От началото на гръцката финансова криза през 2010 г. двама премиери бяха свалени, след като бяха принудени да приемат неприложим пакет от мерки за икономии в замяна на спасителна програма от т.нар. тройка – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. За мен е болезнено да виждам как същата съдба сполетява и трети премиер, моя приятел и другар Алексис Ципрас.

През юли, когато Ципрас беше принуден да капитулира пред последната “програма” на тройката, това предвеща края на нашето правителство. То предизвика също така разцепление в нашата партия СИРИЗА между тези, които макар и с нежелание се съгласиха да приложат програмата, и останалите от нас (около 40 парламентаристи от СИРИЗА от общо 149), които не бяха съгласни.
Парламентарните избори, насрочени за 20 септември, са резултат от тази криза.

Що се отнася до мен, след като подадох оставка като финансов министър заради безмилостното, унизително бреме, наложено от тройката, планирам да пропусна тези избори. Няма да се боря за
парламентарно място в едни тъжни избори, които няма да произведат парламент, способен да подкрепи реалистичен план за реформиране на Гърция.

Нито пък мога да подкрепя приемането на програмата на тройката, която всеки знае, че е обречена на провал. Имаше ясен консенсус, споделен не само от мен и Ципрас, но също от германския финансов министър Волфганг Шойбле и официални представители на МВФ, че новото спасително споразумение не е жизнеспособно.

Също така няма да се присъединя и към тези, които смятат, че излизането от еврозоната и връщане към една силно обезценена драхма само по себе си е програма за възстановяване на Гърция. Причините за тези продължаващи проблеми на Гърция се крият в екзистенциалната криза на еврозоната. Инициаторите на единната валута, от които Шойбле е последният активен член, не бяха решили дали еврото трябва да използва модела на международния златен стандарт от междувоенния период или на суверенна валута като долара например.

Златният стандарт се базираше на стриктни правила, които са неприложими по време на криза. При тежък срив те хвърлят най-тежкото бреме върху най-сериозно засегнатите икономики и по този начин излизането се превръща в единствена алтернатива на хуманитарна криза. Това е причината, поради която президентът Франклин Д. Рузвелт извади Съединените щати от златния стандарт през 1933 г., разшири паричното снабдяване и помогна за излизането на Америка от Депресията.

Суверенната валута или държавната парична единица изисква друг, много по-гъвкав набор от отговори, базирани на политическия съюз, както френското правителство и някои други предложиха неотдавна. Големите въпроси, на които Европа трябва да отговори, са: Какъв вид политически съюз искаме? И готови ли сме да действаме достатъчно бързо, за да предотвратим разпокъсване на еврозоната?

Нерешимостта на Европа е резултат от дълбоките разногласия между Берлин и Париж. Берлин традиционно подкрепя основаваща се на правила еврозона, в която всяка страна членка е отговорна за собствените си финанси, включително спасяване на банки, като политическият съюз се ограничава до правото на вето на фискалния “господар” върху националните бюджети, които нарушават правилата. Париж и Рим, които са наясно, че състоянието на дефицита им би ги осъдило на тлееща рецесия при такъв базиран на правила политически съюз, виждат нещата по друг начин.

В контекста на тази безизходица Шойбле усети, че приемането на алтернативен план за възстановяването на Гърция вместо програмата на тройката би отслабило ръката на Германия спрямо тази на Франция. Така малката Гърция беше смазана, докато слоновете се биеха.

Ние имахме такъв план. През март аз поех задачата за съставяне на алтернативна програма за възстановяването на Гърция със съвети от икономиста Джефри Сакс и сътрудничеството на редица експерти, включително бившия американски финансов министър Лари Самърс и бившият британски финансов министър Норман Ламонт.

Нашите предложения започнаха със стратегия за дългова размяна (суап) с цел намаляване на тежестта на държавния дълг върху финансите на страната. Мярката щеше да позволи постигане на устойчив бюджетен излишък (без отчитане на лихвите по дълга) от 2018 г. нататък. Поставихме цел за тези излишъци от над 2 процента от брутния вътрешен продукт (целта в програмата на тройката е 3,5 процента). С по-малко натиск върху правителството да потиска търсенето в икономиката чрез орязване на държавните разходи гръцката икономика щеше да привлече инвеститори на продуктивен капитал.

Освен че щяха да направят това възможно, дълговите размени също така щяха да направят гръцкия държавен дълг подходящ за участие в програмата на ЕЦБ за количествени облекчения. Това на свой ред щеше да ускори връщането на Гърция на паричните пазари, намалявайки зависимостта й от заемите от европейските институции.

За да се генерират вътрешни инвестиции, ние предложихме развитие на банка, която да поеме държавните авоари, да ги колатерализира и да създаде поток от приходи за инвестиции. Ние също така планирахме да създадем “лоша банка”, която би използвала финансови инженерни техники, за да бъдат изчистени гръцките търговски банки от купищата лоши заеми. Серия от реформи, включително нова, независима данъчна служба, подобна на американската, също беше част от нашите предложения.

Документът беше готов на 11 май. Въпреки че го представих на ключови европейски финансови министри, включително на Шойбле, като официалния план на гръцкото финансово министерство, той никога не получи подкрепата на нашия собствен премиер. Причината? Защото тройката даде на Ципрас пределно ясно да разбере, че всеки подобен документ ще бъде възприеман като враждебен опит за отклоняване от условията на съществуващата програма на тройката. Тази програма, разбира се, не предвиждаше преструктуриране на дълга и затова изискваше много големи бюджетни излишъци.

Фактът, че малко хора въобще чуха за гръцкия план, е доказателство за сериозните неуспехи на управлението на еврозоната. Ако “Атинската пролет”, когато гръцките гласоподаватели смело отхвърлиха катастрофалните условия за икономии на предишните спасителни споразумения, носи някакъв урок, то той е, че Гърция ще се възстанови едва когато ЕС извърши прехода от “Ние, държавите” към “Ние, европейският народ”.

В целия континент на хората им е омръзнало от един паричен съюз, който е неефктивен, защото е дълбоко недеморатичен. Ето защо битката за спасяване на Гърция сега се превърна в битка за целостта, духа, разума и демокрацията на Европа. Планирам да се концентрирам върху създаването на паневропейско политическо движение, вдъхновено от Атинската пролет, което ще работи в посока на демократизацията на Европа.

Естествено, ще отнеме години преди то да даде плодове, години, които Гърция не може да си позволи. Междувременно, ще продължа да промотирам нашия план за възстановяване на Гърция
като истинска, жизнеспособна алтернатива на невъзможната програма на тройката.