Денят е неделя, 29 януари 2017 г. Предаването 120 минути по bTV. Говори Иван Йорданов Костов. Разсъжденията са по хоризонтала и вертикала: “Не, не бих предложил референдум с безгрижието, с което беше предложен. Допитването може да доведе тоталитарна държава в България, както доведе авторитарна държава в Турция. Ваймарският синдром се задейства в Турция. Народът, поставен в условия на пряка демокрация, когато не е ясно какво избира, може да избере тоталитарен режим“. Водещият Светослав Иванов мига и попива вселенската мъдрост, все едно е Нютон, а Костов му е запратил ябълка. Журналисти, които дълги години поради платена или безплатна еротика са целували ръката на Командира, а после и на наместниците Му,  пишат: “Костов: С пряка демокрация може да се върне тоталитарната държава”, “Референдумът може да роди български Ердоган”.

Годината е 2010-а. На ВМРО им е щукнало да искат референдум за присъединяването на Турция към ЕС. Срещат се с ДСБ. Пред журналисти в парламента става и говори един човек. Той казва следното: “И ние настояваме за референдум. Ще предложим точка в дневния ред на парламента, в която ще се запише, че когато страните-членки подпишат договора за присъединяване на Турция, позицията на българското правителство ще се приеме само след референдум сред българските граждани“. Тази човек пак се казва Иван Йорданов Костов. Лидерът на ВМРО Каракачанов е толкова радостен, че тръгва към него и само коремът му пречи да го прегърне. Годината е 2006-а. “Позицията на българското правителство трябва да се приеме след организирането на референдум сред българските граждани”, казва от трибуната на парламента не кой да е, а отново Иван Йорданов Костов. Същият, който сега смята, че допитванията могат да произвеждат Ердогани по света и у нас, а народът не знае какво избира, тогава смята, че народът знае какво избира и референдумите не раждат Ердогани.

2011 г., месец март. Управлява първото правителство на Бойко Борисов, в страната е скука. “Бъдещето на АЕЦ „Белене“ трябва да се реши след референдум. Само при такъв референдум българските граждани ще преценят убедителността и силата на аргументите на противниците и привържениците на проекта. Трябва да изясним в дискусия причините за ядрените катастрофи”, казва един човек. Пак е на парламентарната трибуна. Пак се казва Иван Йорданов Костов. Месец по-късно президентът Георги Първанов предлага същия референдум – за АЕЦ “Белене”. “Категорично против сме, такъв референдум не може да има”, казва един човек. Знаете го кой е – Иван Йорданов Костов. Никакво “изясняване на причините за катастрофи” не играе вече – против е.  Мотивът му е, че Първанов иска допитването да е заедно с президентските и местни избори наесен. “Не, това ще изкриви резултатите от вотовете”, обяснява Костов.

Година по-късно Бойко Борисов решава да разсее скуката в държавата. Тръгва да организира пропадналия през 2011 г. референдум. “Ако е истина, ще атакуваме референдума в Конституционния съд”, казва Иван Йорданов Костов. След препирни в парламента думичката “Белене” отпада от въпроса, но референдум има – провежда се в началото на 2013 г. Иван Йорданов Костов пак е против, макар датата да не съвпада с никакви избори. Костов толкова много е срещу допитването, че… не пропуска да се включи – агитирайки против. ДСБ регистрира и инициативен комитет за целта. “Бойкот на референдума е “Да” в полза на АЕЦ”, гласи девизът на кампанията. Тъмносините не се щадят – обикалят страната, снимат телевизионни клипове. Интересната подробност е, че истински бойкот би бил безплатен. Бойкот чрез агитиране обаче носи парички от спонсори.

Годината е 2008-а. През януари тройната коалиция  подписва с Русия споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“. “Ако някой иска да прави такива неща, първо да пита българските избиратели с референдум”, казва един човек. Няма нужда да казваме кой е, нали? А през същата година ДСБ горещо се включва и в подкрепа на местните референдуми срещу тръбопровода “Бургас-Александруполис”.

Това е същият този Иван Йорданов Костов, който днес смята, че референдумите раждат чудовища. Ти, бай Ваньо, нали беше за пряката демокрация? Един път си за, друг път  против – не си ахмак ти, не си…

Свилен Костов