Борис Митов, „Свободна Европа“

Механизмът за наблюдение и сътрудничество, упражняван от Европейската комисия в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност в България, трябва да бъде прекратен, защото „неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост“.

Справедливостта, от своя страна, е „продуктът“, който магистратите са длъжни да предоставят на българските граждани, а липсата на справедливост „няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малко с буквата на закона“. Това са две от основните послания на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев в концепцията му за стратегическо управление на прокуратурата, внесена във Висшия съдебен съвет в понеделник и публикувана ден по-късно.

„Създаденото усещане, че главният прокурор притежава силна централизирана власт“

Наред с прекратяването на мониторинга на ЕК и възстановяването на чувството за справедливост в обществото, настоящият заместник на Сотир Цацаров си поставя и друга приоритетна задача – да докаже, че „създаденото усещане, че главният прокурор притежава силна централизирана власт, която му позволява да управлява и контролира всяко дело в прокуратурата“, не отговаря на истината. По-голямата част от документа изглежда като отчет за 7-годишния мандат на настоящия главен прокурор, а по същество представя идеи как да бъдат оборени критиките, отправяни към държавното обвинение през годините.

Заветът на Цацаров

Тезата, че периодичните доклади от Брюксел вече не са ефективни, а се ползват „като инструмент за политическо противопоставяне“, е буквално заимствана от публично изразяваните от самия Цацаров позиции от около 3 години насам.

Настоящият главен прокурор неведнъж призовава официално за прекратяване на мониторинга над България, включително и на специално организирано за целта събитие в Европейския парламент през 2016 г. Тогава той се отзова на поканата на евродепутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Гешев обаче стига по-далеч и обвързва ефективността на борбата с корупцията с отпадането на механизма за наблюдение от Брюксел и окончателния край на съдебната реформа, която неколкократно вече бе отчитана от управляващите като успешна.​

„Дефицитът в дейността на правораздавателните органи (проблемът не е само и единствено в дейността на органите на досъдебното производство, но и в тази на съда) е подчертаван във всички доклади по Механизма за сътрудничество и проверка. Той е неделимо свързан със завършване на процеса на реформите в съдебната власт и прекратяване на мониторинга.“

Публичност срещу усещането за безконтролност

Приемствеността в позициите на Цацаров и Гешев личи и по отношение на европейските критики за фактическата безконтролност на фигурата на главния прокурор. За пръв път този проблем бе разгледан подробно преди 10 години в осъдителното за България решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото, водено от наследниците на разстреляния в края на 2002 г. прокурор Николай Колев. Впоследствие за него последователно напомняха от ЕК, Венецианската комисия и Комитета на министрите от Съвета на Европа.

Подобно на Цацаров, Гешев не вижда поводи за притеснения в тази посока: „Ще положа усилия да докажа, че създаденото усещане, че главният прокурор притежава силна централизирана власт, която му позволява да управлява и контролира всяко дело в прокуратурата. Това на практика и по закон е невъзможно (цитатът е запазен в оригинал – б.а.)“.

Декларирайки, че е запознат с основната функция на прокурора – „предаване на съд и наказване на виновни за извършени престъпления“, което „не предполага публичност“, кандидатът да оглави държавното обвинение всъщност си поставя за цел точно обратното – „ще насърчавам публичността“. Нещо, което той демонтрира нагледно през последните седмици по делото за хакерската атака срещу НАП.

„Грешният извод за безконтролност на прокурора, който е dominus litis“

​“Грешният извод за безконтролност на прокурора, който е dominus litis – „господар на досъдебното производство“, следва да бъде разсеян чрез публичното оповестяване на резултатите от съдебния контрол, предвиден по отношение на процесуално-следствените действия в тази предварителна фаза на наказателното производство.“

„Добро правосъдие“ и „общи принципи“

Иван Гешев обръща внимание и на отношенията между съда, прокуратурата и дори адвокатурата, обвързвайки ги със схващането, че от „съществено значение за доброто правосъдие е споделянето на общи принципи за законност и морални ценности от представителите на всички професии, участващи в този процес“.

Единствените публични професионални критики, които той получи откакто бе номиниран за поста, бяха от съдии и адвокати. Особено след изявлението му пред БНТ, че не споделя „виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени“.

Гешев обяснява това свое изказване в концепцията си, отбелязвайки, че „разширяването на взаимното доверие, при ясно съблюдаване на разделението на функциите, е гарант за безпристрастност не само на съда, но и на органите на досъдебното производство“.

„Ще положа усилия за изграждане на хармонични отношения със съда“

​“Влошената комуникация се отразява негативно на резултатите от изпълнението на възложените правомощия, а и на общата оценка на гражданите за работата на съдебната власт и на правоохранителните органи. Без да се засяга тяхната независимост и без да се създават условия за съмнение в непредубедеността и безпристрастността им, ще положа усилия за изграждане на хармонични отношения както със съда, така и с всички разследващи органи, в името на общата цел – успешното противодействие на престъпността.“

„Отпечатъкът“ и наследството

Гешев коментира положително работата на настоящия главен прокурор и на практика се обявява за прекратяване на всички реформи в прокуратурата, обсъждани преди и по време на мандата на Цацаров.

„Прокуратурата следва да се реформира“, но „този процес трябва да бъде финализиран“

​“Какъвто и отпечатък да имат личностите върху системата, тя трябва да бъде организирана така, че работата и ефективността й да не зависят от отделни личности, включително и от тази на главния прокурор. Очевидно, за да отговори на непрекъснато променящите се условия на средата и криминогенните фактори, така че да изпълнява достатъчно ефективно и ефикасно възложените й функции, Прокуратурата също следва да се реформира. И ако очакванията на европейските партньори през 2012 г. са били свързани с това, „новият главен прокурор … да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти“, към настоящия момент този процес трябва да бъде финализиран.“

Едно от основните предложения във въпросния анализ бе да се създаде фигура на функционално независим от главния прокурор негов заместник, който да може да го разследва и да „носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността“. То обаче не бе възприето като реална възможност нито от Цацаров, нито от управляващите.

Познати законодателни идеи

Иван Гешев демонстрира приемственост и в законодателните идеи, лансирайки повечето предложения, защитавани през годините от настоящият му административен ръководител. Като отпадането на провокацията към подкуп от Наказателния кодекс и въвеждането на стимули за свидетели срещу корупцията и организираната престъпност.

„Изключването на наказуемостта или създаване на възможност за замяна на наказателната отговорност с административна за лицето, дало подкуп, ако доброволно съобщи на компетентните органи, макар и не незабавно, дори и когато неправомерното му поведение е било изцяло доброволно, а не в резултат на упражнено изнудване, би увеличило съществено активността на гражданите да съобщават за подобен род негативни явления.“

Кандидатът за наследник на Цацаров се обявява и за предвиждане на възможност за сключване на съдебни споразумения при взимане на подкуп, но когато „полученият дар или облага е с равностойност до размера на минималната работна заплата“.

„Бърз превантивен ефект върху останалите граждани“

Така според него ще се ускорят наказанията за корупционните престъпления, извършени от „ниски и средни етажи на властта“, а и „може да се постигне и бърз превантивен ефект върху поведението на останалите граждани в обществото“.

Гешев предлага и снемане на наказателната отговорност при „доброволно сътрудничество на член на организирана престъпна група“. „В правните системи на държавите – членки на ЕС, и САЩ „сътрудничещият обвиняем“ е основен източник на доказателствена информация за разкриване на участниците в групата, връзките между тях и структурата на организацията“, аргументира се заместникът на главния прокурор.

Мотивацията на Гешев

„На първо място е доверието, гласувано ми с номинирането ми от 11 членове на ПК на ВСС. Това за мен е оценка не толкова и само за моята професионална дейност до момента, колкото за тази на колегите от ПРБ, с които работим съвместно след 2016 г. (в качеството ми на административен ръководител на СпП и заместник на главния прокурор при ВКП). Смятам, че с тях започнахме заедно да променяме ефективността и ефикасността на ПРБ в посоката, очаквана от българските граждани. Резултатите са видими за всеки непредубеден и добросъвестен зрител. Вследствие на тях, доверие започва да се формира и в обществото и всичко това е отговорност, която съм длъжен да оправдая.

Вярвам, че работодател на магистратите са българските граждани и ние сме длъжни да му дадем „продукта“, който те очакват от нас. Този продукт се нарича „справедливост“. Липсата й няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малко с буквата на закона. Защото законът е само инструмент в ръцете на конкретния магистрат за постигане на справедливост. Смятам, че успешният модел за функциониране на специализираните прокуратури, взаимодействието им с останалите части от правоохранителната система и възприетите от тях добри европейски практики може и трябва да се приложи и адаптира в останалите структури на ПРБ.

Продължавам да смятам, че съдебната власт, и в частност ПРБ, е длъжник на българското общество и може, и трябва да направи още много, за да компенсира липсата на достатъчно справедливост. Цената за т.нар. „криминален преход“ не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български гражданин и данъкоплатци.

Не на последно място, смятам, че имам подкрепата на колегите, с които работихме заедно през последните години, и техният труд и старание не може и не трябва да останат напразни. Началото, поставено от тях, трябва да бъде развито и продължено и залогът за това е всички ние да живеем в по-справедлива и правова държава. Добрите практики следва да бъдат запазени, а недостатъците – отстранени. Или накратко, концепцията ми може да бъде описана с две думи – надграждане и промяна.“