В края на своя мандат правителството продължава да раздава пари като за последно – на малки и големи общини, на църкви, манастири и джамии. Обикновено рогът на изобилието се изсипваше в края на годината, но сега Той развързва кесията много по-рано – просто идват избори. И това става на фона на непрестанните хвалби, че докато другите държави в Европа затъват, България е сред страните, поддържащи нисък бюджетен дефицит. Може да се окаже обаче, че не е точно така. По повод повишената от агенция „Фич“ перспектива пред кредитния рейтинг на България се оказва, че бюджетният дефицит за 2020 г. e доста над равнището от 3% от БВП.

Мерки

Рейтинговата агенция оценява дефицита на 4% от БВП, което означава, че бюджетът е на червено с над 4,8 млрд. лв., а не с 3,6 млрд., както се хвалят Борисов и Ананиев. Разминаването идва от там, че в ЕС и „Евростат“ измерват и сравняват бюджетните дефицити на страните членки на базата на поетите през годината задължения за разходи, а не на база на платените разходи. Министерството на финансите обаче продължава да отчита дефицита на касова основа, с което през последните години представя пред обществото значително занижени стойности.

Къде изчезнаха над 1,2 млрд. лв. дефицит? Подробни данни се очаква да се появят през април, когато НСИ и „Евростат“ оповестят бюджетните дефицити за 2020 г. Тогава ще стане ясно дали други държави няма да са с по-добър бюджетен баланс. Друг въпрос е дали трябва да се робува на бюджетния баланс при криза. Правителството е ускорило харчовете през първите два месеца на годината, показват данните за изпълнението на бюджета, публикувани от МФ. Към 29 февруари направените разходи са в размер на 7,224 млрд. лв., което е 13,8% от годишния разчет. Това е с 1,2 млрд. лв. повече от същия период на миналата година, когато разходите са били за 5,983 млрд. лв. или 12,6% от БВП. В същото време събраните в хазната приходи заедно с еврофондовете намаляват в сравнение с 2020 г. Към края на февруари приходите са в размер на 7,361 млрд. лв. – със 103 млн. лв. по-малко отпреди година, твърдят от МФ. И обясняват, че ръстът на разходите тази година е свързан главно с „предприетите социално-икономически мерки за преодоляване на негативните ефекти от пандемията, включително изплатените добавки от 50 лв. към пенсиите за месеците януари и февруари, с по-високите здравноосигурителни плащания, увеличените размери на минималната и максималната пенсия от началото на годината, както и по-високите пенсии след увеличението от юли 2020 г.“

Благодарности

Колкото наближават парламентарните избори, толкова по-често виждаме правителството да гласува извънредни разходи и трансфери от бюджета към общини, държавни и неправителствени организации за всевъзможни ремонти на улици, обществени сгради, училища, църкви и др. През февруари почти няма заседание на кабинета, на което да не присъстват лично кметове и различни ръководители, които благодарят за отпуснатите средства. В резултат на намалелите приходи и увеличените разходи обичайният по това време на годината бюджетен излишък е доста скромен – в края на февруари излишъкът е 134 млн. лв. при 1,480 млрд. лв. през февруари 2020 г. Отвсякъде е видно, че липсващите пари са заровени в големите разходи за магистрали и военна техника. В края на 2020 г. например таванът на ангажиментите, които може да поеме МРРБ по нови пътни договори, бе завишен от 480 млн. лв. на рекордните 2,2 млрд. лв. Точно това предизвика остра критика, че на практика е залагане на нови чекмеджета с договори, които ще плаща следващото правителство.

На фона на стабилността на бюджета и банките, нивото на доходите е по-ниско от средната стойност за страните с подобен рейтинг, твърди „Фич“. Дори и в условия на пандемия, която срина икономиките по света рязко и неочаквано, българското правителство похарчи милиарди извън заложените в бюджета за 2020 г., които нямаха нищо общо с пандемията или последиците от нея. Модернизация на армията, милиони всеки месец за все по-скъп строеж или ремонт на пътища, 1 млрд. лв. по линия на новосъздадения ВиК холдинг. Това са само част от парите на данъкоплатците, които можеха да бъдат спестени. За сметка на това бизнесът бе подкрепен единствено с пари за заплати по схемата 60/40, чиито условия първоначално я правеха почти неработеща, както и с по-евтини кредити благодарение на гаранциите, предоставени от Българската банка за развитие. Голяма част от икономическите мерки се оказаха прах в очите на хората, защото основната им цел е опит на правителството да си купи още малко време.

Мерки на парче

Вече цяла година това са мерки на парче, които нямат ясно определена цел. Раздаване на пари в различни посоки, без да е ясно откъде ще дойдат, защото обяснението за мазнинките бе несериозно. Затова не бива да се учудваме, че според различни анкети само 4% от фирмите в търговията и услугите са се възползвали от антикризисната мярка 60/40. Освен че кабинетът можеше да се размине с някои от непредвидените харчове, той вероятно можеше поне да отложи някои от предвидените инфраструктурни проекти, или поне плащанията по тях. Така, може би, затворените фирми, които допринасят за попълване на хазната и на които ще се разчита да задвижат реално икономиката, можеха да бъдат компенсирани по-бързо и адекватно за невъзможността да работят. „Моята теза е, че трябваше да приключим годината с по-малък дефицит – близък до 0%. Дали трябваше да дадем още пари на бизнеса – може би трябваше, но говорим за няколкостотин милиона, което е нищо в сравнение с харчовете, които правителството направи особено през декември. Така че, може би за бизнеса – малко повече, но големият въпрос е да се спестят други разходи, а не да се дават на някого. Дадоха се милиарди за предварително изхарчени пари по огромни обществени поръчки, които не са били обезпечени в бюджета, но правителството ги покри в края на годината и предплати за бъдещи обществени поръчки – даде огромни аванси“, това коментира бившият икономически министър Николай Василев пред Economic.bg. На въпроса можеше ли тези плащания или самите поръчки да се отложат, Василев отвърна: „Зависи кой в какви приоритети вярва“.

Правителството направи точно обратното – увеличи разходите до Космоса, а тази година – още повече. Голяма част от харчовете, които не бяха свързани с коронакризата, бяха направени за модернизация на армията. МО поръча нови военни кораби на стойност 1 млрд. лв., за подобряване на инфраструктурата за изтребителите Ф-16 изхарчи още 100 млн. лв. през 2020 г. и други 200 млн. лв. през 2021 г. 50 млн. лв. отидоха за ремонт на танковете Т-72. В момента се обсъжда поръчка на нови танкове и закупуване на подводница. А през лятото дори се заговори за закупуване на още осем нови самолета Ф-16.

Ремонти, ремонти

За ремонти на инфраструктура през годината с постановления общините получиха допълнителни почти половин милиард лева над гласуваните в бюджета, като близо половината от сумата е одобрена през декември. Основно средствата са за ремонт на пътища, изграждане на детски градини и площадки, но немалка част са и за изграждане на спортни съоръжения. Например 37 млн. лв. са за община Пловдив, 3 млн. лв. – за община Шумен, а 1 млн. лв. – за асеновградското село Тополово. За строеж и ремонт на спортни обекти извънредни средства през годината държавата даде и на спортното министерство – 25 млн. лв. през февруари и 5 млн. лв. през юли.

Сред останалите по-големи непредвидени харчове на кабинета бяха близо 400 млн. лв. за строителите на пътища – за модернизацията на 69 км от пътя Видин-Ботевград, т.е. малко над 5,5 млн. лв. на километър. През годината правителството отпусна 200 млн. лв. на МРРБ за ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа, 90 млн. лв. – за финансиране дейността на националното тол управление, и около 100 млн. лв. – за участък от автомагистрала „Хемус“ и обходния път на Бургас. Междувременно Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) пускаше все по-скъпи поръчки, като обходният път на Пловдив достигна 10 млн. лв. на километър, а третокласният път „Русокастро – Трояново“ – 1 млн. лв. на километър.

Чиновник да си

А най-лесно се харчат държавни пари – даваш ги на „Автомагистрали“ АД, тя някак ги разпределя на когото иска, на каквито цени иска. Това е законно, но изключително неправилно. Извънредните инвестиции в инфраструктура не свършват дотук. Още 100 млн. лв. бе решено да отидат за изграждането на сграда за националната детска болница, а около 30 млн. лв. – за аварийния водопровод между София и Перник. Държавата реши непредвидено да отпусне и около 100 млн. лв. за ударен ремонт на студентските общежития в страната. Държавата похарчи и 140 млн. лв. чрез ББР за купуването на дял в Първа инвестиционна банка.

Извън конкретните непредвидени разходи през годината, през декември правителството увеличи лимита за ангажиментите за разходи на редица министерства за общо 235 млн. лв. С втората актуализация на държавния бюджет държавата увеличи лимита на разходите и на МРРБ със 765 млн. лв., като позволи да увеличи плащанията за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура.

Милиони бяха насочени и към държавните служители, чиито заплати бяха увеличени драстично през годината. Това е другият момент, който можеше да бъде избегнат и да се спестят средства. Защо парите не стигнаха достатъчно бързо до бизнеса? Това само правителството може да отговори – донякъде липса на организация, а и късното включване на НАП. Именно приходната агенция помогна на германския бизнес да получи бързо помощите си през пролетта и това е механизмът, който са използвали още по време на световната криза.

Евгени Гаврилов, Дума