Добре пазена тайна е, че “Газпром” е сложил ръка върху ключовите газови кранчета по границите на най-слабата страна членка на ЕС – България. Разследване на EURACTIV България разкрива този заговор.

Докато европейските институции си мислят, че са създали добри правила за либерализация в енергетиката и конкурентен газов пазар, “Газпром” намери начин да влезе в играта с белязани карти, като овладее България и Балканите. Продължението на руския газопровод “Турски поток“ през територията на България, наречено „Балкански поток“, а после преименувано от премиера Бойко Борисов като разширение на националната газопреносна мрежа, е само върхът на айсберга, забелязан от САЩ.

Под носа на ЕК и наглед сякаш изцяло по правилата на либерализацията на пазара Газпром превзе най-важните гранични точки на българските транзитни газопроводи, без да е необходимо да плаща милиарди евро за строителство и без да придобива собственост върху тръбите.

Милиардите за “Балкански поток“ ги дава България, а превземането е станало чрез дългосрочни договори на Газпром с българския държавен оператор “Булгаргрансгаз” за резервиране на почти всички гранични капацитети, става ясно от данни на Европейската мрежа на газовите оператори (ENTSO-G).

Почти 100% от синьото гориво в страната се внася. Вносът и износът, цялата търговска циркулация на природния газ зависи от капацитета на входно-изходните точки по трансграничните газопроводи на България. Те са седем. Преглед на резервираните досега дългосрочни капацитети показва, че “Газпром” вече е сложил ръка върху всички ключови изходи на страната по стратегическото южно направление към Турция, Гърция и Македония, както и на запад към Сърбия.

Как се движи руският газ в България?

До края на 2019 г. Газпром доставяше синьото гориво по така нареченото южно направление в Европа през Украйна и Румъния за България, Турция, Гърция и Македония.

От 1 януари 2020 г. транзитът беше пренасочен през Турция по втората тръба на новоизградения “Турски поток“. Старото трасе през Украйна вече не се използва, но “Газпром” продължава да държи капацитета му. Продължава да държи и входа на системата на Негру Вода II и III, както и изхода на българо-турската граница Странджа I – Малкочлар.

По новия маршрут горивото от “Газпром” влиза през българо-турската граница на вход Странджа II – Малкочлар, който свързва руската тръба на “Турски поток“ с българската национална газопреносна мрежа. Капацитетът е резервиран над 90% от Газпром и свързаната с него швейцарска компания МЕТ дългосрочно до 2039 г. Всъщност в случая дори процентите нямат значение, тъй като физически тази тръба няма връзка с никоя друга – газът в нея пристига директно от руската компресорна станция край Анапа на северния бряг на Черно море. Физически друг няма достъп до този газов вход.

След като влезе в България, движението на руския газ продължава. Една част отива към националната газопреносна мрежа на България за вътрешните нужди на страната, а останалата част продължавва транзитно към Гърция и Македония. С изграждането на “Балкански поток“ като продължение на „Турски поток“ в страната руският газ ще поеме по ново направление на запад към Сърбия.

Игра на думи

Експерти вече изразиха недоумението си от преименуването на „Балкански поток“ като „развитие на националната газопреносна мрежа на България“, тъй като проектът представлява де факто типичен транзитен газопровод. По него не са предвидени никакви отколонения към вътрешната газопреносна мрежа на “Буллгартрансгаз” в така нуждаещия се от газификация Северозападен регион на България.

Ако „Балкански поток“ се правеше в интерес на България, националната газопреносна мрежа трябваше да бъде разгърната с много разклонения, за да достигне до колкото се може повече населени места и потенциални консуматори на газ в Северна България. “Булгартнасгаз” обаче прави точно обратното: инвестира в един газов поток, в една транзитна тръба, която е изцяло в услуга на “Газпром” като продължение на неговия “Турски поток“ и в ущърб на българската държава.

На запад продължението на „Турски поток“ излиза от България при Зайчар, където “Газпром Експорт” и близки до него компании държат 80% от капацитета.

На югозапад руският газ стига до Македония на изход Кюстендил – Жидилово. Там отново “Газпром” държи 100% от капацитета за износ. На юг “Газпром” доставя на Гърция и е резервирал близо 100% от капацитета на изхода Кулата – Сидирокастро.

Почти изцяло свободна е оставена граничната точка на българо-румънската газова връзка при Русе – Гюргево, но тя е с незначителен капацитет. Но и да се изнася газ за Румъния, която е производител, не може да бъде икономически приоритет.

По същата причина е свободен и почти целият капацитет на другия българо-румънски пункт Негру Вода I – Кардам.

Така се оказва, че единствените възможности за свободен износ на неруски природен газ през България са на север към Румъния и евентуално на малки количества към Украйна по старото транзитно трасе през Негру Вода I, откъдето  руският газ пристигаше в миналото.

Така в тишината на търговете на държавния оператор “Булгартрансгаз” – “Газпром” си напазарува ключовите кранове в България.

В условията на тази тотална блокада на изходните капацитети за “Газпром” вече е много лесно да превземе целия пазар на България. Няма никакъв шанс любимият на премиера Бойко Борисов газов хъб „Балкан“ да заработи като “европейски хъб“, докато всички изходи на газа от страната на юг към Турция, Гърция и Македония са блокирани.

Последиците от това за целия европейски газов пазар са тежки. Турция и Македония вече физически са изолирани от европейската газова перспектива. Гърция ще бъде препълнена с газ от Южния газов коридор и от терминалите за втечнен газ, но е изолирана от циркулацията на потоците през България. “Газпром” вече държи цялото така наречено Южно направление.

Според някои експерти моментът на осъзнаването ще настъпи, когато „Балканският поток“ бъде пуснат в експлоатация и се види, че в нарушение на Европейската газова директива Газпром държи повече от 50% от капацитета му.

За кого са загубите?

Ако се опитаме да разчетем някои послания, ще се досетим защо България се е съгласила на този модел. Става дума, без съмнение, за ангажименти, поети в конфиденциален порядък. На съвместен брифинг с премиера Бойко Борисов през 2018 г. президентът на Русия Владимир Путин отбеляза: „Неустойката (заради спирането на „Южен поток“ – б. а.) плати „Газпром“. Общите загуби на „Газпром“ във връзка с отказа от „Южен поток“ са около 800 млн. евро. Записано е в загубите“.

Това, че е записано в загубите, не означава, че е опростено на България. Експерти, които пожелаха да останат анонимни казаха, че начинът да се плати този дълг е газопроводът „Балкански поток“, който се финансира с парите на българската страна, строи се от руски и белоруски фирми и щом стане готов, ще може да блокира в полза на “Газпром” газовия пазар в България и на Балканите.

Георги Готев, euractiv