Първо партньорите от сглобката му набиват канчето на Радев, поставят го в ъгъла, след това излиза Борисов и се обявява против импийчмънт на Румен Радев. Като нежно го поплясква: „За импийчмънт е абсурдно да се говори за човек, който е пряко избран от народа!“. Просто Борисов ги върти всичките на малкия си пръст. Включително колегите му от ДПС-то, които също се считат за много опитни играчи.

В политиката няма приятелства. Има партньорства между архиврагове. И тези партньорства често се променят ситуационно. Наставникът на Кирето, татко Петко, не е способен да надхитри сам онези хищници. Киро и Асен прибират по някоя троха, за да не пищят и да не вдигат скандали временно. Но шишът, на който ще ги опекат, е поставен вече и се върти. Скоро на Борисов ще му се наложи да смени и тези свои колеги, ако успее да предвиди тенденцията, която се задава. Много бунтове и протести има в Европа, очертава се друг вид европарламент с други решения. За България ще се води битка за влияние и през Турция.

През степента на регионално проникване на Турция ще се повлече възможност за присъствие и действие на конкретна геополитическа сила. Турция е максимално способна да се възползва от тази своя посредническа роля, която й дава редица предимства и дори й отваря врати за бъдещето. А ние сме максимално неспособни за каквато и да е оценка на ситуацията, за прогноза, действие и пр. Радев и кабинетите му вече показаха как точно може да се направи това проникване през Турция. Не знам що за генерал е този, но националната сигурност му е като цитат от Дядо Горио, бла-бла и нещо такова за низости.

Този могат да го изпързалят по всички възможни начини. Около него е пълно с гълъби и катамарани, които го съветват дали ще вали, да си вземе ли чадър днес и пр.

В Балканският клъстер ние сме най-глупавите. То само с ганьовско и копринковско потупване по гърдите „Болгар! Болгар!“ не се прави политика. Трябва и да си чел някоя книга, ама не само „Величие и падение на куртизанките“. И аз много обичах Балзак като ученичка. Великолепен писател! Един от тези, които формират базовите знания за човешките инстинкти, привички, отношения. Но не и за геополитиката, националната сигурност, хибридните войни, Балканите и турската външнополитическа стратегия. Любимите сюжети на Балзак са любовните драми, разбира се. Но също и живописния типаж на провинциалния скъперник, обогатил се в резултат на спекулации. На безделника, който прахосва времето и битието си с апломб. На дребните съществувания, които нямат ширина на погледа напред, за да видят, а какво щеше да се случи, ако Копринков не беше Копринков, а Киро и Асен не бяха открити като „гениални“ именно от Радев…

*Коментарът е на политическия анализатор Калина Андролова от фейсбук