Координирани сигнали срещу районни кметове от ПП - ДБ - СС заради дялове във фирми показват схема за разчистване на политически конкуренти
Районният кмет на „Илинден“ Емил Бранчевски беше отстранен от поста си след спорно решение на Общинската избирателна комисия и редица атаки срещу него.
Сигнали са подадени срещу още трима районни кметове от ПП – ДБ – СС за участието им като съдружници в дружества – нещо, което досега не е представлявало проблем.
Ще се проверява и кметът на София Васил Терзиев.
Подателите на сигналите са свързани с партии ВМРО и ГЕРБ, както и със сайтове с патриотични и хомофобски послания.
Още един районен кмет е свален от поста. „Следва този на район „Оборище“, после на „Слатина“, след това на Столична община.“ Това гласи част от новина или по-скоро закана, публикувана в един от сайтовете, необичайно заинтересовани от премахването на столични районни кметове. Този на „Илинден“, Емил Бранчевски, беше отстранен на 21 юни с решение на Общинската избирателна комисия (ОИК). Друг, Ясен Русев, кмет на „Искър“, се размина „на косъм“ – за премахването му не стигна един глас в комисията.
Действително на опашката за проверка чакат още кметове, по една случайност всички издигнати от коалицията на ПП – ДБ – СС. Срещу тях има сигнали до ОИК, в които се иска проверка за участието им във фирми като управители и съдружници, като се търси „несъвместимост“, ако не са изпълнили условието да излязат от управлението или собствеността на фирми, след като са положили клетва. „Податели“ на сигналите са едни и същи хора, които се позовават на медийни публикации в свързани с тях самите сайтове, където първо се появяват „компроматите“, които впоследствие ОИК проверява.
Сигнали с политически краски
Разбира се, това могат да са просто много будни граждани, следящи дали общината спазва буквата на закона. Но поглед в биографията им показва, че през годините са били свързани партийно с ВМРО, „Атака“ или ГЕРБ. В общия случай в сигналите си те изискват да се провери т.нар. несъвместимост, тоест дали въпросните кметове са спрели да бъдат управители и съдружници, след като са положили клетва.
Въпросът, който юристите поставят, обаче е дали за нарушители се считат тези, които притежават дялове във фирми, тоест например са съдружници в ООД, след като законът говори за забрана само на изпълнението на търговски, управителни, представителни функции. Има и редица примери за действали и действащи районни кметове, общински съветници, а и депутати, които притежават дялове във фирми. Дори в декларациите си до КПКОНПИ има отделно поле, в което властимащите трябва да посочат съдружията или акциите си.
Впрочем това със собствеността на дялове или акции важи и за инвестиции в акции на Google, Nvidia или Tesla например и никога не е било проблемно от гледна точка на закона. Например през 2017 г. тогавашният кмет на пловдивския район „Централен“ Тошо Пашов декларира 50% дял във фирма в декларацията си до КПКОНПИ (примерът е променен, 16:33ч.). Ограничение има само за мениджърските функции, тъй като за тях се получава заплата и до голяма степен решенията на управителя може да имат пряко отношение към публична институция. Съвсем отделен е въпросът с конфликта на интереси – например дали дадено дружество, в което кмет има участие, печели поръчки на същото това кметство. Контролът върху това е в ръцете на комисията за противодействие на корупцията и няма пряко отношение със съвместимостта при заемането на даден пост. Впрочем, в четвъртък Антикорупционната комисия съобщи, че е установила несъвместимост на Андрей Гюров с позицията му на подуправител на Българската народна банка (БНБ).
Затова цялата тази лавина от сигнали прилича по-скоро на „схема“ за сваляне на кметове, която се възползва от станал изведнъж спорен правен въпрос. Казусите на четиримата районни кметове на София си приличат, като засегнатите твърдят, че по-скоро става въпрос за политическа атака, която се ползва с подкрепата на институциите.
„Събарянето“ на Бранчевски
Атаката срещу вече отстранения кмет на район „Илинден“ д-р Емил Бранчевски всъщност започва малко след като той стъпва в длъжност. На втори, шести и осми февруари протестиращи затварят бул. „Сливница“ с искане за неговата оставка. Те носят плакати с надпис „Оставка, кмете“, а използваните цветове напомнят на знамето на ЛГБТИ общността. Както ще стане ясно по-нататък, основните действащи лица зад акциите се обявяват срещу тази общност и са известни с хомофобските си изказвания и с подкрепата си за „традиционното българско семейство“.
Присъстват журналистът Николай Караколев, Христина Янкулова от Инициативен комитет „Захарна фабрика“, както и, според думи на съветници от „Спаси София“, членове на ГЕРБ и ВМРО. Основната причина за недоволството е, че Бранчевски не ходел на работа и не изпълнявал обещанията си към избирателите, както и че работи в Германия и заради това бил „гурбетчия“.
Десетина дни след протестите на столичния бул. „Сливница“ в Лондон е регистрирана фирмата Clinic For Medical Services Branchevski – Kolev LTD („Клиника за медицински услуги – Бранчевски – Колев“ ООД). За това съобщава на 13 март първи сайтът „Неудобнитебг“, свързан с журналиста Караколев. Там излиза дописка със заглавие „Кметът гурбетчия от „Илинден“ и с фирма за медицински услуги“. Тук за пръв път става въпрос за фирмата на Бранчевски във Великобритания, заради която впоследствие ще бъде отстранен от поста си.
По принцип Емил Бранчевски е дипломиран лекар, специализирал в Германия, така че името на новосъздадената фирма „пасва“ на неговата биография. Но защо му е да си регистрира фирма четири месеца след като е встъпил в длъжност, е въпрос без ясен отговор. „Житейски няма логика избран за кмет да си регистрира търговско дружество във Великобритания“, коментира за „Капитал“ адв. Николай Николов, доктор по право, бивш председател на Комисията за конфликт на интереси (2013 – 2018 г.) и бивш член на ЦИК (2019-2021 г.)
Подобно мнение споделя и адвоката на самия Бранчевски, Христо Копаранов, който също така е и общински съветник от „Спаси София“. „Става въпрос за вписване след стъпване на длъжност. Той никога не е ходил във Великобритания, странно е на някого да му хрумне да прави това (да регистрира фирма по време на действащ мандат – бел. авт.) въобще.“
На правилните сайтове в правилното време
Но все на някого му е хрумнало. В същия ден, в който излиза публикацията на сайта на „Неудобнитебг“, 12 март, Христина Янкулова от Инициативен комитет „Захарна фабрика“ подава сигнал в ОИК срещу Бранчевски, като информира комисията за „публикуваната в медиите информация относно участието на Емил Бранчевски в английска фирма“. Посочен е и линк към въпросната статия, като се иска комисията да провери за наличие на несъвместимост.
Четири дни по-късно, на 16 март, същият по смисъл сигнал изпраща и представящия се за редактор на сайта „Радио и телевизия Истина и свобода“ (който иначе не е нито радио, нито телевизия) Александър Иванов Долев. Отново се цитира същият източник „в медиите“, като удобно се напомня още, че един от заместниците на Бранчевски в „Илинден“ носи фамилията Колев, която се споменава и във фирмата „Клиника за медицински услуги – Бранчевски – Колев“. Радослав Колев подава оставка като зам.-кмет на „Илинден“ на 6 февруари. Причината (каква изненада) отново е свързана с обвинения за участие в търговско дружество.
„Налице е правен казус с мое участие в дружество от 2016 г., което никога не е извършвало дейност, не е регистрирано по ДДС и е със статус замразено. Дали съм в нарушение, или е налице грешка ще се установи от надлежните органи“, казва той пред BG on Air тогава.
Тогава „РТВ Истина и свобода“ пише: „съкварталците му го хванаха, че спокойно си е стоял във фирмата „Радико Био Солюшънс“. Наложи се да подаде оставка, за да не бъде позорно уволнен. Но илинденци продължават борбата и ще свалят и „кмета“ си Емил Бранчовски. Разбира се, и ние им помагаме, както подобава“, пише там.
Действително собственикът на сайта и протестиращите в някакъв смисъл си „помагат“. Всички те подават сигналите срещу Бранчевски, а после атаката продължава и срещу другите районни кметове. Първи, подал сигнал, е редакторът на „РТ Свобода и истина“ Александър Иванов Долев, който преди над 10 години е бил общински съветник от ВМРО в Пловдив и бивш зам-кмет по времето на Славчо Атанасов с открита принадлежност към ДС като агент.
Следва Христина Янкулова, която е член на инициативен комитет, който се бори за премахване на Кризисния център за бездомни в „Захарна фабрика“. Част е от фейсбук групата „Ж.к Света Троица“, където се публикуват отново материали срещу Бранчевски, понякога препубликувани в „Tribune.bg“. В сигнала си Янкулова се позовава на публикацията на „Неудобнитебг“.
С този сайт се свързва журналистът Николай Караколев, който е бил репортер за телевизията на партия „Атака“ и неуспял общински съветник от листата на партията във Варна. Известен е с острите си репортажи срещу съветници от „Спаси София“ и с нападките към сексуалната им ориентация. Трети „редовен“ сигналоподател е Мартин Милев, който пък има връзка с ГЕРБ и е бил кандидат за депутат от партията на последните парламентарни избори.
А през февруари сайтът Tribune.bg съобщава, че общинските съветници от ГЕРБ – СДС Антон Хекимян, Димитър Вучев, Драгомир Младенов и Румен Александров са подкрепили протестите на хората срещу кмета на „Илинден“. Цитира се и Карлос Контрера от ВМРО, който предлага да бъдат изслушани и пита „какво се случва в този район“.
Имаш фирма, не знаеш ли
Правната страна на въпроса с фирменото участие на Бранчевски също не е безинтересна. Адвокатът на Бранчевски – Христо Копаранов, казва, че е съвсем възможно всеки да е регистрирал фирма на негово име във Великобритания, дори не е нужно да е адвокат. Нужни са само три имена, адрес, дата на раждане или ЕГН.
„Доста е лесен начинът на вписване на дружества във Великобритания и явно затова е избрана тази дестинация“, твърди Копаранов, като добавя, че скоро държавата е променила законодателството си заради злоупотреби по тази линия. Иначе още през март, след излизането на новината в „Неудобните“, Бранчевски съобщава пред медиите за подозренията си за злоупотреба с неговите данни“. Тогава той продава сигнали в прокуратурата, Комисията за защита на конкуренцията, както и до органите във Великобритания. Това обаче не е взето предвид в решението на ОИК за отстраняването му. От там не уважават и възраженията му в тази връзка.
Има и още един интересен елемент – адвокатът на Бранчевски, Христо Копаранов, твърди, че ОИК не е дала възможност да се запознаят с документите по преписката, включително с тези, подадени от британската служба. Ключово е да се установи как се е верифицирало вписването на фирмата, има ли електронен подпис на Бранчевски и приключил ли е процесът.
В решението на комисията пише, че предоставеният официален документ от британската служба, пратен по имейл, е на английски език и член на комисията е извършил служебен превод на този документ. „Ако няма легализиран превод, надявам се да не е допусната такава грешка, то този документ няма никаква доказателствена стойност. Служебен превод от член на комисията не може да бъде доказателство за ключов факт, който засяга съществено права на уличения в несъвместимост и е основание предсрочно прекратяване на мандат“, казва д-р Николай Николов, който е автор и на статии и монографии в материята на конфликта на интереси и несъвместимостта.
Но кой да ти каже
Адвокатът на Бранчевски Христо Копаранов се запознава с документите по решението на ОИК едва в съда – нещо, което намира за недопустимо. Той споделя, че чак тогава е видял писмото на британската служба, в което се казвало изрично, че не може да се твърди, че конкретно лице се е съгласило с регистрационните документи.
Освен това на сайта на службата пише, че тя не носи отговорност за верността на данните при вписванията. „Какъвто електронен подпис да има във въпросния документ, той е с код на дружество, а не на физическо лице. Ще искаме да се провери цялата автентикация, защото по наша информация дружеството не е верифицирано успешно. Това според нас са сериозни пропуски от страна на ОИК“, казва Копаранов за „Капитал“.
Кой решава
По принцип съставът на Общинската избирателна комисия (ОИК) се определя на основата на предложения от политическите партии и коалиции в Народното събрание. Централната избирателна комисия (ЦИК) назначава членовете на ОИК, като се стреми да осигури представителство на всички политически сили, които имат право на участие. В случая в Столичната ОИК има 40 членове, а председател е Полина Витанова. Тя е едновременно и директорка на общинското дружество „Софийски имоти“, чийто борд се определя от съветниците в Столичния общински съвет, тоест зависи от мнозинството там. Витанова е била под различни форми в управлението на „Софийски имоти“ от над 10 години, а през 2015 г. става председател на ОИК след съгласуване с тогавашния премиер Бойко Борисов.
Сега адв. Копаранов обжалва решението на ОИК за премахването на Бранчевски във Върховния административен съд, като делото е насрочено за 1 юли. ВАС вече отхвърли искането за спиране на изпълнението, като така реално забрани на Бранчевски да изпълнява задълженията си като кмет до произнасяне по делото.
На 24 юни вечерта ОИК се произнесе и по друг подобен казус – за отстраняването на районния кмет на „Искър“ Ясен Русев, отново заради участието му в дружества, този път регистрирани в България. За вземането на решение бяха нужни 21 гласа. При вота „за“ отстраняването на Русев заради неправомерно участие в търговско дружество гласуваха 20 души, а 11 бяха „против“. По информация на „Капитал“ точно на следващия ден след решението за Русев комисията е променила състава си и са сменени трима от членовете ѝ. Възможно е решението на ОИК да се обжалва в административния съд от подателите на сигналите и това би позволило ново разглеждане от новия състав.
Сигналът срещу кмета на „Искър“ е за участие в управление на фирма, както и за притежаване на дялове в друга. Същите по смисъл са сигналите и за другите двама районни кметове – на „Оборище“ (Георги Кузмов) и на „Слатина“ (Георги Илиев). По информация на „Дневник“ материалите по сигнала не са получени от Кузмов, поради което следва да бъдат повторно изпратени. В противен случай ОИК не може да се произнесе.
„Процедурата е с писмо да уведомят съответния кмет. Доколкото разбирам, при случая с Кузмов не е получено такова и затова се води, че не е уведомен официално. Дава се и възможност за възражение и по закон трябва да даде възможност за достъп до материалите от сигнала и проверките, за да може да се даде становище. В случая с Бранчевски, пак припомням, не ни беше дадена такава възможност“, казва адв. Копаранов.
Валиден въпрос е дали ОИК не трябва първо да прецени адекватността на сигналите, преди да започва процедурите? Другият районен кмет „под прицел“, Георги Илиев, в момента подлежи на тежка операция и се намира в болница, но това не трогва особено подателя на сигнала срещу него. „Жалко, че е болен, желаем му бързо оздравяване и дълъг живот, но той не трябва да е кмет. Защото потъпка закона, и то с наглост, която го докара до болничното легло“, пише в епистоларна форма на сайта си „РТВ Истина и свобода“ админът, вероятно самият „редактор“ Александър Долев.
Управител ли си, собственик ли си
Общото в сигналите срещу различните кметове е, че се иска проверка за несъвместимост заради това, че са управлявали фирми и не са спазили срока да излязат от управлението им или за това, че притежават дялове. Има голяма разлика между двете, твърдят юристи, запознати със Закона за местното самоуправление и местната администрация. В него се казва, че „кметовете на общини, на райони и на кметства (…) не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им“.
Продължава да се дискутира дали притежаването на дялове във фирма се приема за осъществяване на търговска дейност. Той е налице и при случая с Бранчевски, доколкото не се знае дали обвинението за британската фирма е, че е неин директор или съдружник. В същото време, притежаването на дялове от общински съветници, председатели на общински съвет не се ограничава от закона (променено, 16:16 ч.). Пример затова е бившият председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев от ГЕРБ (сега вече депутат), който при влизането си в СОС през 2019 г. посочва в декларацията си до КПКОНПИ дялове в три фирми.
Остава въпроса за другите „Трябва да се разбере дали притежаването на дялове в ООД представлява търговска дейност, дали нарушава забраната или не. Целта на условията за института на несъвместимостта е да препятства използването на служебна позиция за обслужване на частни интереси и постигане на облаги. От тази гледна точка основанието за несъвместимост е да се осъществява търговска дейност. Но е спорно доколко притежаването на дялове на ООД е търговска дейност по смисъла на българския Търговски закон. Притежаването на дялове води до право на дивидент, на участие в общото събрание на дружеството. То обаче не е свързано със вземане на ежедневни решения по оперативната търговска дейност. Това е съществен въпрос тук“, коментира адв. Николов, като добавя, че въпросът е „остро дискусионен“.
На същото мнение е и адв. Копаранов. „Има доста практика и смисълът на закона е, че не трябва да се упражнява търговска дейност, каквато например има при едноличните търговци. Но съдружник сам по себе си не упражнява търговска дейност“.
Да се готвят следващите
Сигналът за кметът на „Искър“ Ясен Русев например е за участието му като управител и съдружник във фирмата „3 ЕН 3“, като той е излязъл от управлението на фирмата в законовия срок след полагане на клетва (на 13 декември). Но продължава да е собственик на дял в нея до 26 януари и комисията намира, че това представлява нарушение. „Касае се за несъвместимост, която е нормативно регламентирана (…). Именно затова е и без правно значение дали действително се е осъществявала или не търговска дейност, тъй като ограничението е свързано с недопускане на неправомерно влияние и конфликт на интереси“, пише в решението на ОИК. Русев оспорва това. „Членственото правоотношение в дружеството не означава извършване на търговска дейност“, твърди той в писмото си до Общинската избирателна комисия. Абсурдността на това твърдение може да се види и в това, че самите декларации за конфликт на интереси, които кметовете трябва да попълват, имат раздел за притежавани дялове и акции – с други думи, законодателят е предвидил такива да може да се притежават, като трябва да се обявят.
Подобен е казусът и с Георги Кузмов, който все още не е разгледан от комисията, но по информация на „Капитал“ става дума за участието му в четири дружества. Справка в Търговския регистър показва, че той е излязъл преди години от управлението на въпросните фирми, като е останал с дялове в две от тях към момента. Сигналите за Ясен Русев и за Георги Кузмов са подадени от кандидата за депутат от ГЕРБ Мартин Милев. Сигналът срещу кметът на „Слатина“ е за проверка на дяловото му участие във фирмата „Севън старс ес пи ю“, която се управлява от бившата съпруга на Илиев. В началото на месеца общинският съветник от ГЕРБ Антон Хекимян заяви, че Столичната община е сключвала договор за подпечатване на предизборни книжа и материали с въпросната фирма, като обвини кмета на „Слатина“ в евентуален конфликт на интереси. А следващ в списъка с проверки по сигналите на въпросната група от хора е самият кмет на столицата Васил Терзиев, за когото също се говори, че има участия във фирми в чужбина.
Граждани и медии срещу районните кметове
Първото нещо, което посреща посетителите на сайта „РТВ Истина и свобода“ са банери, призоваващи „Включи се в битката срещу банките и електронните пари“. По-долу има и анкета, която пита дали „плащането с налични пари“ трябва да се включи в конституцията. Съдържанието е обогатено с дописки против ваксините срещу COVID-19, „глобалните колонизатори“, въобще различни конспиративни новини, както и, между другото, магазин, в който се продават „само истински неща“: сувенири, картини…червен кантарион. Редактор на сайта, както сам се определя в сигналите си срещу кметовете на „Илинден“ и „Слатина“, е
Александър Долев.
Сайтът „Булевард България“ пише, че Долев е бил общински съветник и бивш зам.-кмет по обществения ред на Пловдив, докато кмет на града е Славчо Атанасов (2007-2011 г.). „Долев беше част от ВМРО, но е минал и през други партии като „Конституционен съюз“ и „Целокупна България“, пише там. През 2015 г. комисията по досиетата открива негова принадлежност към бившата ДС като агент към Второ главно и Шесто управление. „Той дори бе изпълняващ длъжността кмет на Пловдив над 3 месеца преди изборите, които бяха спечелени от Иван Тотев. По това време Долев се замеси в скандал, след като уволни зам.-кмета по спорта Георги Титюков и изхвърли снимката му в тоалетната“, казва се в статия на trafficnews. Долев е подал сигнали в ОИК и срещу кмета на София Васил Терзиев, както и срещу кмета на Варна Благомир Коцев. Доколкото Долев е от Пловдив, не е ясно какъв е интересът му да атакува кметовете на другите два големи града.
Христина Янкулова, която също подава сигнал срещу Бранчевски, е част от Инициативен комитет „Захарна фабрика“. Той се бори за закриване на кризисния център за бездомни в квартала. Пред БНР тя обявява на 25 януари, че във фейсбук групата на „Света Троица“ се организира протест „с искане на оставка на и без това липсващият ни „кмет“. В групата има 21.6 хил. членове, а в условията ѝ пише, че не се допускат политически агитации и всякакви хвалебствия за нито една партия, като се допускат изключения по преценка на модераторите на групата. Така „за корица“ е изложен подигравателен колаж на кмета Бранчевски, който казва „Бонев, нещо не се чувствам добре“ заради ОИК.
В сигнала си Янкулова се позовава на публикацията в „Неудобнитебг“ за новосъздадената фирма на Бранчевски във Великобритания. Въпросният сайт пък се свързва с журналиста Николай Караколев, който е бивш репортер на телевизия „Атака“. Той има собствен Youtube канал, в който често осмива хората с хомосексуална ориентация или преследва политици, за да им задава неудобни въпроси. Частично сагата с протестите срещу Бранчевски се отразява и от сайта Tribune, свързан с бившия министър на спорта Красен Кралев. На 26 юни в него излезе публикация, в която се говори как Бранчевски се разхождал по улицата, вместо да работи. Това се случва един ден след като съдът се произнася за това да му бъдат спрени правомощията, тоест фактически Бранчевски не може да работи. Затова адвокатът му също е предприел мерки. „Подадохме ново искане за спиране на изпълнението именно заради медийната кампания след произнасянето на съда. В широк кръг от медии се твърди как той не ходил на работа, а трябвало, което е точно обратното, а така се уврежда имиджът му. Факт е, че има много силна медийна кампания, която според нас засяга изборния процес и демократичните принципи и това е много притеснително“ казва адв. Копаранов. Впрочем и в публикациите на „РТВ Истина и свобода“ се цитират фейсбук групата „Св. Троица“ и видеото на Караколев за протестите в „Илинден“.
Третият подател на сигнали срещу районните кметове Кузмов и Русев е Мартин Милев. Същият според „Дневник“ е кандидат за народен представител от ГЕРБ на последните парламентарни избори и е девети в листата в 23-ти многомандатен избирателен район в София. От документи, с които „Капитал“ разполага, става ясно, че през април Милев е поискал по Закона за достъп до обществена информация декларациите по чл. 49, ал. 1 ЗПК на всички районни кметове от ПП – ДБ – СС. Това може да е бил опит да се направи справка къде имат дялове, за да се атакуват после със сигнали. Информация не му е предоставена, тъй като такава не се съхранява в Столична ОИК.
Друг сигнал до ОИК на Милев е свързан с Бранчевски. Отнася се за евентуално нарушение, според което роднина на Бранчевски „по съребрена линия II степен“ е бил председател на секционна избирателна комисия в район „Илинден“, като същевременно кандидат за кмет в същия район е бил Бранчевски. ОИК е намерила сигнала за неоснователен.
Q&A
Адв. Николай Николов, доктор по право, бивш председател на Комисията за конфликт на интереси и бивш член на ЦИК.
На какво основание ОИК разглежда предложението за отстраняването на Емил Бранчевски?
Чл. 41 ал 1 от ЗМСМА забранява на кметове да извършват търговска дейност, както и да са управители, контрольори, да участват в надзорни, управителни и контролни съвети на търговски дружества и кооперации. Изразът „търговска дейност по смисъла на Търговския закон“ следва да се схваща преди всичко като едноличен търговец, който извършва търговска дейност. Нарушаването на тези забрани е несъвместимост и основание за предсрочно прекратяване на мандат.
Фактите, на които стъпва ОИК, са най-вече постъпили от службата във Великобритания, на база удостоверителен документ, в който се сочи, че Бранчевски има участие в „Клиника за медицински услуги – Бранчевски – Колев“ ООД. Това се установява от мотивите на решението на ОИК.
Какво ви прави впечатление в него?
Има няколко въпроса: липсва анализ в рамките на решението на комисията дали позициите директор и собственик са равнозначни на извършване на търговска дейност по смисъла на Търговския закон, съответно на управител по смисъла на от чл.41, ал.1 ЗМСМА. Дори да е така, собствеността на дялове в ООД не би следвало да се тълкува като търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Това е съществен въпрос.
От друга страна, ако е на позиция директор според регистрацията в британската служба липсват доказателства и анализ дали тя е идентична с несъвместимата позиция на „управител“ по българския закон. Невинаги тази позиция означава осъществяване на мениджърски и представителни функции. Такъв анализ липсва.
В тази връзка от решението на ОИК не се установява административният орган да е изискал документите за регистрация, представени пред британската служба, за да формира обоснован извод за наличието или липсата на основанията за несъвместимост по чл.41, ал.1 ЗМСМА.
Кой според вас е най-същественият проблем?
Трябва да се разбере дали притежаването на дялове в ООД представлява търговска дейност, дали нарушава забраната или не. Целта на условията за института на несъвместимостта е да препятства използването на служебна позиция за обслужване на частни интереси и постигане на облаги. От тази гледна точка основанието за несъвместимост е да се осъществява търговска дейност. Но е спорно доколко притежаването на дялове на ООД е търговска дейност по смисъла на българския ТЗ. Притежаването на дялове води до право на дивидент, на участие в общото събрание на дружеството. То обаче не е свързано с вземане на ежедневни решения по оперативната търговска дейност.