Продадена, купена, ограбена или заграбена…? Какво точно се случи с „Виваком“? Отговорът засега е само един – абсолютно нищо. Да, имаше търг за акциите на прекия собственик на компанията – „Вива телеком България“. Но неговото формално провеждане все още не променя по никакъв начин фактическото положение около собствеността. Въпреки това няколко медии се опитаха да внушат на обществото, че в нощта срещу 20 ноември наистина се извършва продажбата на най-големия български телеком, при това с „небивал интерес“ и „инфарктно наддаване“ от страна на Спас Русев и Панос Германос. Някои така се престараха в усилията си, че пуснаха и абсолютно крайно манипулативни информации като тази, че при наддаването оценката на „Виваком“ била скочила десет пъти, до 1.6 млрд. евро. Всичко това обаче само засили усещането за слабо режисирана постановка, в която държавата и контролните й органи имат второстепенни роли, а обществото е безмълвен зрител.

Кой каквото и да казва, на първо място трябва да се постави въпросът със законността на самия търг, проведен незнайно защо в Лондон. Инициатор на аукциона бе инвестиционното поделение на руската ВТБ банк – VTB Capital, и по-точно българският му клон, управляван от бившия финансов министър при царското управление Милен Велчев. Причината за търга – непогасен мостови заем от 150 млн. евро, отпуснат на InterV Investment (б.а.- първият по веригата чуждестранен собственик на „Виваком“). Обезпечение по въпросния заем са 100% от акциите на прекия собственик на българския мобилен оператор – „Вива телеком България“, и именно те бяха разиграни на търга.

Дотук нищо смущаващо. Проблемът идва от това, че въпросните акции, за които наддаваха Спас Русев и Панос Германос, са запорирани и с тях не би следвало да се разпорежда никой. Още през юни Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество наложи запор върху 43.3% от капитала на „Вива телеком България“ – това е делът на Цветан Василев. Запорът бе наложен от Районния съд в София въз основа на обезпечителна заповед на Софийския градски съд по образувано изпълнително дело срещу InterV Investment. Искът е общо за 963 млн. лв. и с него на практика държавата слага ръка върху движимото и недвижимото имущество на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ. Така че без изричното одобрение на държавните власти проиграният в Лондон търг е абсолютно нищожен.

Само че управниците ни мълчат, сякаш нищо не се случва. Отговор от тях нямаше и на откритото писмо, което на 2 ноември ​руснакът Дмитрий Косарев изпрати до министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров.

При това положение няма как да не се запитаме има ли договорка между министъра на финансите Владислав Горанов и шефа на VTB Capital (България) Милен Велчев? Защото, ако такава няма, излиза, че държавата охотно разрешава на определени лица да се разпореждат със запорирано от нея имущество, от което се очаква да се попълни Фондът за гарантиране на влоговете.

Не е тайна за финансовите среди и някои политици у нас, че от май тази година упорито се говори, че Спас Русев ще купи „Виваком“. Именно той бе човекът, който дирижира приватизацията на БТК преди десет години (обявена за далаверата на века), като доведе у нас инвестиционния фонд „Адвент интернешънъл“, купил чрез „Вива венчърс“ държавния телеком. Небезизвестният лобист и сив кардинал на бившата царска партия НДСВ се помни и с това, че на неговата яхта в Монако бяха заснети да играят карти известният контрабандист Иван Тодоров-Доктора (вече покойник), Петър Петров-Амигоса, Милен Велчев и други министри от тогавашния кабинет. Знаейки тези факти, може сериозно да се замислим върху думите на Косарев, че „източникът на финансиране на Спас Русев е самата VTB Capital“. „Доколкото разбирам – казва руснакът – в този случай Русев има договореност не с VTB (като с дъщерна на руската банка), а с управителите на VTB Capital в България – братята Велчеви.“

Впрочем, ако връзката Русев – Велчев е наистина толкова пряка, то може да се окаже, че търг за „Виваком“ въобще е нямало. Защото обявената цена от 330 млн. евро трябва да бъде платена от VTB Capital на VTB Capital. При което едва ли ще разберем дали преводът на парите ще бъде извършен реално. Няма как да се види, че сумата е преведена, дори да беше стигнала 1 млрд. евро при наддаването. При такава игра сумата е без значение, тъй като става въпрос за прехвърлянето на средства от единия джоб в другия.

Да се върнем обаче към законността на търга. Заради 33% от собствеността на „Виваком“, които VTB Capital твърди, че притежава, е в ход дело в Международния арбитражен съд на Международната търговска палата във Франция. Но според Косарев VTB Capital – чрез дъщерното си дружество Crusher Investment Limited, притежава само технически (номинално) тези 33% от акциите, защото тази собственост произтича от договор TRS (total return swap), по който разплащанията с Crusher отдавна са приключили. И делото е образуваното точно на базата на тези документи. В допълнение, има и забрана за продажбата на заложените акции на „Вива телеком България“, тъй като операциите с тях са блокирани от прокуратурата на Люксембург във връзка със започналото преди дни (на 18 ноември) следствие по искане на LIC Telecommunications и Empreno ventures limited. Последните две фирми са собственост на Дмитрий Косарев. Интересите на руснака се защитават от английския филиал на Fried, Frank, Harris, Shriver & Jacobson LLP.

Едва когато всички тези съдебни спорове приключат, ще може да се говори за истинската продажба на „Виваком“ и за евентуалното консолидиране на собствеността й. Единствената възможност да се избяга от това условие е на проведения през седмицата търг VTB Capital да е продала не обезпечените акции, а самия дълг от 150 млн. евро, плюс лихвите. Тогава проблем със запорите няма. Сменя се само обезпеченият кредитор. Но поради пълната дезинформация по казуса няма как да сме сигурни в нищо.

Колкото до цената на българския телеком, ще кажем само, че за първите девет месеца на годината приходите му са над 625 млн. лв., а оперативната печалба надхвърля 220 млн. лева. Сами си направете сметката колко изгодна е офертата на Спас Русев от 330 млн. евро, или 645 млн. лева.

Да не забравяме, че малко преди търга бе оттеглено предложението за „Виваком“ на консорциума, воден от Schneider Media, чиято стойност беше 850 млн. евро. Сумата включваше 171 млн. евро за залогодателя VTB Capital (150 млн. евро мостов кредит и натрупани лихви), 175 млн. евро към Фонда за гарантиране на влоговете като изплащане на задълженията, които кредитирани от КТБ компании имат, 30 млн. евро за акционера Цветан Василев, притежаващ 43% от БТК чрез серия от люксембургски фирми, както и 25 млн. евро за VTB Capital, за притежаваното от тях дружество Crusher Investment Limited. Други 30 млн. евро бяха предвидени за roll-over – краткосрочни задължения. Останалата част бе за изплащането на глобалните облигации на БТК, които са оценени на 377 млн. евро. А причината за отказа на Schneider Media от участие в наддаването се оказа липсата на гаранции от страна на държавата, че след извършването на плащанията тя няма да има каквито и да е претенции към новия собственик и ще вдигне всички възбрани и запори върху активите и акциите.

И накрая – само за сравнение, ще споменем, че сега върви сделка за продажбата на най-големия сръбски телеком, който по нищо не отстъпва на „Виваком“. Последната оферта за него е от американския инвестиционен фонд Apollo, който заяви, че е готов да плати 1.2 млрд. евро за 58% от акциите. Така че не се чудете, когато и българският мобилен оператор бъде препродаден след време за подобна сума. Гледайте само в чия сметка ще остане разликата.