Скандалът, който избухна, след като видният бизнесмен Кирил Домусчиев нахока репортер на БТВ и го нарече олигофрен, е само дребен детайл от цялостната картина, носеща името „България днес“ и нарисувана с нашето активно участие през четвъртвековния преход към т. нар. демокрация.

Днес на обществената сцена се подвизават никому неизвестни по-рано персони, успели през последните 25 години да се ориентират най-добре в постсоциалистическата джунгла и да натрупат т. нар. начален капитал, превърнал ги по-късно в самодоволни надзорници на голяма част от изкрейзилите наши сънародници. Репортерът Митко, който стоически издържа на словесната атака от страна на олигарха Домусчиев, напомни за легендарния солдат Гюро Михайлов, загинал на поста си в изпълнение на служебния дълг.

Явно подкокоросан от началника си Крум Савов, той опита да се заяде, впрочем доста дребнаво, и да засегне всемогъщия собственик на „Лудогорец“ в най-чувствителната област на безграничното му самочувствие – да се усъмни в обществения интерес към новата шампионска титла на Разград във футболното първенство на България. И то пред очите на целия управленчески елит на държавата, долетял специално от София за сметка на нас, данъкоплатците, за финалното шоу на шампионите.

Поведението на Домусчиев едва ли трябва да ни шокира чак толкова, особено когато прочетем отново изказването на премиера Борисов, направено преди няколко дни насред манастира в Гигинци. „Не ми трябват медиите!… И от мен да знаете – не гледайте телевизия, не слушайте радио, не четете интервюта и въобще не може да ви ядоса никой. Въобще не ми трябвате медиите – нали виждате как си ме посрещат хората“, рекъл бате Бойко по християнски смирен в светата обител, реставрирана от държавата и от благодетеля беглец Цветан Василев.

И щом тъй е рекъл вождът и учителят на българския народ, защо ли и наследникът на свинарската фамилия да не му подражава? Впрочем в Османската империя домусчията (свинарят) е бил представител на един доста презрян занаят от мюсюлманското население на Дунавския вилает. Днес нещата явно не стоят така и съвременните политически и икономически свинари определят обноските и цивилизационния код на нашето модерно общество.

Ще бъде много по-честно, ако официалната власт последва примера на Домусчиев и на висок глас обяви за олигофрени всички българи, които няколко десетилетия напразно очакват да се почувстват жители на една наистина демократична държава. Не може да научаваме за истинските й чувства към обикновените хора само когато нервите на нейните „капитани“ не издържат и тогава сме принудени да разберем горчивата истина за себе си от нецензурните изцепки на силните на деня.

Олигофрени или некачествен човешки материал – всички ние сме продукт на бащинските усилия и грижи на десетина правителства, направили всичко възможно голяма част от българите да си говорят сами на висок глас и да мразят ожесточено дори само споменаването на думи и фрази като демокрация, реформи, пазарна икономика, свободно слово или независими медии.

Близо десет дни журналистите от БНР протестират срещу техния шеф, измамил всички с амбициозни обещания за достойни доходи и защита на техния високопрофесионален труд. За съжаление чуваемостта относно болките и униженията им е нулева. Генералният директор Янкулов очевидно се ръководи от призива на премиера слънце и послушно изпълнява неговата повеля към българите да не слушат радио, защото току-виж научат нещо конфузно и се усъмнят във възможностите на кабинета „Борисов“ да управлява държавата.

А хората на бате Бойко хич не си поплюват! Натоварени на иначе скъпия за поддръжка правителствен самолет, всичките вкупом се изсипаха на оня край на света, за да си поговорят с шейховете на Катар относно двустранното сътрудничество. Паметливите от нас не са забравили, че този филм вече сме го гледали при първото правителство Бойково, когато единственият резултат от визитата беше уволнението на икономическия министър Трайков, осмелил се да подремне на плажа, докато началникът му се терзае от мисълта, че летял напразно до горещите пясъци на Катар.

Римейкът на гостуването при „белите чаршафи“ е още по-озадачаващ, направо комичен, ако съдим от оповестените резултати. Щели сме да борим заедно престъпността!? Тяхната или нашата – не става ясно. Но щом дясната ръка на Борисов и министър на вътрешните работи Бъчварова е била там, то и тя е трябвало да свърши нещо, за да оправдае излишното си присъствие на хиляди километри от вихрещия се престъпен контингент в собствената й страна.

В Катар като безспорен специалист господин Борисов е говорил авторитетно за футбол и за подготовката на световното първенство в тази страна. За парлама е предложил български строители да бъдат включени в многомилиардната инвестиционна програма. Тук веднага си спомняме, че шейховете бяха внесли в наша банка 50 млн. долара и по-късно ги изтеглиха поради очевидното нежелание на същите ни управници да ги използват ефективно. Т. е., без да ги „усвоят“ и насочат към собствените комисионерски канали. Тогава изпуснахме „питомното“, дошло ни на крака, за да гоним „дивото“ в напразната надежда, че някои арабски „олигофрен“ ще бъде излъган повторно.

Иначе нашето правителство се радва на услугите на високопоставени клакьори, които се разчекват в усилията да го представят за спасител на нацията. Такава е и любимата ни еврокомисарка Кристалина, която където седне и стане, с умиление говори за милиардите, отпуснати от Брюксел за нашата мила родина. Само че златният поток нещо се бави или пък тече доста подмолно без да го усетим. Онзи ден госпожа Георгиева призова младите българи да не мразят своите политици и държавници, защото само толерантността можела да спаси нашето общество.

„Гладен на сит не вярва“, е казал мъдрият ни народ и воплите за търпимост към властта трудно биха намерили желаните наивници сред преобладаващата маса от хейтъри. За пълни олигофрени ни смята и водачът на турската престъпна група, наречена ДПС. Лютви Местан отдавна загърби пристойната си на външен вид осанка и включи на пълни обороти политическия лайномет на своята партия. Лафове като фашизъм, расизъм и ксенофобия почти не слизат от медените уста потурнашки на един отявлен лакей на османския неофашизъм, проповядван от днешния диктаторски режим в Анкара.

Цял свят е възмутен от демонстративното погазване на човешките права и свободи в съседна Турция, но само шефът на уж борещата се за тях политическа формация у нас се прави на Колчо слепеца и продължава да се лигави пред подкупените от него медийни ибрикчии.

Не ни остава нищо друго освен малкото журналисти, критикуващи все още самозабравилите се политически и икономически мошеници, да се обединим в „клуб на олигофрените“, дръзнали да припомнят постоянно на властимащите, че истинската демокрация в крайна сметка ще се възцари и у нас, а тях ще измете окончателно на историческото бунище.

Известно е, че само лудите глави на една нация могат да я насочат напред и нагоре. Така че, внимавайте с олигофрените, господа самовлюбени навлеци, паразитиращи върху гърба на българския народ!