борнхолм…
Операцията
Норвегия е идеалното място за провеждане на мисията.
През последните няколко години на криза между Изтока и Запада американската армия значително разшири присъствието си в Норвегия, чиято западна граница се простира на 1400 мили покрай северната част на Атлантическия океан и се слива с Русия над Северния полярен кръг. Пентагонът създаде високоплатени работни места и договори, на фона на няколко местни противоречия, като инвестира стотици милиони долари за модернизиране и разширяване на съоръженията на американските военноморски и военновъздушни сили в Норвегия. Новите дейности включваха най-вече усъвършенстван радар, със синтетична апертура, далеч на север, който можеше да проникне дълбоко в Русия и беше пуснат в действие точно в момента, когато американското разузнаване загуби достъп до редица обекти за подслушване на далечни разстояния в Китай.
Наскоро обновената американска база за подводници, която беше в процес на изграждане от години, започна да функционира и сега повече американски подводници можеха да работят в тясно сътрудничество с норвежките си колеги, за да наблюдават и шпионират голям руски ядрен редут на 250 мили на изток, на полуостров Кола. Америка също така значително разшири норвежката военновъздушна база в северната част на страната и достави на норвежките военновъздушни сили флотилия от патрулни самолети P8 Poseidon, произведени от Boeing, за да подсили далечното шпиониране на Русия.
В замяна на това норвежкото правителство през ноември миналата година прие Допълнително споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (SDCA), с което разгневи либералите и някои умерени депутати в своя парламент. Съгласно новото споразумение правната система на САЩ ще има юрисдикция в определени „договорени райони“ на север над американски войници, обвинени в престъпления извън базата, както и над норвежки граждани, които са обвинени или заподозрени, че пречат на работата в базата.
Норвегия е сред първите страни, подписали договора за НАТО през 1949 г. в началото на Студената война. Днес върховен главнокомандващ на НАТО е Йенс Столтенберг, убеден антикомунист, който в продължение на осем години е министър-председател на Норвегия, преди да заеме високия пост в НАТО с американска подкрепа през 2014 година. Той е привърженик на крайно твърдия подход във всичко спрямо Путин и Русия и си сътрудничи с американското разузнаване още от времето на Виетнамската война. Оттогава и до сега му се гласува пълно доверие. „Той е ръкавицата, която пасва на американската ръка“, казва източникът.
Планиращите във Вашингтон знаят, че трябва да отидат в Норвегия. „Те ненавиждаха руснаците, а норвежкият флот беше пълен с превъзходни моряци и водолази, които имаха опит от поколения в изключително печелившите дълбоководни проучвания за нефт и газ“, разказва източникът. Освен това ня тях може да се вярва, че ще запазят мисията в тайна. (Възможно е норвежците да са имали и други интереси. Разрушаването на Северен поток – ако американците успеят да го осъществят – би позволило на Норвегия да продава значително повече собствен природен газ на Европа.)
Някъде през март няколко членове на екипа отлитат за Норвегия, за да се срещнат с норвежките тайни служби и военноморските сили. Един от ключовите въпроси е точно къде в Балтийско море е най-подходящото място за поставяне на експлозивите. „Северен поток“ 1 и 2, всеки с по два комплекта тръбопроводи, бяха отдалечени един от друг с малко повече от миля в по-голямата част от трасето до стигането им в пристанището Грайсвалд в крайния североизток на Германия.
Норвежките военноморски сили бързо намират подходящото място – в плитките води на Балтийско море, на няколко мили от датския остров Борнхолм.
Тръбопроводите са разположени на повече от една миля един от друг по морското дъно на дълбочина от само 260 фута. Това би било в обсега на водолазите, които, действайки от норвежки миноловец клас „Алта“, щяха да се гмурнат със смес от кислород, азот и хелий в резервоарите си и да поставят оформени заряди С4 върху четирите тръбопровода с бетонни защитни покрития. Това щеше да бъде досадна, трудоемка и опасна работа, но водите край Борнхолм имат и друго предимство – няма големи приливни течения, които биха направили задачата на водолазите много по-трудна.
След кратко проучване, американците са готови.
В този момент в играта отново се включва неясната група за дълбоководно гмуркане на Военноморските сили в Панама Сити. Дълбоководните школи от Панама Сити, чиито курсисти участваха в „Айви Белс“ са смятани за нежелана тиня от елитните възпитаници на Военноморската академия в Анаполис, за които най-често е предначертана славата на тюлени, пилоти на изтребители или подводничари. Ако някой трябва да стане „черна обувка“- тоест член на по-малко престижното командване на надводни кораби, винаги получава служба поне на разрушител, крайцер или кораб-амфибия. Най-малко бяскава от всички е минната сфера. Нейните водолази никога не се появяват в холивудските филми или на кориците на популярните списания.
„Най-добрите водолази с квалификация за дълбоководно гмуркане са тясна общност и само най-добрите от тях бяха подбрани за операцията и им бе казано да се подготвят да бъдат извикани в ЦРУ във Вашингтон“, разказва източникът.
Норвежците и американците вече имат мястото и оперативните работници, но има и друго пристеснение – всяка необичайна подводна дейност във водите край Борнхолм би могла да привлече вниманието на шведския или датския флот, които биха могли да съобщят за нея.
Дания също е една от първите страни, подписали договора за НАТО и е известна в разузнавателната общност със специалните си връзки с Обединеното кралство. Швеция беше подала молба за членство в НАТО и беше демонстрирала големи умения в управлението на своите подводни звукови и магнитни сензорни системи, които успешно проследяват руските подводници, които понякога се появяват в отдалечените води на шведския архипелаг и са принудени да излязат на повърхността.
Норвежците се присъединяват към мисията на американците, настоявайки, че някои висши служители в Дания и Швеция трябва да бъдат информирани в общи линии за евентуална водолазна дейност в района. Така висшестоящ служител би могъл да се намеси и да не допусне докладване по веригата на командването и по този начин изолира операцията по тръбопровода. „Това, което им е било казано, и това, което са знаели, умишлено са се различавали“, каза ми източникът. (Норвежкото посолство, помолено да коментира тази история, не отговори.)
Норвежците са ключови за решаването и на други пречки. Знае се, че руският флот разполага с технология за наблюдение, способна да забелязва и задейства подводни мини. Американските взривни устройства трябва да бъдат замаскирани по начин, който да изглежда за руската система като част от естествения фон – нещо, което изисква адаптиране към специфичната соленост на водата. Норвежците имат решение.
Норвежците имат решение и на ключовия въпрос кога да се проведе операцията. През последните 21 години всяка година през юни американският Шести флот, чийто флагмански кораб е базиран в Гаета, Италия, южно от Рим, спонсорира голямо учение на НАТО в Балтийско море, в което участват десетки съюзнически кораби от целия регион. Настоящото учение, което трябва да се проведе през юни, ще дъбе известно като Baltic Operations 22 или BALTOPS 22. Норвежците предлагат това да бъде идеалното прикритие за поставяне на мините.
Американците осигуряват един жизненоважен елемент – те убеждават организаторите от Шести флот да добавят към програмата упражнения за научноизследователска и развойна дейност. Учението, както е оповестено от ВМС, включва Шести флот в сътрудничество с „изследователските военни центрове“ на ВМС. Учението на море ще се проведе край бреговете на остров Борнхолм и ще включва екипи от водолази на НАТО, които ще поставят мини, а състезаващите се екипи ще използват най-новите подводни технологии, за да ги открият и унищожат.
Това е едновременно полезно упражнение и гениално прикритие. Момчетата от Панама Сити щяха да си свършат работата и експлозивите С4 щяха да бъдат на мястото си до края на BALTOPS 22, като към тях щеше да бъде прикрепен 48-часов таймер. Всички американци и норвежци вече щяха да са изчезнали още преди първата експлозия.
Дните се отброяват. „Часовникът тиктакаше, а ние бяхме близо до изпълнението на мисията“, разказва източникът.
И тогава, Вашингтон размисля. Бомбите все пак щяха да бъдат заложени по време на BALTOPS, но Белият дом се притесняваше, че двудневният срок за взривяването им ще е твърде близо до края на учението и ще стане ясно, че Америка е участвала.
Вместо това, Белият дом има ново искане: „Могат ли момчетата на терен да измислят някакъв начин да взривят тръбопроводите по-късно по команда?“
Някои членове на организационния екип са ядосани и разочаровани от привидната нерешителност на президента. Водолазите от Панама Сити многократно са тренирали поставянето на С4 върху тръбопроводите, както би станало по време на BALTOPS, но сега екипът в Норвегия трябва да измисли начин Байдън да получи това, което иска – възможността да издаде заповед за успешно изпълнение в избран от него момент.
Задаването на произволна промяна в последния момент е нещо, с което ЦРУ е свикнало да се справя. Но то също така поднови опасенията на някои фигури относно необходимостта и законността на цялата операция.
Тайните заповеди на президента напомнят и за дилемата на ЦРУ от времето на Виетнамската война, когато президентът Джонсън, изправен пред нарастващите настроения срещу войната, нарежда на Управлението да наруши устава си – който изрично забранява дейности на територията на Америка – като шпионира антивоенни лидери, за да установи дали те са контролирани от комунистическа Русия.
В крайна сметка Управлението се съгласява и през 70-те години на 20 векстава ясно колко далеч са били готови да стигнат. След скандалите „Уотъргейт“ последваха вестникарски разкрития за шпионирането на американски граждани от страна на Управлението, за участието му в убийства на чуждестранни лидери и за подкопаването на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде.
Тези разкрития доведоха до драматична поредица от изслушвания в Сената в средата на 70те години на миналия век, водени от Франк Чърч от Айдахо, по време на които стана ясно, че Ричрд Хелмс, тогавашният директор на ЦРУ, е смятал, че е длъжен да прави това, което президентът иска, дори това да означава нарушаване на закона.
В непубликувани показания при закрити врати Хелмс с огорчение обяснява, че „имаш почти Непорочно зачатие, когато правиш нещо“ по тайна заповед от президента. „Независимо дали е правилно или грешно да го имаш, ЦРУ работи по различни от всяка друга част на правителството правила и основни положения.“ По същество той обясни на Сенаторите, че като ръководител на ЦРУ е смятал, че работи за Короната, а не за Конституцията.
Американците, работещи в Норвегия, оперират при същата динамика и прилежно започват работа по новия проблем – как да детонират дистанционно експлозивите С4 по заповед на Байдън. Задачата е много по-сожна, отколкото тези във Вашингтон разбират. Екипът в Норвегия няма как да знае кога президентът ще натисне бутона. Дали това ще стане след няколко седмици, след много месеци, след половин година или по-дълго?
С4, прикрепен към тръбопроводите, щеше да бъде задействан от сонарен буй, спуснат от самолет в кратки срокове, но процедурата предвижда най-модерната технология за обработка на сигнали. Веднъж поставени, устройствата за отложено задействане, прикрепени към всеки от четирите тръбопровода, биха могли да бъдат задействани случайно от сложната смесица от фонови шумове в силно натовареното Балтийско море – от близки и далечни кораби, подводни сондажи, сеизмични събития, вълни и дори морски обитатели. За да се избегне това, сонарният буй, след като бъде поставен на мястото му, ще излъчва поредица от уникални нискочестотни звуци, подобни на тези, издавани от флейта или пиано, които ще бъдат разпознавани от таймера, като след предварително зададени часове закъснение той ще задейства експлозивите. („Искате сигнал, който да е достатъчно устойчив, така че никой друг сигнал да не може случайно да изпрати импулс, който да детонира експлозивите“, ми каза д-р Теодор Постол, почетен професор по наука, технологии и политика на националната сигурност в Масачузетския технологичен институт. Постол, който е работил като научен съветник на началника на военноморските операции на Пентагона, заяви, че проблемът, пред който е изправена групата в Норвегия заради забавянето на Байдън, е въпрос на случайност. „Колкото по-дълго експлозивите са във водата, толкова по-голям е рискът от случаен сигнал, който да задейства бомбите.“)
На 26 септември 2022 г. самолет за наблюдение Р8 на норвежките военноморски сили извършва на пръв поглед рутинен полет и пуска сонарния буй. Сигналът се разпространява под водата, първо до „Северен поток-2“, а след това и до „Северен поток-1“. Няколко часа по-късно мощните експлозиви С4 са задействани и три от четирите тръбопровода бяха извадени от експлоатация. В рамките на няколко минути басейни с метан, останал в разбитите тръби, можеха да се забележат по повърхността на водата, а светът научи, че се е случило нещо необратимо.
Отзвук
Непосредствено след взривяването на тръбопровода американските медии го отразяват като неразгадана мистерия. Русия многократно беше посочвана като вероятен виновник, като тази версия беше подхранвана от добре пресметнати изтичания на информация от Белия дом, но без да се посочи ясен мотив за подобен акт на авто-саботаж, освен простото отмъщение. Няколко месеца по-късно, когато стана ясно, че руските власти тихомълком са получавали оценки за разходите по ремонта на тръбопроводите, „Ню Йорк Таймс“ описа новината като „усложняваща теориите относно извършителя“ на атаката. Нито един от големите американски вестници не се задълбочи над по-ранните заплахи към тръбопроводите, отправяни от Байдън и заместник-държавния секретар Нюланд.
И въпреки че така и не стана ясно защо Русия би се опитала да унищожи собствения си доходоносен газопровод, по-красноречива обосновка за действията на президента дойде от държавния секретар Блинкен. Запитан на пресконференция през септември миналата година за последиците от задълбочаващата се енергийна криза в Западна Европа, Блинкен определи момента като потенциално добър:
„Това е огромна възможност веднъж завинаги да премахнем зависимостта от руската енергия и по този начин да отнемем възможността на Владимир Путин да използва енергията като оръжие за осъществяване на имперските си планове. Това е много важно и предлага огромни стратегически възможности за следващите години, но междувременно сме решени да направим всичко възможно, за да се уверим, че последиците от всичко това няма да бъдат понесени от гражданите в нашите страни или, в този смисъл, по света.“
Неотдавна Виктория Нюланд изрази задоволство от отпадането на най-новия газопровод. В края на януари, свидетелствайки по време на изслушване пред сенатската Комисия по външни отношения, тя каза на сенатор Тед Круз: „Подобно на Вас, и аз мисля, и съм доволна, както и администрацията е много доволна от факта, че Северен поток 2 вече е, както обичате да казвате, парче метал на дъното на морето.“
Източникът имаше много по-непринудено мнение за решението на Байдън да саботира повече от 1500 мили тръбопровод на Газпром с наближаването на зимата. Думите му за президента бяха: „Е, трябва да принзая, че човекът има чифт топки. Той каза, че ще го направи, и го направи.“
Запитан защо според него руснаците не са успели да реагират, той отговори цинично: „Може би искат да имат възможността да направят същите неща, които направиха САЩ.“
„Това беше прекрасна история под прикритие.“, продължи той. „Зад нея беше цяла тайна операция, с експерти, поставени на място и оборудване, работещо по таен сигнал.“
„Единственият недостатък беше решението да се изпълни.“
Източник: seymourhersh.substack.com
Превод за „Гласове“ Екатерина Грънчарова
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
