Покрай коронакризата Евросъюзът изпадна в мания по хигиенизиране на политическите среди. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поиска оставката на един от най-полезните си комисари – ирландеца Фил Хоган, който отговаряше за търговските преговори, – защото бил на банкет на голфклуб, вместо да спазва националните правила за физическа дистанция. Макар и да не бе длъжен, той си тръгна посрамен на 26 август, защото обществената му репутация бе срината въпреки заслугите му към ЕС през двата мандата като работлив комисар.

Ден по-късно нидерландският министър на правосъдието и сигурността Ферд Граперхаус се покая в социалната мрежа Туитър, че не е осигурил на сватбата си минимална дистанция от 1,5 м на малцината си гости. За да се снимат на стълбището пред кметството, те застанали един до друг. „Постоянно съм настоявал колко е важно да се спазват мерките. Съжалявам, защото като министър трябваше винаги да служа за пример“, написа той.

Урсула вдигна летвата на политическата етика

и вече ще бъде трудно да слезе по-ниско, коментира базираното в Брюксел електронно издание „Политико“. Евросъюзът ясно показва кое смята за правилно и неправилно и как трябва да се постъпва при нарушаване на правилата.

На 27 август друго брюкселско издание – ЕЮ Обзървър – съобщи, че големите политически групи в Европарламента (десни, леви, либерали и зелени) са изпратили общо писмо до Урсула фон дер Лайен и германската канцлерка Ангела Меркел, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС, с настояване да се въведат строги правила за върховенство на закона при разпределянето на европейския бюджет. В противен случай Европарламентът нямало да одобри Многогодишната финансова рамка на ЕС, договорена между лидерите на 27-те държави.

Европейската воля за повече морал и правов ред е налице, но с едно малко изключение –

не се отнася до България

На 28 август не друг, а Европарламентът показа, че не е готов за пречистващата мисия, която иначе възлага на Еврокомисията и Съвета на ЕС. След продължително мълчание той реши да даде ухо на протестите в България срещу корупцията и беззаконието – но скришом. Комисията за гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) натовари малка работна група да изслуша „при закрити врати“ пратеници от България за същността на протестите. Поканени бяха главните виновници за демонстрациите – премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев, – но те не се отзоваха. И постъпиха правилно, защото по протокол трябваше да бъдат извикани на публичен дебат за състоянието на България в пленарната зала на Европарламента или поне пред целия състав на комисията ЛИБЕ. Да си губят времето заради подобна имитация на европейска угриженост от проблемите на държавата бе под тяхното достойнство. Борисов такива чужденци отдавна ги е… (чуйте звукозаписа на оригиналната му реплика) и не заслужават да им отделя повече внимание.

Евродепутатите сами са си виновни

за демонстративното неуважение на българските големци към тях. На 18 декември 2019 г. председателят на Европарламента Давид Сасоли (Италия) изпрати писмо до Урсула фон дер Лайен с искане мониторингът над България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) да отпадне поради изпълнение на всички препоръки на ЕК, след като самата Еврокомисия изрази такова становище в последния си доклад от 22 октомври миналата година. Именно комисията ЛИБЕ организира дебат на 7 ноември, който установи, че мониторингът по МСП вече е ненужен, защото държавата до голяма степен се е поправила, а и освен това предстои въвеждането на общ механизъм за наблюдение на върховенството на закона във всички държави в ЕС. Такъв механизъм още няма, а МСП отлежава препариран и никой не се заема да го погребе. В крайна сметка единственият пострадал от неговия задгробен живот бе подалият оставка министър на правосъдието Данаил Кирилов, който се кълнеше, че възкръсването му е невъзможно.

Сега вече знаем, че МСП формално продължава да съществува, а европейските институции мълчат гузно, като гледат как българското общество се е опълчило срещу корупцията на високо равнище и организираната престъпност, от които уж Европа щеше да ни пречисти чрез чудодейните си ценности.

Борисов и Гешев натикаха Брюксел в собствения му капан

МСП щракна не за българската клептокрация, а за европейските лицемери, които се заиграха с нея. Нито Еврокомисията, нито Европарламентът, нито лидерите на големите европейски държави имат морално право да укоряват Унгария, Полша, Чехия, Словакия и други страни, че се отклоняват от върховенството на закона, докато крият истината за един напълно изграден мафиотски режим, който безсрамно се възползва от европейската щедрост и снизхождение.

Днешната България е всичко онова, което противоречи на прословутите европейски ценности, сред които най-високо би трябвало да стоят основните човешки права и върховенството на закона. Но както разбираме от поведението на евроинституциите, Борисов и Гешев са по-ценни в Брюксел и Берлин от европейските ценности. Турцизмът „гьонсурат“ трябва да бъде преведен на всички европейски езици, за да се знае кое се цени най-високо в ЕС. Експертна помощ може да се потърси от ДПС, където има силни лингвисти като Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Българското общество е достатъчно грамотно, за да разбере

откъде мутрите черпят енергия за съпротива

срещу публичния натиск. Затова на 12 август протестиращи се събраха на  „масово затваряне на очи“ пред германското посолство в София, а на 30 август повториха акцията си пред представителството на ЕК в столицата, за да напомнят, че не е достойно Брюксел да гледа с „широко затворени очи“ на обществената борба за същите европейски ценности, които ни даваше за еталон.

Лошо е, че Фил Хоган е отишъл на банкет по време на ограничения заради коронавируса, но още по-възмутителен е неспирният пир на българската клептокрация, за която и чума да дойде, пак няма да има насищане.

Светослав Терзиев, „Сега“