България се готви да поиска да не изпълнява части от Конвенцията за защита правата на човека заради коронавирусната пандемия. Това се разбра неотдавна от изказване на правосъдния министър Данаил Кирилов. Той първо представи т.нар. дерогация като отрязване на пътя за жалби до съда в Страсбург. После от министерството обясниха, че това не е така. И че става дума за правото на придвижване и сдружаване, които ще бъдат засегнати от мерките срещу заразата. Кирилов освен това прехвърли топката към външния министър Екатерина Захариева, която да реши дали и как да придвижи искането до Страсбург. „Докато не излезе законът, не можем да вземем окончателно решение, но и да поискаме, дерогацията няма да е безкрайна и няма да ограничи още повече правата. Това не значи, че ще има преследване и вкарване в затвора без съд и присъда. Не сме избързали, не сме го направили“, обясни тя.

През последните години България е една от най-често съдените и осъжданите страни в Страсбург по жалби за нарушаване на човешки права. Затова и намеренията на властите да прекъснат изпълнението на конвенцията няма как да не предизвикат подозрения. Въпреки всичките им клетви, че го правят точно в името на правата на хората. Защото ако ограничаването на придвижването звучи логично, то проследяването на телефони без съдебна санкция, е доста спорна мярка.

Чл. 15 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвижда че “по време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията”, държавите имат право да предприемат действия, освобождаващи ги от изпълнението на задълженията им по конвенцията, но “строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите” им задължения по международното право. Не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2 (право на живот), освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7 – забрана за изтезания, робство и неналагане на наказание без закон.

Кои държави са се възползвали от процедурата

От съда в Страсбург съобщават, че в контекста на здравната криза, породена от COVID-19, Латвия, Румъния, Армения, Молдова и Естония вече са го уведомили за решението си да се възползват от чл. 15.

Досега по други причини от процедурата са се възползвали Албания, Армения, Франция, Грузия, Гърция, Ирландия, Турция и Великобритания. Като четири държави е трябвало допълнително да оправдаят мерките си – Гърция, Ирландия, Великобритания и Турция, допълва съдът.

Съдът в Страсбург обаче няма да спре да разглежда българските жалби. Но когато го прави, ще трябва да отговори дали държавата е злоупотребила и е прекрачила границите, когато е ограничавала дадени права. Адвокат Михаил Екимджиев, който има богата практика по дела в Страсбург, обясни пред „Сега“, че през призмата на всяка конкретна жалба, индивидуална или междудържавна, съдът преценява дали и доколко мерките, свързани с дерогациите, са необходими, пропорционални и съответстват на причините за обявеното извънредно положение.

От съда подчертават, че дерогацията не трябва да е отстъпка – държавата да казва, че няма да може да гарантира правата на хората. Практиката е държавите да заявят, че е възможно, но не задължително, някои текстове от конвенцията да не бъдат изпълнени. Затова и при всяко оплакване съдът ще определи дали дерогацията е валидна.

ПАСЕ предупреди да не се ограничават права

Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рик Дамс призова европейските правителства да спазват стриктно конвенцията за правата на човека, когато предприемат извънредни мерки за справяне с кризата с вируса. В обръщението на Дамс се казва, че всяка държава има отговорността да взема предохранителни мерки във времена на заплаха за обществото, но „без съответни гаранции такива мерки създават сериозен риск за демокрацията, правата на човека и върховенството на закона“. Председателят на ПАСЕ подчертава още, че дори и при извънредно положение трябва да бъдат запазени основните защитни механизми за опазване на законността като ефективния парламентарен надзор, независимия съдебен контрол и ефективни вътрешни средства за защита.

Дамс обяснява, че нормалните мерки или ограничения, разрешени от конвенцията за поддържане на обществената безопасност, здраве и ред, трябва да са явно недостатъчни, преди дерогациите и спешните мерки да са допустими. А спешното положение трябва да бъде ограничено по времетраене, обстоятелства и обхват.  Тези специални правомощия могат да се упражняват само за целите, за които са били предоставени, а продължителността на спешните мерки и техните ефекти не могат да надвишават продължителността на извънредното положение.

Той препоръчва парламентите непрекъснато да преразглеждат необходимостта от поддържане на извънредно положение и мерките. И подчертава колко е важно да се пази демокрацията, независимостта на съдебната система, свободата на сдружаване и изразяване, особено на гражданското общество и медиите.

Примерите

Досега съдът е разглеждал такива жалби и се е произнасял по дерогационните мерки главно в контекста на извънредно положение, въведено заради терористични актове. Делото „Lawless срещу Ирландия“ например е свързано с мерките, взети от страната през 1957 г. заради активността на ИРА. Жалбоподателят е бил заподозрян, че е член на ИРА и затова е бил държан във военен лагер от юли до декември 1957 г., без да бъде изправен пред съд. По този случай съдът в Страсбург отбелязва, че в общия контекст на чл. 15 е напълно ясно значението на „извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията“ – изключителна ситуация на криза или извънредна ситуация, която засяга цялото население и представлява заплаха за организирания живот на държавата. Съдът приема, че в Ирландския случай специалните правомощия за задържане се вписват в тази концепция и са били разумно въведени от правителството. Защото в страната е съществувала тайна армия, която е действала противоконституционно и с насилие, за да постигне целите си. Освен това е действала и извън територията на страната, поставяйки в риск отношенията на Ирландия със съседите й.

От съда дават и пример с гръцката военна хунта. Делото е „Дания, Норвегия и Швеция срещу Гърция“. Месец след като на 21 април 1967 г. на власт идва военното правителство, Гърция уведомява съда, че няма да спазва определени права, защитени от Конвенцията и от конституцията. В жалбата срещу Гърция се твърди, че не е доказано, че са изпълнени условията за ползването на чл. 15. Гърция пледира, че Европейската комисия за правата на човека (тя също наблюдава дали държавите изпълняват задълженията си по конвенцията. Заседава в Страсбург и действа от 1954 до 1999 г, когато съдът става постоянно действащ) не може да изследва ситуацията, тъй като не може да контролира действията, с които революционното правителство се поддържа на власт. Комисията обаче приема, че има юрисдикция и че в случая не са изпълнени предпоставките, за да бъде приложен член 15. Тя отбеляза по-специално, че заплахата за живота на нацията, на която се позовава Гърция, не съществува в действителност. И установи, че законодателните мерки и административните практики на гръцкото правителство са нарушили редица разпоредби на Конвенцията.

С решение от 1996 г. съдът признава дерогацията на Турция от 1990 г., последвала сблъсъците между силите за сигурност и ПКК. Наред с другите си аргументи съдът отбелязва, че „животът на нацията й“ е отговорност на всяка страна, както и това да определи дали той е заплашен от извънредна ситуация. Заради преките си наблюдения националните съдилища са в по-добра позиция от международния съдия да вземат решение както за наличието на такава извънредна ситуация, така и за естеството и обхвата на дерогациите, необходими за предотвратяването й. Затова според Страсбург на националните власти трябва да бъде предоставена широка свобода на преценка. Но тази свобода не е неограничена. И Европейският съд проверява дали държавите са прекрачили граници. Страсбург преценява фактори като естеството на засегнатите права и обстоятелствата, водещи до извънредната ситуация, както и нейната продължителност.

Доротея Дачкова, „Сега“